ЛИС върху "Преди да се родя" [Архив]

firestone224

05-10-2010, 15:32

В повестта “Преди да се родя” Ивайло Петров ни предлага един нестандартен стил на повествование – разказ за всичко преживяно от все още неродения човек. Това е един необичаен поглед към традициите, миналото, към семейството и рода.Читателя вижда като през криво огледало патриархалният бит неговата изостаналост,безпросветно� �т и ограниченост. Благодарение на лекия и непринуден хумор авторът внушава без болка и озлобление истини за един свят,осъден да остане в миналото.Повествованието в “Преди да се родя” разкрива преобърнатия , отразен образ на света в съзнанието на героя. “Преобърнати’’ са времената , хората разместват своето място в хронологията на поколенията , преобърнат е родовия свят . Познатият ни патриархален космос, като носител на човешки добродетели, е разколебан.
Бавно,стъпка по стъпка, Ивайло Петров рисува картината на селския бит като същевременно представя своя обективен, но и иронично-съпричастен поглед към този свят, част от който е и той самият. Иронизирайки преобърнатата картина на родовото време, авторът отрича невежеството, примитивността и грубостта. “Преди да се родя” съдържа пародия на селската идилия не защото авторът я отрича, а просто защото тя не съществува в света на неговото детство. Иронията му обаче не изключва добронамереност както към хората, така и към случките и събитията. Тя е по скоро бунт към изостаналостта на един затворен, бавно променящ се свят, живеещ по утвърдени от векове навици.Повестта започва с един от най-важните моменти в живота на човека – женитбата. Това събитие, което довежда до появата на разказвача на бял свят е представено максимално хумористично. Преговорите,сватосването и годежът са свързани с ”икономически проблеми”, ”тактическа грешка”, ”външни министри”, ”етикеция”.
Всички тези изрази звучат сякаш не на място, те осмиват и принизяват случващото се.
Проблемът за женитбата е проблем на главата на семейството, а не на момъка, чиято незряла възраст е посочена още с първото изречение. Обстоятелственото пояснение „едва” подсилва този факт. Родителите на бъдещия жених не се интересуват от неговите чувства. Той е длъжен да се подчини на тяхната воля, защото най важно е “… да се сдобият с още две работни ръце“. Никой не се интересува от желанията на младежа, защото според правилата и законите на патриархалния свят дълг на младите хора е да продължат рода, да народят деца. Тук на преден план излиза въпросът: Каква красота и романтика може да има в този начин на живот,когато липсва личния избор и човешките чувства нямат никаква стойност? С тънка ирония писателят описва усилията на бедното, но с претенции семейство да намери снаха за сина си. Техните усилия предизвикват смях у читателя. Бабата на разказвача смята, че “ момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник “. Когато това обаче не става, тя заявява, че “ нито една мома не й се харесва за снаха “. Авторът остроумно допълва “ без да й мине през ум, че хората нямат особено добро мнение за нашата почтена фамилия “.
Истинско драматично приключение е търсенето на мома. Гочо Патладжана, който има “ дяволски усет да намира за всекиго жена “, е главният помощник, а Каракачанката е “ добре законспириран шпионин ”. Действието от тук нататък преминава през много комични ситуации, представени като дипломатически преговори. В хода на тези „преговори”, с всяко изречение се задълбочава горчивата насмешка на повествователя към този свят, където бъдещата невеста може да струва две овце, два декара нива, а заколването на кокошка и изпичането на баница да се приема като извънредно „трагично събитие”.Най-ярката проява на ироничния подход в творбата е сватбата – последвала „бъркотията” при кражбата на булката. Ирония съпровожда описанието на този изпитан от времето обичай: “ В ония диви и чудесни времена по нашия още по-див и чудесен край ставаха много и различни кражби. Крадяха се овце, волове, коне, крадяха се и моми.”Сватбеният ритуал в повестта е истинска пародия на този тържествен момент в живота на всеки. Обстановката е лишена от красота и романтика. Онова, което всички очакват е “ сладката ракия “. Подготовката за първата брачна нощ е представена от разказвача като подготовка преди състезание: “ Патладжана даде на баща ми най-подробни инструкции, за да го подготви психологически така, както треньорът подготвя състезателя,....” Тази ситуация няма нищо общо с любовта, тя е по-скоро комична. Авторът иронично определя бъдещия си баща като “ хвалипръцко “, каквито са и всичките му земляци. Нероденият още разказвач гледа на баща си от дистанцията на времето,на духовно разграничилия се човек. Затова не си затваря очите пред неговата простота, и духовна ограниченост. Укор се долавя в отношението на семейството към бъдещата майка, която трябва да работи наравно с другите. Вместо с грижи и внимание бременната жена е обградена с неразбиране от всички и незаинтересованост от страна на своя съпруг, който поради невежеството си дори се срамува, че ще става баща.
Майсторски боравейки с художествените изразни средства, авторът изгражда пред читателя една невероятна по своята яркост пародийна картина на патриархалния свят. Отнасяйки се към миналото с насмешка, той изпитва съжаление за изгубените завинаги родови ценности. Знаците на подмяната на истинските с фалшиви ценности се откриват много по-ярко в настоящето,където героят не се чувства сигурен и защитен. Писателят разкрива истината за чуждия му съвременен свят: “ Разбира се, времето безпощадно променя всичко, променя традициите, колкото и да се стараем да ги съхраним, или най-малкото ги осъвременява.” Ивайло Петров не обвинява и не отхвърля миналото. Той не е убеден в превъзходството на новия начин на живот, защото сведен до вещите и фактите, светът продължава да бъде проблем.Ироничният свят на повествователя, представен пред нас чрез пречистващата сила на смеха, с пълно основание може да бъде наречен свят на преобърнатите ценности. Героят преосмисля истината за правото на избор на личността. Родът е духовният корен на всеки човек, но личността е тази, която трябва да избере как да живее. Така връщането към миналото се превръща в път за преосмисляне на настоящето и подобряване на бъдещето.