PDA

View Full Version : Писна ми ...



YouDontKnowMe
05-07-2010, 11:56
Значи ... Всяка моя връзка e абсолютно идентична с предишните - аз започвам връзката , аз движда нещата , в крайна сметка ме обичат и ми се молят, аз само нареждам, командвам, карамн се, викам. И вечно аз съм виновна, аз съм била лоша и т.н.
Просто ми писна от "мъже" и "момчета" , които не си изпълнавят ролята на такива.
Сега пак съм в същата ситуация.
Сравнително кратка връзка - близо 6 месеца. Но ми писна.
Аз я започнах, аз направих първата крачка. Той и пръста не си мръдна, защото е един притеснителен, не беше излизал с момиче до сега. Това няма значение де.
Пак уж бяхме влюбени и т.н. Той взе да ме обича, и аз съм привързана към него, като приятел ми е много близък, но не ме привлича вече. Пък и аз за тез хора съм като някаква даденост . Те и пръста не си мърдат за да ме спечелят, просто знаят, че като искам нещо просто си го взимам. И това ме изнервя много. Аз командвам парада винаги. А не искам да е така. Защо не се появи един с по-твърда воля от моята.
Ама то и аз съм една... Падам си по умни момчета, по такива, с които имаме теми за разговор. Не си падам по кифльовци с цъки и розови тениски.
И моите попадения са все едни кротки, спокойни, добри момчета. Ама ми писва вече ..
От другия тип момчета/мъже рядко ще се намери човек , който да ми допадне като характер...
Все едно .
Сега с моя 6 месеца сме заедно. Но вече не го издържам. Флегматичният му говор, бавните му реакции (не са бавни, просто съм много неспокоен човек), прекалено доброто доброто му държание - аз само крещя, той мълчи (както при всички до сега).
Само се мъчим взаимно. Но не мога да го оставя. Жал ми е , пък и всеки ден сме непрекъснато заедно. Накрая пак ще почна с изневерите и глупостите. Защото се старая, давам всичко от себе си , а отсрещната страна само приема. И в крайна сметка писва вече. Заради това ще крещя, и ще бъда "лоша ".
Много не може да ми се проследи мисълта, защото майка ми тук ме нервира допълнително, за което се извинявам.
Та, и при вас ли е така, или само аз страдам от такава нетърпимост към половинките си .

SmilezZz
05-07-2010, 12:01
Ми не знам..Наистина доста трудна и объркана ситуация..

Поговори с него..Обясни му как се чувстваш и че вече не можеш да търпиш това "отношение"..
Престани винаги ти да го търсиш..Не знам дали в твоя случай ще помогне,но......ако искаш опитай..

Помисли добре какво НАИСТИНА искаш да направиш,защото ситуацията,в която се намираш е доста сложна :)

Lucyy
05-07-2010, 12:02
О, повярвай ми душа никак не си единствена.
Същият калъф съм и аз. Ако аз не направя нещо, другата страна няма да си мръдне пръста. Ето и със сеашният ми приятел се събрахме изцяло по моя инициатива. Въпреки това си го обичам де, но това не го оправдава нали?
И предполагам има още доста момичета със същият проблем.
А същинският проблем според мен е, че мъжете просто са се разглезили прекалено много, отпуснали са се.

Edit: И това не ми е първият случай. Почти със всичките ми приятели е така. Аз просто ги оставям. Според мен няма какво да правя с едно безхарактерно момче, което ме има за даденост.
Но сега е различно, защото май не е толкова зле, колкото го мисля.

kremen4eto
05-07-2010, 12:11
За пръв път и на мен ми се случва същото. Предприела съм сигурно почти всички решителни крачки във връзката ни. Забелязвам, че ако реша да стоя и да чакам, се усеща и действа, обаче аз никак не обичам да чакам. И се страхувам да не го разчете грешно (като например, че не ми пука).
Мисля, че Lucyy е права - разглезили са се ... май им омръзна да са активната страна

YouDontKnowMe
05-07-2010, 13:11
Ами, разбирам ви , момичета.
Относно един коментар по-горе- до преди малко отново му плямпах , как ми е писнало от него и от всичко, как само го съжалявам, и как нямам други чувства освен чисто приятелски. Ама и той се мъчи човека, съгласен е да сме заедно, дори и да имам други забежки, което няма да направя де ...
Наистина, мъжете/момчетата са си забравили ролята. Ние сме мултифункционални ^^...

