Budika
05-08-2010, 15:02
Нощ за самотници
Той стоеше пред нея,полагайки невероятни мъки да запази хладнокръвието си,но усещаше как тя разрушава стените му бавно,но сигурно.
-Кажи ми какво съм.-Ваялит се взря в очите му.
-Красива?-прибърза Винсънт.
-Постарай се повече!-съблазнителката сякаш затегна хватката си около него само с поглед.
-Ти си като отровата на змия.
-Продължавай.
-Знам,че ще ме убиеш,но все пак не мога да не те изпия,до дъно.-усмихна се той-Твой ред.
-Мммм,ти си за мен цвете сред кактуси,избавлението сред пороците и все пак оставаш най-големия порок!
-Значи имам контрол над теб?-Винсънт я погали с поглед,но не изгуби и частица от суровостта си.
-Представи си ме като дъжда по устните ти,не можеш да ме контролираш!-тя го погледна предизвикателно.
-Ти си кукла,чиито конци аз държа!-той я хвана силно за ръката и я притисна към себе си.
-Внимавай тогава,кукловоде,конците да не се скъсат.-тя прокара пръсти през косите му.
-Докато аз бдя над тях,нито скръб,нито разпри,нито сълзи ще успеят да ги повредят.
-А кой ще бди над теб,господарю?-невинно пита Ваялит,като доближи лицето си до неговото.
-Ти.
***********
Вятърът я биеше жестоко по лицето,но тя го чувстваше като нежна милувка. Стъпваше с босите си крака по острите камъни ,но не усещаше болката. Пареха само сълзите по белите ѝ бузи,тези ледени сълзи,оставящи гореща диря. Бялата ѝ рокля се преплиташе измежду нейните крака,а кърваво-червените коси на момичето се вееха и тя изглеждаше като богиня. Очите ѝ ,вече зачервени от нощите без сън,още пазеха предишното си величие и обаяние.
Тя се бореше със силата на бурята и продължаваше напред,докато небето се покриваше плътно с черни облаци. Почти толкова черни ,колкото нейното отчаяние. Чуваше викове ,но не се обърна-сметна ги за плод на измъченото си въображение. Разбитото ѝ сърце още туптеше едва доловимо. С всеки свой удар то забиваше една от своите счупени части в душата на красавицата.
Девойката стигна до скалата.Засили се и полетя надолу към бурното море с усмивка на уста ,докато не срещна скалите. Точно както преди 30 години.
Той стоеше пред нея,полагайки невероятни мъки да запази хладнокръвието си,но усещаше как тя разрушава стените му бавно,но сигурно.
-Кажи ми какво съм.-Ваялит се взря в очите му.
-Красива?-прибърза Винсънт.
-Постарай се повече!-съблазнителката сякаш затегна хватката си около него само с поглед.
-Ти си като отровата на змия.
-Продължавай.
-Знам,че ще ме убиеш,но все пак не мога да не те изпия,до дъно.-усмихна се той-Твой ред.
-Мммм,ти си за мен цвете сред кактуси,избавлението сред пороците и все пак оставаш най-големия порок!
-Значи имам контрол над теб?-Винсънт я погали с поглед,но не изгуби и частица от суровостта си.
-Представи си ме като дъжда по устните ти,не можеш да ме контролираш!-тя го погледна предизвикателно.
-Ти си кукла,чиито конци аз държа!-той я хвана силно за ръката и я притисна към себе си.
-Внимавай тогава,кукловоде,конците да не се скъсат.-тя прокара пръсти през косите му.
-Докато аз бдя над тях,нито скръб,нито разпри,нито сълзи ще успеят да ги повредят.
-А кой ще бди над теб,господарю?-невинно пита Ваялит,като доближи лицето си до неговото.
-Ти.
***********
Вятърът я биеше жестоко по лицето,но тя го чувстваше като нежна милувка. Стъпваше с босите си крака по острите камъни ,но не усещаше болката. Пареха само сълзите по белите ѝ бузи,тези ледени сълзи,оставящи гореща диря. Бялата ѝ рокля се преплиташе измежду нейните крака,а кърваво-червените коси на момичето се вееха и тя изглеждаше като богиня. Очите ѝ ,вече зачервени от нощите без сън,още пазеха предишното си величие и обаяние.
Тя се бореше със силата на бурята и продължаваше напред,докато небето се покриваше плътно с черни облаци. Почти толкова черни ,колкото нейното отчаяние. Чуваше викове ,но не се обърна-сметна ги за плод на измъченото си въображение. Разбитото ѝ сърце още туптеше едва доловимо. С всеки свой удар то забиваше една от своите счупени части в душата на красавицата.
Девойката стигна до скалата.Засили се и полетя надолу към бурното море с усмивка на уста ,докато не срещна скалите. Точно както преди 30 години.