firestone224
05-09-2010, 09:01
Здравейте,трябват ми есета или ЛИС на тези теми:
1. Да посветиш себе си на спасението на хората (Пространно житие на Кирил)
2. Красотата на душите(Проглас към Евангелието)
3. Безкнижната душа се явява мъртва у хората(Проглас към Евангелието)
Благодаря предварително.
firestone224
05-11-2010, 05:52
up :) аре хора помагайте..
firestone224
05-11-2010, 18:42
хора помагайте класното наближава... :-o :)
1.Пространно житие на Кирил
Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата житиеписна творба в старобългарската литература. Тя е създадена между 869-881г. непосредствено след смъртта на Константин-Кирил философ, за да защити и утвърди делото му.
Произведението има неизвестен автор,но най-вероятно той е някой от кръга на учениците на Кирил и Методи тъй като в творбата е използвана информация за ранната дейност на Кирил, вероятно предоставена от по-големият му брат Методи. Една от хипотезите за автора на тази творба е че той е Климент Охридски. Твърденията се базират на средновековната литературна практика а именно всички произведения, честващи някои светец (житие, похвално слово, служба) да се пишат от един и същи автор. И тъй като без съмнение /със сигурност/ похвалното слово за св. Кирил е написано от Климент Охридски следва да се предположи че той е авторът и на житието.
Пространното житие на Кирил е образец в този жанр. Изградено е в стила н въпроси и отговори,което му предава текстова цялост. То изцяло в съответствие със житиеписните норми и правила, които обаче са приложени творчески. Отдаденоста към Бога и предаността към идеята за славянското просвещение и създаване на литература на роден език са качествата на Константин- Кирил Философ.
Творбата започва с кратък увод,съдържащ оста библейски цитати. “подражавайте на мене както аз на Христа” –това са думи на св.ап. Павел, което показва че светеца е привърженик и защитник на идеята за равенство сред всички народи на техните езици.
В произведението се забелязва класическа схема на сравнение и паралели между дейността на един от апостолите на Христос- Павел и живота и делата на св. Кирил. Подобно на Павел, Константин е богоизбран и създава и защитава славянската азбука.
Делото на св. Кирил се свързва с Господа а самият герой се нарежда до светците в християнската история.
Основни сюжетни събития в живота на героя са :детството му, мисиите, дейността и предаността към разпространението на славянската азбука,смъртта и предсмъртните чудеса.
Още от дете се разбира че героят е богоизбран. Посочено е че той е седмото дете в семейството. Числото седем има символно значение, обозначавайки единството на земното и небесното (7=4+3). 4 символизира четирите посоки на света а 3- светата троица. Кирил придобива образа на посредник между бога и средновековния човек. Чрез опознаването му и подражаването на него обикновеният човек може да се докосне до божествената истина.
За средновековният човек сънят е бил знак от отвъдното или един вид божествено откровение. Цв. Кирил притежава дарбата да вниква в същността на нещата и успява да разтълкува пророческият си сън.
Соколът, символизира земните блага и удоволствия както и властта. Изпускането на сокола показва колко бързо един човек може да загуби властта си и колко трудна е понякога раздялата със светския живот. Сънят е знак че на героят му е възложена важна мисия,която той трябва да изпълни. Характерна черта на героя е жаждата му за знания и бързият му ум. В училище той бързо усвоява езиците и овладява всички науки. Това му помага да се превърне в блестящ полемист. Константин владее изкуството да спори ,като подкрепя своите твърдения с цитати от свещени книги и притчи.
Църковната и просветителна дейност на Кирил показват реални исторически събития,което допринася за достоверността на творбата. Главни моменти в творбата са мисиите при хазарите и сарацините, където героят защитава своето дело. Кирил води спорове със сваления патриарх Йоан VII Граматик както и с “мъдри учени люде” н свиканият от цяра сарацински съвет. Героят открива мощите на папа Климент Рилски в Херсон и устоява на атаки на племената,атакуващи града и се отказва от всички земни блага. Той отказва да работи в императорския двор и постъпва в манастир, успешно разчита надписи върху чаша с пророчески писания в св. София. По този начин разширява кръгозора на средновековния човек.