BlueFace
05-07-2010, 13:18
О, повярвай ми душа никак не си единствена.
Същият калъф съм и аз. Ако аз не направя нещо, другата страна няма да си мръдне пръста. Ето и със сеашният ми приятел се събрахме изцяло по моя инициатива. Въпреки това си го обичам де, но това не го оправдава нали?
И предполагам има още доста момичета със същият проблем.
А същинският проблем според мен е, че мъжете просто са се разглезили прекалено много, отпуснали са се.

Edit: И това не ми е първият случай. Почти със всичките ми приятели е така. Аз просто ги оставям. Според мен няма какво да правя с едно безхарактерно момче, което ме има за даденост.
Но сега е различно, защото май не е толкова зле, колкото го мисля.

Обвинявайте вие мъжете .... :? Когато има проблем в една връзка и двете страни са виновни :) И ако мога да попитам как така все вие попадате на "безхарактерните " момчета.Ако е било един път-добре,но щом се случва всеки път може би трябва да потърсите вината и в себе си.

Аз не съм на вашето място ,за да знам със сигурност ,но това е моето предположение.

Добре е ,че харесвате умните и добри момчета ,но в днешно време такива момчета остават незабелязани и скрити в сянката на фешъните и чалгарите.Как такова момче ,което няма опит да задоволи всичките ви капризи и желания,като самият той е е сигурен как да постъпи и не знае как да се държи?

tisho21
05-07-2010, 13:22
YouDontKnowMe Изборите, които правим в живота никак не са случайни, а са резултат от моделите на поведение, които сме изградили и които следваме. А тези модели се изграждат в семейството. има някаква причина, някакъв модел, който подсъзнателно те кара всеки път да се ориентираш към такъв тип момчета. Ако това ти харесва - ок, ако не ти харесва, трябва да намериш причината и да промениш модела, което става много бавно и трудно :)

Lucyy
05-07-2010, 13:28
Обвинявайте вие мъжете .... :? Когато има проблем в една връзка и двете страни са виновни :) И ако мога да попитам как така все вие попадате на "безхарактерните " момчета.Ако е било един път-добре,но щом се случва всеки път може би трябва да потърсите вината и в себе си.

Аз не съм на вашето място ,за да знам със сигурност ,но това е моето предположение.

Добре е ,че харесвате умните и добри момчета ,но в днешно време такива момчета остават незабелязани и скрити в сянката на фешъните и чалгарите.Как такова момче ,което няма опит да задоволи всичките ви капризи и желания,като самият той е е сигурен как да постъпи и не знае как да се държи?

Е, разбира се винаги си има изключения. Не претендирам, че всички момчета сте такива. Но ако се замислите за мъжката роля преди 20 години (да кажеме) и сега, сами ще намерите разликата.
ПРеди 20 години мъжете са имали много повече морал и чувство за отговорност спрямо една жена.
А сега?
Сега какво? Едно голямо нищо. Повечето момчета (не всичките) не си мърдат и малкото пръстче за да спечелят някоя. Дали ще са безхарактерни, дали прейбои на които всички се лепят - няма значение. Важното е че не правят никакви усилия.

