Трябва ми (ЛИС) на тема Ролята на разказвача в повестта "Преди да се родя и след това".
firestone224
05-07-2010, 06:54
мисля,че не е точно това което търсиш,но може да ти помогне :)
---------------------------------------------------------------------------------
Ивайло Петров е един от малкото творци в световната литература, който разказва от името на все още неродения човек . Прочитайки заглавието на творбата , оставаме с очакването повествованието да бъде изпълнено със спомени на други хора , но това не се случва . Авторът предлага своя ироничен поглед , насочен към патриархалния свят . Той го отправя към примитивното и първичното . Ивайло Петров критикува изостаналостта на времето и нравите , изолирайки консервативния морал на героите.
Авторът приема дистанцията на съдник и разказвач , като прави повествованието по-живо . Той говори за селските традиции , бита и нравите на българския народ от първо лице единствено число . По този начин авторът достига до интересни обобщения за човешките взаимоотношения . Основната причина Ивайло Петров да напише своята повест е желанието му , да покаже , че старият свят не е толкова идеален . Той не може да бъде сравнен с новия , модерен свят , защото между тях няма никакво сходство . В творбата авторът утвърждава ценности като : любов , семейство , дълг към рода , родова чест и уважението , което младите трябва да проявяват към тях .
Това , на което ставаме свидетели още с първите страници на повестта , е в противоречие с идеите , утвърдени от автора . Уважението към неговите майка и баща не е спазено, а това нарушава една от десетте божи заповеди , в която се казва , че всеки трябва да уважава родителите си : “Баща ми , като мнозина от нашия род , не бе от най - умните …” . Това е в противоречие с всички норми за уважение на членовете от семейството . Именно “ глупостта “ , за която разказвачът говори , ще ни отведе към основния проблем в творбата , а той е за преобърнатия свят на родовите ценности . Едва ли някой очаква такава развръзка , защото се омаловажава значението на женитбата , а по този начин изтъква , че раждането на дете не би имало никакъв смисъл. Събитието , което трябва да се запомни за цял живот , е помрачено от грозни пазарлъци . Вместо на чиста любов се натъкваме на търсене на богатичък съпруг , който да осигури добра зестра и откуп . Нищо не трябва да ни учудва , защото това е свят на преобърнати морални ценности . За бащата на разказвача обръщението “Петре , тази зима ще те оженим “, звучи като присъда , на която трябва да се подчини . Родителите са тези , които трябва да изберат с кого да задомят децата си , като не се интересуват от техните чувства , а единствено от необходимостта да се сдобият с “още две работни ръце “. С лека ироня авторът подчертава : “Баба и дядо не туриха в смеките си неговия глупав свян от бъдещата женитба “. Още по – изпъстрени с ирония са усилията на бедните , но с доста големи претенции селяни да се сдобият със снаха . Високо е мнението на майката към нейния син , защото мисли , че “ момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник “ . Интересен е моментът , когато разбира, че това няма да се случи , но съумява да запази достойнството , казвайки , че “нито една мома не й се харесва за снаха “. Причината за липсата на интерес към семейството на разказвача е , че “хората нямаха особено добро мнение за нашата почтена фамилия “
Намирането на мома не се оказва лесна задача . Това е истинско приключение за целия род , като главната роля в него има Гочо Патладжана . Според автора той притежава “дяволски усет да намира за всекиго жена “ . Подготовката за сродяването е представена в комична светлина , защото непрекъснато се водят преговори и разузнавания . Алчността на двете семейства буди смях , тъй като са готови да се надлъгват докрай . Те дори прибягват до помощта на каракачанката , която в началото си служи с някои трикове , а накрая признава целта на своето посещение . Разказвачът има за цел да осмее сватосването , придавайки по художествен начин “битката” между двата рода чрез комичното и ироничното . Достигаме до това сравнение , защото са използвани много политически термини като : “външни министри “и “ принципа на мирното съжителство “ . Членовете на семейството не изгубват своето значение в тази част от повествованието . Дядото е “ деликатна натура “ , докато Патладжана е “отличен психолог в годежарските дела “.
Интересен е мотивът за преобличането . Обикновените селяни са пременени , а именно дрехите имат важно значение за сватосването . Младоженецът запечатва в съзнанието си седефеното копче от “робата на момата “, създавайки си илюзията , че скоро ще го оженят за копче . Смешно е невежеството на обикновените селски хора , но такава е реалността .
Когато семейството е останало без всякакви средства за успех се прибягва до познато и изпитано средство , а това е открадването на момата : “В ония диви и чудесни времена по нашия още по- див и чудесен край ставаха много и различни кражби . Крадяха се овце , волове, коне , крадяха се и моми “ . В кражбата се замесва и чичо Мартин , защото той е един от новаторите в тази област , като и за него авторът не забравя да спомене няколко думи : “ … спести на добружанци безчетни кръвопролития
и човешки жертви “ .
Дори и кражбата не се оказва лесна за тези хора , защото открадват Бера , която се оказва съименичка на бъдещата булка . Въпреки , че е “грозничка” , изпълва с радост цялото семейство . Тя също е щастлива , но то трае за кратко , тъй като разбира , че е нежелана в този дом . Те не я приемат , защото не е богатата мома , която очакват . Отново материалното заема преден план , защото родът гледа на нея като на “сврака , уловила се в капана вместо яребица “. Не е нужно да търсим по-убедителен начин , за да изразим замяната на любов с пари .
Радостта от сватбения ден липсва . Обстановката е лишена от всякаква красота и хармония . Булото е чуждо , взето назаем за церемонията , попът е пиян и говори “каквото му падне “. Тържественият миг се празнува от гостите със зелева чорба и вино, като всички очакват “сладката ракийка “ , за която са дошли . Този момент също е изобразен иронично “…наливаха се като прасета със сладката ракия и ревяха …” . Подготовката за първата брачна нощ също е описана . Патладжана дава своите съвети , като това вмешателство принизява значимостта на важното събитие . В сватбения ден няма никаква романтика , но не можем да говорим за нея , защото никъде в творбата не присъства темата за любовта . Разказът става още по – достоверен със смесването на художествено и историческо, защото са отразени и някои събития , които имат огромно, значение както за селото , така и за цяла Добруджа .
Когато авторът завършва повествованието си ни става ясно защо е започнал творбата
с изречението : “Баща ми като мнозина от нашия род не бе от най – умните “.Това е съвсем обяснимо , защото той е част от героите на Ивайло Петров, а те са представители на почти всички социални слоеве , като в развитието на действието проявяват своята житейска философия . Тези хора са прости , примитивни , стиснати , нечистоплътни , хитри и груби . За Ивайло Петров , който е напуснал малкото селце , за да заживее в големия град причината за сватбата на неговия баща остава неразбрана . Отношението му към майката е по-снисходително , но като цяло осъжда родителите си за липсата им на воля .
Повестта е разказ за преобърнатия ред и хармония . Причината е отношението между старото патриархално общество и развиващия се модерен свят . Изводът , който можем да направим е , че старият свят е отеснял в сравнение с новия .
В своята повест Ивайло Петров сравнява два свята – на рода и на модерния, съвременния живот . Авторът създава картина на света в повестта , с която цели да представи човешките недостатъци чрез силата на смеха , за да повлияе на останалите и по този начин да ги изкорени .
С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените модели на мислене за отминалия вече век . Авторът оставя читателя сам да прецени ценностите си и да намери пътя към моралните стойности .