Още при възлагането на мисията ред западните славяни императорът казва че няма никой способен да свърши работата, освен св. Кирил
Речта на св. Кирил е изградена по всички правила за риториката, в нея доминират идеите за равенство между хората. Доводите с които са оборени опонентите му са градирани по смисъл и подкрепени с множество цитати от свещени книги.
Константин Кирил Философ е богоизбрана личност с невероятен интелект и бърз ум. Той е всеотдаен към задачата си да разпространи славянското слово и да доближи обикновения човек към Бога. Смисълът на неговия живот е в общуването с книгите и разпространяване на знания между хората. Той се лишава от светския живот и земните удоволствия за да служи на Бога.
2.Проглас към Евангелието
“Проглас към Евангелието” е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия “глас” на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина.
Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове.Риторичният диспут м/у творец и слушателска аудитория е худ. Двигател в развитието на поетическото действие.
Творецът огласява чрез светлината на своето слово желанието си да открие гласа на христ. Вяра, отразен в библейските текстове на Новия завет, и се обръща към Евангелието.В худ. Пространство на четирите евангелски разказа за живота и деянията на Сина Божи, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, е събрана светлината на Христовото слово за човека и неговото добро.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христов. Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръст. Слав. Народ.Човекът търси “гласа” на Бога.Открива го в “поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
Защото е светлина на целия тоя свят.
Пронизани от светлината на Христов. Слово, човешките духовни сетива се изпълват със светлия “глас” на Бога, който звучи с пророческа увереност в повелителната риторика на творческото послание:
А те казаха:Слепите ще прогледнат,глухите....позна т Бога, както трябва.
“Гласът”на божествената истина е ново знание за човека.Той открива светлина и в дълбините на своя дух.Става част от светлината, нейно духовно въплъщение .Човешката мисъл “чува” “гласа” на Бога, превръща го в светлина, за да спаси от тление и мрак красотата на човешкия духовен свят.И творецът оглася духовното пространство на човеш. Съзнание с “гласа” на словото-светлина, на словото-спасение:
Заради това слушайте, всички славяни,...за онези души, които го приемат.
Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога.Преведникът и грешникът откриват божия дар-словото-в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава “безброя грехове” и благославя красотата на духа, “вслушал” се в “прогласената” светлина на човешкия ум.Мисълта “чува” “гласа” на Бога,а той “идва” от човека, излива се като “светлина на ццелия свят” в словото, което “оглася” човешките души.Тоест,”гласът” на Бога е “глас” на мисълта.”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото.То е светлина и мрак, грях и святост.To e самият човек,но и “прогласена” среща м/у земно и божествено.
Словото е в човека.То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не “чува” слетите, единни “гласове” на земно и божествено. Заслушан в “тъмнината” на човешката “сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина “звука” на прииждаща светлина.И той търси “гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
Слушайте сега с целия си ум,...защото от Бога дойде. Заглавието пряко насочва към изповедната съ6ност на произведението-то е оригин. Молитва, но идейното му съдуржание го разкрива като светска творба.Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение.Измоленият от Бога дар:”да ме лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване:
Ето в прави пътда тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречистаЧ
Знам, законът…дар въздържан.
Затова лирич. Г-й, идентичен с автора, се обръща към христ. Бог-Творед, използвайки разширено обръщение:
Аз се богу моля с тия думи:
Боже,светотворче,що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
През 9в. Христ. Вяра току-що е приета,но в съзнанието на прабългари и славяни все още не са мъртви езическите богове, затова умението да се проповядва християнството с пламенно слово може да бъде постигнато само чрез Свети Дух в сърцето-едно от трите лица на единния Бог: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване се моли авторът:
Ето в прави път да тръгнем всички
Живи и твойта заповед пречиста!
“Евангелският дар възжаждан”, от който се нуждае слав. Племе, са мъдростта и знанието, вярата и добродетелта.За всичко това моли Бога старобълг. Книжовник, уверен, че това ще донесе слава и величие на народа му.Своята увереност той обобщава в поетичната метафора:
Литна днес и слав. Племе
Милостта на кръстта твой да търси...