BlueFace
05-07-2010, 13:45
Lucyy в днешно време всичко е объркано.
Аз пък много рядко мога да намеря момиче ,което да може да говори за нещо друго освен чалга или опюване на конкуренцията мутреси ...
А да не говорим за хилядите тонове грим и какво ли още не ,с което мажат тялото си ,за безумно високите токчета,късите поли,огромните деколтета и изобщо вида на проститутка(няма да казвам колко ужасно стоят тези неща на едно по-пълно момиче),който придобиват. :smt078

Важното е ,че сред всичката тази пумия още има нормални хора :)

Elenichkaa
05-07-2010, 13:48
И предполагам има още доста момичета със същият проблем.
А същинският проблем според мен е, че мъжете просто са се разглезили прекалено много, отпуснали са се.
(y)

Lucyy
05-07-2010, 13:49
Е, всичко това с гримовете и оскъдното облекло е просто мода. За това не може да се винят самите те, защото тази мода им е наложена. Аз лично никога обаче не съм ги харесвала...

Както и да е, стигнахме до заключението, че винаги има изключения! ;]

Sa6eks
05-07-2010, 13:54
На теб ти трябва някой като Ицо от биг брагър ? Или греша ?
На колко сте м/у другото ?

Lucyy
05-07-2010, 13:57
Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

kremen4eto
05-07-2010, 14:02
Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

Леле никога нямаше да предположа годините. Разсъждаваш като за поне 4-5 години отгоре :)

Lucyy
05-07-2010, 14:04
Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

Леле никога нямаше да предположа годините. Разсъждаваш като за поне 4-5 години отгоре :)

Това може би да го приема за комплимент? Мерси! ;]

kremen4eto
05-07-2010, 14:09
Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?

Леле никога нямаше да предположа годините. Разсъждаваш като за поне 4-5 години отгоре :)

Това може би да го приема за комплимент? Мерси! ;]

Моля. Комплимент е, като имаш впредвид как разсъждават повечето ти връстнички ... а някои и не могат :D

JackSparrow
05-07-2010, 14:45
айде сега изкарайте всички момчета или безчувствени, или безотговорни, или кифльовци.. браво бе, добра логика.. тогава как се влюбвате все в такива?


ХОРА, ОБЩУВАНЕТО МУ Е МАЙКАТА!

Sa6eks
05-07-2010, 15:40
Съжалявам, но не гледам Биг Брадър ;]
Иначе съм на 15. Сега ще ми кажеш, колко съм малка нали?
Не говорех на теб :)

yeSHua
05-07-2010, 16:43
YouDontKnowMe, според мен първата ти грешка е описана още в първото изречение - „аз започвам връзката“. Не, че има нещо лошо И това да се случва някога, но според мен най-лесно можеш да прецениш доколко едно момче ще ти допадне за връзка, като така си „наредиш картите“, че да го предразположиш той да направи първата крачка. Ако не поддава - ами, явно няма да си паснете като характери, ти търсиш по-решителни и независими... което съвсем не означава да простаци, които да ти подвикват и да те пляскат по задника, с които не би могла да водиш и нормален разговор на интелектуални теми.

Няма да е лошо да отговориш на въпроса какво имаш предвид под „взе да ме обича“ - това не е като да реши да си вземе обувки и да ги носи... може пък и ти да не го вдъхновяваш особено, и той да те приема като добра приятелка, но да не го осъзнава... може да се е съглсил да сте заедно, само защото много те харесва като човек и не би искал да те разочарова. Най-добре е открито да поговорите за проблемите във връзката си - сигурен съм, че на момчето също никак не му е приятно да му крещиш „за щяло и нещяло“, понеже ти така можеш да изразиш неудовлетворението от връзката ви (пък той едва ли го разбира). Успех!... сигурен съм, че връзката помежду ви е достатъчно силна, за да може дори да спрете да сте двойка - да си останете добри приятели. :)

BlueFace
05-07-2010, 19:07
YouDontKnowMe, според мен първата ти грешка е описана още в първото изречение - „аз започвам връзката“. Не, че има нещо лошо И това да се случва някога, но според мен най-лесно можеш да прецениш доколко едно момче ще ти допадне за връзка, като така си „наредиш картите“, че да го предразположиш той да направи първата крачка. Ако не поддава - ами, явно няма да си паснете като характери, ти търсиш по-решителни и независими... което съвсем не означава да простаци, които да ти подвикват и да те пляскат по задника, с които не би могла да водиш и нормален разговор на интелектуални теми.

