PDA

View Full Version : СПЕШНО ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ !!!



r14170
05-09-2010, 20:15
спешно ми тряя интерпретативно съчинение на "Дервишово семе" от Николай Хайтов ... ТРЯБВА МИ ЗА УТРЕ .. СПЕШНО Е ХОРА ПЛС

amk933
05-09-2010, 20:18
Грешен раздел, а и не се надявай някой да седне да ти го напише... :?

r14170
05-09-2010, 20:22
ее няма ли го някаде в нета че немоа го намера :booooomb: офф :-x

ЕДИТ: Намерих го .. ако на някой му тряя ..

Творчеството на Хайтов увлича читателите не само с красотата на словото, но и с общочовешките проблеми, които разглежда. Конфликтът в отделната човешка душа или между представителите на различните общности извежда до разглеждането на универсалните човешки ценности и взаимоотношения.

В разказа “Дервишово семе” основният проблем е конфликтът между родовия закон и универсалните човешки ценности като любов и щастие. Главният герой Рамадан преодолява изключителни трудности, свързани с историческите условия , бита и морала на своите съселяни, за да достигне до съзнанието, че човешкият живот е низ от задължения, в които за щастието и любовта понякога има много малко място. Четейки драматичната изповед на Рамадан Дервишов надникваме не само в най-съкровените кътчета на неговата душа, но и усещаме онова раздвоение, онзи кръстопът между доброто и злото, които понякога съществуват и в нашите думи. В пътя си към човешкото щастие Рамадан трябва да се бори не само с Руфат като олицетворение на злото за него, но и със самия себе си, за да се извиси и пречисти.

Притиснат от условностите на времето и традициите, за младия Рамадан не остава време да изживее детството си. Полудете-полумъж, той трябва преждевременно да порасне. По необходимост оженен, той открива в Силвина духовната спътница, която също като него се е подчинила на традициите на обществото и на родовия дълг, но открива и нужната любов. Съдбата е щедра към двамата. Животът им продължава като една игра,носеща много радост и удовлетвореност. Възвишен, чист и невинен е светът на влюбените, но моралът на възрастните е съвсем различен от техния и затова тяхната приказка скоро бива разрушена. Братята на Силвина, водени от лични интереси, я продават на Руфат. Пълна противоположност на Рамаданр той живее само и единствено по родовите закони, законите на господаря. Ако Рамадан е боготворял Силвина, то за Руфат дори не е необходимо да я обича – достатъчно е просто да я притежава. Разрушил хармонията в живота на двамата , Руфат действа със сила, със злоба, показвайки деспотичния си характер. Непреодолял примитивното в себе си, Рамадан е готов за отмъщение – мечтае да накаже своя враг, коварно откраднал щастието му, мисли си, че нищо друго освен злоба няма в душата му. Гледа на себе си като на чучело, натъпкано със слама. “Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама”. Минал през ада на своите чувства, той смята, че единствено на тоя свят го крепи злото,което ще направи на Руфат: “Триста пъти съм го трепал и съживявал. Глава ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете си напрягах, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях”. Напът да погуби душата си с тия помисли , Рамадан все пак остава верен на подовите традиции, изпълнява дядовата си клетва да продължи Дервишовия род и отлага своето отмъщение. Макар и безразличен към жена си, чието име дори не е споменато в разказа, той се оказва отговорен и благороден човек, който трябва да отглежда децата си. Новият създаден живот не позволява на помислите му за смърт да станат факт. От това само по-трудно става на Рамадан – вече три неща носи в себе си : “душманин, дете и жена”. Освен това се оказва, че любовта му към Силвина не е изтляла. Героят е обхванат от жаждата да вижда всеки ден любимата си и това е нужда, за да спаси от напиращото зло в душата му : “Лепна се на дупката в плевнята и чакам Силвина да я видя. Ако я видя – смъкна и отрова и умора, ако не я видя- цяла нощ скърца със зъбите на Руфатя – дера го, душа го, тровя го и насит на душата не намирам. Много пъти съм решавал да го свърша, но като си помислех, че в затвора няма дупчица да има към Силивна – отмалявах и отлагах...” . И така душата на героя е разпъната на кръстопът между любовта и омразата. Годините минават, но и двете чувства продължават със същата сила да бушуват в гърдите на героя. Все така омразен и противен за него е Руфат, както в мига, когато за едни пръчове отнема любимата му. “Тарабата дето ни делеше с Руфатя, дето е от дъбово дърво, взе че изгни, а дертовете наши не изгниха”. Не е лесно за него да замести силната си любов със страстна омраза. Но и на Руфат явно също не е било лесно “всяка вечер с лед да заспива и да се събужда със слана” . За стореното от него е нужно възмездие – и той го получава. Не успял да получи душата и любовта на Силвина, на него му отнемат и касапницата, а когато се и пропива, сякаш изтрива и последното човешко нещо у себе си. Когато пък болестта го поваля на легло, Рамадан би трябвало да се чувства удовлетворен, но това за него се явява ново изпитание. Чакал толкова дълго време, сега той лесно може да си отмъсти на Руфат, защото страшно тегло е изтеглил заради него- достатъчно е само да прегърне Силвина пред очите му “... да я погледа в моите ръце, кокто съм я гледал в неговите цял живот...” . И двамата обаче – Рамадан и Силвина, колкото и да са страдали и да са мразили в живота си, са останали верни на доброто в себе си, на човечността, макар че много пъти мир не им е давала мисълта за отмъщение. Благородната сила на Силвина “Ако той беше звяр, не ставай и ти! “ показва, че тя е превъзмогнала личното си нещастие и не може да бъде извор на чуждо страдание. Това е в основата на конфликта на Рамадан със самия себе си, той не е надмогнал като Силвина омразата си, все още не е готов да прости на врага си, но вече върви по пътя на промяната: “Грея и топля тоя, дето 40 години ме е държал ту в огън,ту в лед”. Докато съседите се удувяват на показаната човещина и добрина на Рамадан, “не видят какво ми е на мене вътре...Вътре катраните братче, врат ли врат” този вътрешен драматизъм на героя, това силно противоречие е много точно назовано с думите на обикновения човек : “ Ето в това е главния катран”, но любовта и човечността са факторите, които постепенно проясняват сърцето и ума на героя. Воден от любовта си към Силвина, готов цяла камара внуци, деца и жена да прекрачи, Рамадан се оказва истински човек – той може да страда, да е ограбен от Руфат, но не дава път на злото и не се превръща в звяр и убиец. Любовта не може да расте върху нарушен закон на битието – “Не убивай”.