В следващите стихове молитвата добива силно изразен личен характер.Молителят е застанал в смирена молитвена поза.Той моли за “мощно слово”, което е и мъдрост, и сила.То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси.В духовния свят на героя словото-светлина се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата:
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска...
Не на злоба, а на истинска братска обич иска да научи хората лирическият г-й на “азб мол”: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”.
Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се потвърждава от ритуално вдигнатите ръце към небето9така някога Мойсей измолва боживето благоволение за евреите)”
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Със споделеното желание едновременно се славослови Бог и се обосновава очаквано сбъдване,тъй като просителят е достоен за това дело.
Личната молба се повтаря в разширен план:
...дай ми херувимска сила шестокрила,
царю на царете!
Херувимите и шестокрилите серафими са висши небесни същества, които са най-близко до Бога.към тяхната чистота на ума, към несравнимата им сила се стреми старобълг. Книжовник, за да преодолее началната си словесна немощ и да заживее с вдъхновената радост, че е учител по вяра.Служейки на този идеал, той следва примера на първоучителите:
...Да опиша
чудесата твои вдъхновено...юни начертаха...
Дълбоко е личното преклонение пред създателите на слав. Азбука К и М.Пътят е твърдо набелязан, а целта-велика:
...Да направя янсно твойто слово за народа!
Преди заключителната славословна формула,прозвучава решимостта на “новия народ”, на новите християни-славяните,на млади и стари да се просвещават на свой език.С тази пламенна любов към славянската писменост “азб мол” се родее с идейния патос на “Проглас към Евангелието” на Конс-Кирил Философ и “За буквите” на Черноризец храбър-творби на 1вото поколение старобълг. Писатели.
Словото ражда слово, светлината-светлина, а творец и народ “чуват” “гласовете” на единната си мисъл за Бога.Словото зазвучава в човека и неговата душа.Той “чува” светлия “глас” на своя ум.Открива Бога в себе си,намира път към духовната вселена на своя АЗ.Човекът е в словото и то е в него:
Словото, което кърми човешките души,...което подготвя да познаем Бога.
Двете анафори, глаголната-слушайте!, и именната-Словото!, ясно определят вътрешните условни проекции в движението на поетическото действие, внушаващо, че в светлинатта на словото се срещат “гласовете” на Бога и на човешкия ум.
Срещнали се в света на словото, творец и слушателска аудитория търсят доказателства за истинността на божественото, отразено в светлината на земната мисъл.С новите си духовни сетива хората “чуват” “гласа” на Бога и виждат светлината на словото мъ във всичко земно.Това е новото духовно знание, откриващо пътя към рая и Ада, които са в човека, както и “гласът” на Бога е в него и в неговото слово.
Словото е светлина и път към божественото чрез “прогласената” мисъл на земното.Тя е светлина и духовно прозрение:
Както без светлина не ще има радост за окото,...закона, който открива божия рай.
Но мисълта, сътворена от дух и светлина, оставя материална следа чрез “гласа” на словото, което е тъмен звук, произнесен на чужд език, и светъл-камбанен звън-прогласен в душата с езика на родовия дух и памет.Тогава словото “прогласява” новата вяра, “гласът” на божественото зазвучава на роден език, “оглася” душата.Тя се изпълва със светлина и словото полита към идните поколения чрез “божия дъжд на буквите”:
И свети Павел,учейки, рече:
“Когато въздавам богу своята молитва,... неразбрани думи.
...
...тая права вяра
която е като семето,...да израсте по-добре божия плод.
“Гласът” на Бога “звучи” в просветлената, “огласена” с ново духовно значение и светлина, душа на слав.род, открила чрез словото на роден език “гласа” на изтината и пътя към силата и слабостта на човека и неговия мисловен, земен свят.
“Проглас към Ев.” Е път към човешкото знание,мъдрост и сила.То “прогласява” библейската истина за единните “гласове” на човешко и божествено в красивия свят на словото, което звучи с евангелски “глас” във финалното 4стишие:Голи са без книги всички народи,...и готови са за плена на вечната мъка...
firestone224
05-12-2010, 18:10
мерси,това ЛИС ли са ? :)
firestone224
05-17-2010, 10:49
хора помагайте тази сряда която идва ми е класното.. 8-[ 8-[