Няма да е лошо да отговориш на въпроса какво имаш предвид под „взе да ме обича“ - това не е като да реши да си вземе обувки и да ги носи... може пък и ти да не го вдъхновяваш особено, и той да те приема като добра приятелка, но да не го осъзнава... може да се е съглсил да сте заедно, само защото много те харесва като човек и не би искал да те разочарова. Най-добре е открито да поговорите за проблемите във връзката си - сигурен съм, че на момчето също никак не му е приятно да му крещиш „за щяло и нещяло“, понеже ти така можеш да изразиш неудовлетворението от връзката ви (пък той едва ли го разбира). Успех!... сигурен съм, че връзката помежду ви е достатъчно силна, за да може дори да спрете да сте двойка - да си останете добри приятели. :)


+100000000000000000000000000000000000

Това е най-доброто мнение до сега :)

Lyubeto
05-07-2010, 20:53
Оф , моят проблем е същия . Разликите може би единствено са в това ,че не аз започнах връзката и когато аз креща и на мен ми се крещи. Не знам дали щеше да е по - добре ако ми мълчеше , може би щеше да ме изнервя това още повече и щях да мърморя повече.Не мисля ,че приятеля ми е путьо или нещо такова , но ме дразни това в него . Но от части и аз съм си виновна, май. Когато някой се опита да ми се наложи , аз от такава гордост не го оставям да стане по неговото и си правя каквото си знам . Никога не оставям някой да ми се налага , дори и родителите ми не съм оставяла . Тъпо е когато само единия се старае за една връзка ,а другия само оставя нещата по течението.

YouDontKnowMe
05-07-2010, 21:02
YouDontKnowMe, според мен първата ти грешка е описана още в първото изречение - „аз започвам връзката“. Не, че има нещо лошо И това да се случва някога, но според мен най-лесно можеш да прецениш доколко едно момче ще ти допадне за връзка, като така си „наредиш картите“, че да го предразположиш той да направи първата крачка. Ако не поддава - ами, явно няма да си паснете като характери, ти търсиш по-решителни и независими... което съвсем не означава да простаци, които да ти подвикват и да те пляскат по задника, с които не би могла да водиш и нормален разговор на интелектуални теми.

Няма да е лошо да отговориш на въпроса какво имаш предвид под „взе да ме обича“ - това не е като да реши да си вземе обувки и да ги носи... може пък и ти да не го вдъхновяваш особено, и той да те приема като добра приятелка, но да не го осъзнава... може да се е съглсил да сте заедно, само защото много те харесва като човек и не би искал да те разочарова. Най-добре е открито да поговорите за проблемите във връзката си - сигурен съм, че на момчето също никак не му е приятно да му крещиш „за щяло и нещяло“, понеже ти така можеш да изразиш неудовлетворението от връзката ви (пък той едва ли го разбира). Успех!... сигурен съм, че връзката помежду ви е достатъчно силна, за да може дори да спрете да сте двойка - да си останете добри приятели. :)
Виж какво, за да твърдя , че ме обича, значи съм сигурна. Той ми го е казвал много пъти - нищо , че ми викаш, аз пак те обичам. Говорили сме открито за всичко, за това, че понякога имам само съжаление към него. Даже за темата му казах.
Съвет не съм искала. Попитах само дали съм сама, дали има други в така ситуация.
И аз го обичам. По мой си начин . Колкото и да ме вбесява. Днес просто имах тежък ден и реших да драсна 2-3 реда , без да вкарвам мои размисли и т.н. Просто споделих едната страна на нещата, нямах време за нещо повече.
Това което си написал/а е далеч от мен и приятеля ми.
"Взе да ме обича" - ами аз съм такова чудовище, много ми е странно , че има хора , които се влюбват в мен, та даже ме обикват . Понякога просто ми е непонятно как става. Както и да е. Благодаря много за коментарите ви, поне имах какво да чета таз вечер :)