Отвореният финал на разказа ни дава възможност сами според собствените си разбирания да разплетем възела от добро и зло, от любов и омраза, от вярност и предателство, от род и личност и да разберем ценностите на народа, неподвластни на времето - общочовешки, универсални.

ashdh
05-10-2010, 08:05
Някой да помогне спешно . Имам интерпретативно за Дервишовото Семе на тема " Раздвоената душа на Рамадан " и не мога да го измисля :( :-o

firestone224
05-10-2010, 16:36
Раздвоената душа на Рамадан

Творчеството на Николай Хайтов еизградено върху темите за Родопите и родопските хора,за борбата на личноста и
правото и на лично щастие.”Дервишово семе”е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели.Изповядана е драмата на една влюбена душа,която е принудена да съобрази житейския си избор с дълга към рода.Основната идея на творбата е разкрита чрез образа на главният герой-Рамадан.Целият разказ е написан като една изповед на единствения н.аследник на Дервишовия род за неговата любов ,страдание,омраза,болка и примирение.а читателят е и събеседник, и слъшател на преживяното от героя.Главният герой е принуден от традициите на поколения,живели преди него,да се примири с родовия избор на житейския си път.Той е низ от смирено овладяване на противоречиви чувства и настроения.Любов,омраза и мъст бушуват едновременно в душата му.Най –голямата болка,с която трябва да се примири,е отнемането на Силвина от неговите обятия.Именно тук се явява проблемът за противоречието между разбирането на любовта в родовия свят и представите за човешки ценности.Несправед-ливостта на живота прекъсва красивата любовна приказка на момчето.То загубва своята невеста.Братята и я продават за два пърча на съседа Руфат.Оттук нататък отмъщението е единственото възмездие,което би удовлетворило злощастния младоженец,но в името на продължението на рода,то е отложено.Затова Рамадан още по-мъчително преживява следващите години и събития:”Сетне каквото се случи,мина ей оттука,през сърцето си го прекарах.Като с губерка.”Сюжетното действие проследява натрупването на горчивина,злъч и желание за отмъщение в душата на героя,принуден да живее без Силвина,но в непсредствена близост до нея.Младежът е осъден само да наблюдава любимата,но вече чужда жена:
„...стъмнеше ли се –качвах се на покрива на нашата къща и...гледах в пенджерчето на Руфатови.”Видяното предизвиква голяма болка у героя:”сърцето ми се топеше като свещ.”Въпреки желанието за мъст,той трябва да се примири с жестокостите,които търпи неговата любима от мъжа си.Дервишовият род неумолимо изисква продължение.Принуден повторно да се ожени,внукът изпълнява родовия си дълг.Ражда се наследник и дядото спокойно може да умре.На ръцете на Рамадан остават три неща:”душманин,дете и жена!”Подреждането на „нещата”говори за степенуване по важност.Душманинът зове за отмъщение заради поруганата любов.Но идва и отговорността пред семейството.Любовта го спасява от престъплението да убие Руфат.Мисълта,че”в затвора няма дупчица да има към Силвина”,го възпира.Раздвоената душа на Рамадан се терзае пред дълга към семейството,любовта на Силвина и отмъщението на Руфат.Годините минават неусетно.Сюжетното действие се приближава към своята кулминация.С години чакащият мъж влиза в Силвининия двор „като у дома си”.Парализираният съпруг не може да попречи на срещата.Мигът на отмъщението е дошъл.Рамадан иска да прегърне Силвина пред очите на мъжа и,но тя не позволява чистата им любов да бъде покварена:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”
Години борил се с желанието за мъст,с нестихващата болка,влюбеният мъж се примирява единствено в името на Силвина.Пренебрегвайки омразата към Руфат,той всеки ден помага на своята любима.
Последвалите събития са една мъчителна агония за Рамадан,копнеещ”под една черга със Силвина да легне”,чакащ Руфат да си отиде от този свят,готов”жена,деца и цяла камара внуци да прескочи” в името на своята дългочакана любов.За него времето неумолимо изтича.Единственото ,което му остава е да чака и да се успокоява,че е близо до любимата си.Готов в миналото да убие Руфат,сега той съзнателно се обрича на болка и страдание.
В името на двата закона-на сърцето и на рода,главният герой все още не може да направи сво избор :”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана.”В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции.Законът на рода и законът на сърцето не се спазват едновременно,а взаимно се противопоставят.Рамадан не може да спази повелите на родовия свят,защото е длъжен да послуша сърцето си и да защити любовта си.Така той остава завързан във възела от несъвместими чувства,без да може да го развърже.