ЛИС за класна ( 8 клас ) [Архив]

firestone224

05-08-2010, 08:54

дано това ти помогне :)
Дервишово семе"-конфликтът между личностни пориви и родови ценноссти

Основниа конфликт в разказа “Дервишево семе “ Разказа поставя сериозни въпроси, свързани с рода и формиране етичния цвят на индивида. Противречието на законите на рода и утвърждаването на личността поражда драмата в творбата. Неумолими са законите на рода неможе истинскиа син на Родопа да не им се подчинява. Те са подредили живота на Рамадан, заштото тяхната воля е по силна от волята на отделния човек. Непреодолими са обаче и законите на любовта. повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят пътища на неговата духовна биографиа. Още в началото читателя опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най – голямото признание на индивида. Дядото е загрижен да не пресъхне неговия родов корен. Нуждата от стопанка на къщата е втората пречина дядо Асен Дервишов да вземе решение да ожени Рамадан толкова млад. За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция от правото да изповядва чувствата си.неговата съдба и бъдеще са в ръцете на дядо му. Дори и в деня на сватбата, той не знае коя ще му доиде за невеста. Претиснението да не наруши родовите традиций е заменено с възторг, изненада и възхищение, когато вечерта разбира коя е неговата неговата съпруга. Двамата млади за житейски не опитни. Душевните трепети от непознатост се заменят с естествена потребност за игра. Младоженците-деца играят на пумпал и постепенно съзрява тяхната лубов. Силвина , с красотата си , с младостта си и със своята пъргавост променя дните на рамадан: “старата ни къща бе огряла като слънце”, “засмели се бяха гредите и “ Влюбения юноша едва изчаква да свърши дългия летен ден за да се прибере вкъщи при своята любима. Но родът не е продължен. Законите на Природата се оказват по силни от законите на Рода. Хармомията в живота е внезапно нарушена от братята на Силвина. “Разбрали ,че си е още мома”, те я вземат насила от дома на Рамадан. Отнемането на невяста е кръвна обида , която изисква отмъщение. Това е и решението на Рамадан, но тук отново се намесват законите на рода. Младия герои няма право на лично отмъщение, преди да е изпълнил родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата му. Обичната Силвина е продадена “за два пърча с два големи чана.” Променен е закона за дълк и дадената дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как примитивната оценка на човешките стоиности влиза с противоречие с индивидуалните чувства на героя. Благодарение на тях тои пресмисля родовите традиции, моралните си задължения към обикнованните неща, учи се на смиреност и търпение. Изпълнява своя дълк да продължи Дервишовия род, но сърцето му остава при Силвина. Любовта Силвина е грешна на битово равнище, защото е изневяра към съпругата. Но това е любов, която води до окончателно преодоляване на злото вътре в себеси. Омразата отстъпва все повече на заден план за да даде място на любовта, която твори добро. Желанието за убийство е заменено с грижи към болния Руфат. Тези грижи са плод на любовта му към Силвина. Тя облагородява и осмисля човешкото му съществуване. В текстовата траектория на разказа “Дервишево семе” се садържат две изключително силни жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто , че без любов и щастие човешкият живот се обезсмисля.

=============================================
Любовта в условията на войната според повестта "Крадецът на праскови"

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" оставя трайни следи в съзнанието на читателя, защото го вълнува и подтиква към размисъл по една от най-многопосочно тълкуваните теми в човешките взаимоотношения - любовта. Романтичната любов и нейната трагична развръзка са разказани в контекста на времето, което жестоко ограничава личния избор на човека. Съдбата на героите в повестта е част от безкрайното човешко страдание, предизвикано от болестите, насилието, глада и смъртта. Сред тази отчайваща безпреспективност на света, в който живеят героите, се ражда тяхната светла,чиста и преобразяваща ги любов.

В края на лятото, когато плодовете са зрели и примамливи, един гладен военопленник се промъква в лозето на коменданта на града. Така се осъществява съдбоносната среща м/у някогашния учител по музика Иво Обретенович и интелигентната и красива съпруга на градоначалникът Михаил. Симпатията м/у двамата бързо прераства в силно, разтърсващо, страстно и изпепеляващо чувство . Магията на любовта ги обгръща и сякаш събужда техните души с желанието за нов живот.

Пътят към желаното щастие е сложен и мъчителен. Елисавета започва да преосмисля живота си, както и онези обстоятелства в него, с които по задължение е трябвало да се съобразява дълго време. Съпругът й е главна фигура в нейния дотогавашен свят, изцяло съобразен и подчинен на общественото мнение във все още запазилия патриархалните си нрави провинциален град. Тя се е пригодила по неволя към маниерите и към войнишкото битие на своя съпруг, но сега вижда в него "виновникът за пропиленият й живот". Сръбският военопленник, гладен, изтерзан, започва да изглежда в съзнанието й като мъченик. Човешкото страдание я прави дълбоко съпричастна към участта на пометениет от стихията на войната хора. Образът на военопленника вече е проникнал в съзнанието й. С трепетно очакване и надежда героинята жадува да го види отново. Дълго стаяваната потребност от любов и от щастие избликва неудържимо и още повече засилва неудоволетворението й от безрадостните години на съпружество, което дори не я е дарило с деца. Краткият разговор м/у нея и пленника визират само външните детайли на социалния статус на двамата, напомняйки за временната им социална неравнопоставеност в момента. Елисавета нито за миг не е освободена от мисълта, която е плод единствено на стеклите се обстоятелства, че е жена на полковника, а Иво Обретенович е един от тези, които мъжът й отказва да счита за хора. Това предопределя трагизма на връзката й с него. Любовта м/у тях трябва да остане и остава тайна, но тя й дава повод за дълбок самоанализ. Любовта се оказва по-силна от войната. Тя възвисява героинята и й помага да открие смисъла на живота си . До суровия си съпруг, Лиза може да очаква с примирение приближаващата старост, но с Иво тя се преобразява. Трагичната развръзка в повестта става е една "съдбоносна вечер". В последните дни на войната ординарецът застрелва Иво, а Елисавета се самоубива. Сякаш чрез физическата си гибел те съединяват душите си завинаги. За Елисавета и Иво любовта е едновременно свобода и право на избор, макар да им е отсъдено да я защитят с цената на живота си . Погубващата любов на двамата влюбени вдъхва повече оптимистично и светло чувство, отколкото отчаяние и невяра.