YouDontKnowMe
05-07-2010, 21:06
YouDontKnowMe Изборите, които правим в живота никак не са случайни, а са резултат от моделите на поведение, които сме изградили и които следваме. А тези модели се изграждат в семейството. има някаква причина, някакъв модел, който подсъзнателно те кара всеки път да се ориентираш към такъв тип момчета. Ако това ти харесва - ок, ако не ти харесва, трябва да намериш причината и да промениш модела, което става много бавно и трудно :)
Пределно ми е ясно това. Отношенията на родителите ми са абсолютно същите. Все пак съм минала през 9ти клас, занимавах се и допълнително по темите от философския цикъл.
"ако не ти харесва" - пълно щастие няма . Предпочитам да е така, от колкото да ми се налага да рева по форумите- той не ме обича, заряза ме, как да го сваля и т.н. И все пак мерси за хубавото мнение :) Ще е от полза на доста хора.

tisho21
05-07-2010, 21:29
Предпочиташ да е така, отколкото да ревеш по форумите? Ми в такъв случай темата не е ли излишна? :)

YouDontKnowMe
05-07-2010, 21:36
Предпочиташ да е така, отколкото да ревеш по форумите? Ми в такъв случай темата не е ли излишна? :)
Темата ми не е излишна за разлика от коментара ти . Просто споделих, скарах се с майка ми, и нямаше как да си поговоря с нея по въпроса.

vesito13
05-07-2010, 21:44
Не веднъж съм го казвала, но и при мен имаше нещо такова. Преди приятеля ми е имало много момчета, които са били готови да ме носят на ръце, да ми свалят звезди и каквото аз кажа да е точно така и дори мнението да не смеят да си изкажат, просто се съгласяваха с мен. Всичко това е дразнещо, хубаво е от време на време да ти се угажда, но това ти идва много в повече. Няма я дори тръпката, че трябва да се бориш за този човек, просто знаеш, че той е отдавна твой и шанса да го загубиш е минимален. То просто нищо не остава между вас.
А сега с приятеля ми е доста по-различно и всъщност още отначалото е така. Една постоянна игра, напрежение, закачка, надпревара. Ревнуваме се, борим се един за друг, спорим и всеки си държи упорито на мнението. Не знам, не мога да намеря подходящите думи, но това с него ме кара да чувствам, че живея. Определено я има тръпката. :)

tisho21
05-07-2010, 21:54
Предпочиташ да е така, отколкото да ревеш по форумите? Ми в такъв случай темата не е ли излишна? :)
Темата ми не е излишна за разлика от коментара ти . Просто споделих, скарах се с майка ми, и нямаше как да си поговоря с нея по въпроса.

Хехе доста сме първосигнални...

Мнението ми не е излишно, защото темата изразява твоето недоволство от отношенията ти с момчетата и нежеланието ти нещата да са такива, а изведнъж в горното мнение казваш, че всъщност предпочиташ да е така, отколкото иначе. Демек мнението ти се обръща на 360 градуса... Сега ако си се скарала с майка си и не е имало къде да цивриш освен във форума е съвсем друг въпрос и не е лошо човек да си излива душата, но това не променя факта, че си непоследователна.

YouDontKnowMe
05-07-2010, 22:00
Предпочиташ да е така, отколкото да ревеш по форумите? Ми в такъв случай темата не е ли излишна? :)
Темата ми не е излишна за разлика от коментара ти . Просто споделих, скарах се с майка ми, и нямаше как да си поговоря с нея по въпроса.

Хехе доста сме първосигнални...

Мнението ми не е излишно, защото темата изразява твоето недоволство от отношенията ти с момчетата и нежеланието ти нещата да са такива, а изведнъж в горното мнение казваш, че всъщност предпочиташ да е така, отколкото иначе. Демек мнението ти се обръща на 360 градуса... Сега ако си се скарала с майка си и не е имало къде да цивриш освен във форума е съвсем друг въпрос и не е лошо човек да си излива душата, но това не променя факта, че си непоследователна.
Мхм, поне в интернет пространството имам право да бъда непоследователна и да проявявам малко безотговорност относно думите ми. И все пак, намери си друго място да си избиваш комплексите. Тук пуберите сме първосигнални и не сме достойни противници за спор.

yeSHua
05-08-2010, 00:24
Виж какво, за да твърдя , че ме обича, значи съм сигурна. Той ми го е казвал много пъти - нищо , че ми викаш, аз пак те обичам. Говорили сме открито за всичко, за това, че понякога имам само съжаление към него. Даже за темата му казах.
Съвет не съм искала. Попитах само дали съм сама, дали има други в така ситуация.
YouDontKnowMe, не те познавам (както твърдиш и с nick-a си) и моля да бъда извинен, ако преценката ми, направена на базата на няколко написани от теб изречения, които специално прочетох 3 пъти, за да мога да анализирам детайлно, не отговаря на действителната ситуация. Няма да поставям под съмнение дали те обича, приемам че е така. Ако те обича - защо не те прави щастлива? Не мога да си представя да обичам и да не правя всичко, само и само усмивка да грее на лицето на „моето момиче“ - ако трябва ще се запиша да ходя на балет с нея, ако се налага - ще понасям приятелките ѝ, които иначе биха ми били противни, ако ѝ е скучно - ще се опитвам да измисля интересни и за двама ни общи занимания, а няма да стоварвам отговорността за това върху нея. Но не бих я оставил да страда в нашата връзка.

И аз го обичам. По мой си начин . Колкото и да ме вбесява. Днес просто имах тежък ден и реших да драсна 2-3 реда , без да вкарвам мои размисли и т.н. Просто споделих едната страна на нещата, нямах време за нещо повече.
А дали „твоят си начин“ не е такъв, който отговаря на връзка от типа „много добри приятели“, а не „двама влюбени“ (дори преди време нещата помежду ви да са стояли по различен начин)? Ако чувствата ти са невъзвратимо променени - не си ли даваш сметка, че колкото по-дълго продължаваш връзката, толкова по-мъчителна ще е агонията и за двама ви? Не зная, не разбирам вероятно...

"Взе да ме обича" - ами аз съм такова чудовище, много ми е странно , че има хора , които се влюбват в мен, та даже ме обикват . Понякога просто ми е непонятно как става. Както и да е. Благодаря много за коментарите ви, поне имах какво да чета таз вечер :)
От иронията никак нямаше нужда. Ако беше прочела малко по-задълбочено всичко, което ти писах, а не да се засягаш прибързано (ако пиша в темата ти - най-малко би било с цел да те уязвя), щеше да разбереш, че акцентът ми е точно на факта, че някак покрай другото е започнал да те обича и това вероятно е било след като сте започнали връзката си, което си предизвикала самата ти (според написаното от теб, това се разбира). В никой момент не съм твърдял, че си момиче, което не би могло да породи любов - вниманието ми привлече това, че нещата сякаш са се случили малко „под натиск“ - за което може и да греша също, ала наистина малко недостатъчно стройно си се изразила, така че да няма вариант да се получат двусмислици. Виж, следващото ти твърдение вече донякъде обяснява нещата за мен:

имам право да бъда непоследователна и да проявявам малко безотговорност относно думите ми
Ако първо пишеш едно, после друго, ако не си щастлива от ситуацията, пред която си изправена в личния си живот, но всъщност не би искала да я промениш и ако не търсиш съвет как да постъпиш - какъв е смисълът да се хабиш да пишеш (съвсем правилно и tisho21 те пита)? Искаш да направиш статистика колко други предпочитат да си заровят главата в пясъка и да се примирят с положението, а не да търсят варианти да го променят? В момента ти си нещастна, приятелят ти не е щастлив, но и не осъзнава колко вредна за него самия може да бъде тази връзка, ако не намерите решение... луда работа, но имате време да поумнеете :)