В повестта "Крадецът на праскови", Емилиян Станев ни убеждава и ни доказва,че без любов, свобода и щастие човекът не може да бъде човек!
=============================================

Преди да се родя"-Ироничен поглед към патриархалния свят

В повестта ,,Преди да се родя” авторът Ивайло Петров връща читателя към своето собствено минало. Той решава да разкаже за събитията преди своето раждане по много особен начин – говори сякаш е бил свидетел на всички тези случки.
Авторът използва интересен художествен похват – иронията. Гледа с добродушна насмешка и присмех на събитията, хората, порядките и нравите от миналото. Иронията е насочена главно към онези моменти, които не са толкова добри, и които българинът трябва да преодолее. Ивайло Петров обича своето семейство. Познава бита и нравите на българина, но знае че не всичко, което прави той е правилно.
Още в началото на повестта прозвучава ироничният тон. Като говори за баща си, авторът споделя с читателя:,,Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните...”. Насмешката е насочена към рода и главата на семейството. В ироничен план е изграден и образът на бабата. Тя ходи боса в обора, чопли си зъбите със сламка от сеното, гледа сина си с ,,мазни очи”и се оригва на лучената чорба. Героинята има необосновано високо мнение за себе си и за своето семейството. Любящата майка търси за сина си най – хубавото и богато момиче, смята, че всички ще се избият за него, но авторът е напълно откровен с читателя:,,...хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия”.
Баба Неда и дядо Иван се интересуват само от изгодата, а не питат сина си дали иска да се жени, или не. Наемат Гочо Патладжана да им осигури мечтаната невеста. Те се пазарят и отлагат годежа, защото това за тях всъщност е една сделка. Не се притесняват да се представят като заможно семейство, за да постигнат целта си. Гочо Патладжана измисля какви ли не лъжи:,,...в джоба на баща му не се гонят бълхи. Марин Денев от Вълчи дол, ако го знаеш, за него овце купуваме...”. Двете семейства се надлъгват, водени от желанието да извлекат по-голяма изгода. Никой не се интересува от чувствата на младите.
Авторът говори с насмешка и за стратезите на годежа – Гочо Патладжана и Каракачанката. Иронията е заложена в имената на героите. Те набелязват в духа на карикатурата характерни черти от портрета или характера на всеки един от тях. Гочо се е сдобил с този прякор, заради големия си синкав нос, който издава склонност към пиянство. Името на Каракачанката показва нейния произход и характер. Тя е напориста и решителна. Готова е да доведе, всичко което е започнала до край, преследва целите си, докато не ги изпълни. И двамата годежари са готови да приложат всичките си умения за да оженят двамата младежи. Приемат това като въпрос на чест. Превръщат тази женитба в битка между селата и родовете.
В иронична светлина са представени и двамата млади, бъдещите родители на автора. Когато отиват да видят булката за първи път, бащата на разказвача е толкова срамежлив, че единственото, което вижда от Бера е ,,едно копче от робата й”. Бъдещата му съпруга се държи надменно и високомерно.
Когато преговорите не вървят, семейството на младоженеца прибягва до крайни средства: кражбата на булката. Обаче нещата не се развиват според очакванията им и те отвличат друга Бера, която същата тази вечер трябва да бъде взета от друго семейство. И двете Бери нямат нищо против да ги отвлекат, те не се съпротивляват. След като поправят грешката, най-после се стига до сватба.
Авторът гледа с ироничен поглед и на сватбената церемония. Тя е подготвена и осъществена набързо, защото бабата и дядото са уплашени да не вземат родителите на булката да си я приберат. Младоженецът е толкова уплашен, че не смее да легне до жена си. Издържан в ироничен план е и разказът за първата брачна нощ на младите. Те са несигурни и объркани, но са длъжни да изпълнят повелите на родовата традиция. В този момент има всичко друго, но не и най-важното – нежност и копнеж.
Ивайло Петров говори с насмешка и за още едни момент от повестта – сватбата, които предизвиква промени в живота на всички. Дядо Иван е принуден ,,да падне на четири крака пред коритото”. Обикновено той си мие главата “от Великден на Великден”. Авторът говори с насмешка за хигиенните навици на семейството. Насмешка будят усилията на баба Неда да изчисти къщата и да я подготви за щастливата събитие. Тя изхвърля ,,седем кофи с боклук на бунището”.
В ироничен план са издържани и съпоставките, които авторът прави, между нравите и вкусовете на миналото и настоящето.
Повестта на Ивайло Петров ,,Преди да се родя” е издържана в ироничен план. С добродушна насмешка, но категорично авторът показва редица слабости в бита на българина в миналото. Осмива някои остарели порядки. Той познава българският бит и душевност, запазва уважението си към тях, но забелязва и недостатъците и намира сили да говори за тях с много свежо чувство за хумор и в същото време недвусмислено да се разграничи от всичко, което смята за лошо. Авторът не идеализира и настоящето. В много случаи иронията е обърната и към негативите на съвременната епоха. Ивайло Петров успява да види и себе си през погледа на иронията. С творбата си той дава пример за един различен поглед за живота.