Само ще отбележа накрая, че съм бил в подобна ситуация - неудовлетвореност, ежедневни скандали, за най-големите безумия - понякога реагирах и аз бурно, просто защото не издържах на постоянния тормоз, през останалото време мълчах, за да не се скараме по-сериозно, знаейки че ако отвърна - яростта ще е три пъти повече. Обърнах се към себе си, опитах се да се погледна отстрани и да видя „защо съм толкова лош“ и убеждавайки се, че не е точно в „лошотията“ ми проблемът всъщност - постарах да елиминирам първоизточника за неудовлтвореността на приятелката ми - нейната неувереност, че я обичам. Когато спря да се съмнява, скандалите за всички онези дреболии и мои недостатъци, които преди това тя не можеше да не отбелязва и не ѝ даваха мира, почти внезапно секнаха - без аз да се бях променил твърде съществено (е, неща които не ми беше особено трудно, не съм се поколебал да коригирам). С приятелката ми бяхме доста различни и част от интересите ми ѝ бяха чужди, друга част от заниманията ми никак не одобряваше... но в крайна сметка, когато я убедих, че за мен е на първо място, тя дори започна да ме насърчава да правя това, което на мен ми харесва, независимо от нейното мнение. Така, че поне по този параграф - напълно те разбирам.

В твоя случай, ако искате да можете да сте щастливи - трябва и у двама ви да съществува желание и воля да се промените, така че да се напаснете един към друг... в противен случай дали ще го зарежеш утре или ще се разделите по „взаимно съгласие“ след още 6 месеца - разлика няма да има, само където при втория вариант ще сте оставили зад себе си още нерадостна половин година в името на обречена връзка. И ще сте се наранили взаимно повече.

Не съм си поставял за цел да споря с теб - опитът ми, в някаква степен, ми позволява да се опитвам да предам „на готово“ извлечените на негова база поуки - но и съзнавам, че знанието е персонално и дори 100 човека да ти повторят едно и също - ти можеш да си сигурна в думите им единствено, ако лично получиш потвърждение за тях. Така, че никой няма да се хвърли „на сила“ да те спасява да не се удавиш - всичко, което е по силите ни да направим е да те предупредим какво да очакваш и да бъдеш поне малко подготвена...

С най-добри чувства - желая! ти късмет :)

Nakadah
05-08-2010, 04:00
, аз само нареждам, командвам, карамн се, викам. И вечно аз съм виновна, аз съм била лоша и т.н.


И на мене ще ми писне от това...

tisho21
05-08-2010, 08:49
Предпочиташ да е така, отколкото да ревеш по форумите? Ми в такъв случай темата не е ли излишна? :)
Темата ми не е излишна за разлика от коментара ти . Просто споделих, скарах се с майка ми, и нямаше как да си поговоря с нея по въпроса.

Хехе доста сме първосигнални...

Мнението ми не е излишно, защото темата изразява твоето недоволство от отношенията ти с момчетата и нежеланието ти нещата да са такива, а изведнъж в горното мнение казваш, че всъщност предпочиташ да е така, отколкото иначе. Демек мнението ти се обръща на 360 градуса... Сега ако си се скарала с майка си и не е имало къде да цивриш освен във форума е съвсем друг въпрос и не е лошо човек да си излива душата, но това не променя факта, че си непоследователна.
Мхм, поне в интернет пространството имам право да бъда непоследователна и да проявявам малко безотговорност относно думите ми. И все пак, намери си друго място да си избиваш комплексите. Тук пуберите сме първосигнални и не сме достойни противници за спор.

Да естествено, че имаш право, но не си го изкарвай на другите. За мнението, което ти хареса, благодари...на следващото, което не ти хареса, веднага нападна. Май ти имаш комплекси за избиване.

sladkish_14
05-08-2010, 09:26
Ми зарежи го и готово. Хем те дразни и не можеш да го траеш, хем знаеш, че ще почнеш с изневери,, закакво ти е всичко това ? Режеш и готово и най - накрая си хвани едно истинско момче или мъж. Видя се, че вече си пораснала да пикльовци и лигльовци. Престани да мислиш за връзки, забавлявай се и остави хората да се влюбват във тебе. Все ще се намери някой, който да те иска достатъчно много и да има за какво да си говорите.