Имам класна по литература във форма на интерпретативно съчинение на тема-
''Буквеното слово-наѝ-прекия път към Бога според проглас към евангелието'' спешно е много моля ако няки знае такова нека го постне
firestone224
05-11-2010, 05:45
„Проглас към евангелието“ на Константин-Кирил Философ, е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Неизвестният старобългарски поет дава лиричен израз на духовното съприкосновение с евангелскотослово на Бога в своя “Проглас към Евангелието”.
Авторът създава силно емоционална творба, опирайки се на Библейските текстове и представлявайки убедителни доказателства за значимостта на Божието слово.Писателят се обръща към целия славянски род с призива да приемат със сърцата и душите си,да разберат и да повярват е
Божията истина.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род,затова и Евангелието,прогласило светлината на Христовото Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръстения Славянски Народ.Човекът търси „гласа” на Бога. Открива го в „поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
"Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
защото е светлина на целия този свят."
Символичното единство Христос –светлина се явява опозиция на езичеството-мрак и невежество.Преходът на народа към християнството е преход към знанието.Стремежът към светлината е стремеж към Бога. Затова онези,до които стигне Божието слово,ще „прогледнат”, с нови духовни очи ще видят света. Просветление може да им донесе само силата на писменото слово.За славяните то е единствен път към Бога:
"…..Слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят Бога, както трябва."
В тази част на своето стихотворение Кирил отново се позовава на Библията: ”И в оня ден глухите ще чуят думи както се четат из книга,и очите на слепите ще прогледнат из мрака на тъмнината.” Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога. Праведникът и грешникът откриват божия дар-слово в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава „безброя грехове” и благославя красотата на духа, „вслушал” се в „прогласената” светлина на човешкия ум. Мисълта „чува” „гласа” на Бога, а той „идва“ от човека, излива се като „светлина на целия свят” в словото, което „оглася” човешките души. Тоест, „гласът” на Бога е „глас” на мисълта. ”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото. То е светлина и мрак, грях и святост.То е самият човек, но и „прогласена” среща между земно и божествено. Словото е в човека. То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не „чува” слетите, единни „гласове” на земно и божествено. Заслушан в „тъмнината” на човешката „сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина „звука” на прииждащата светлина. И той търси „гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
"Слушайте сега с целия си ум,……..защото от бога дойде."
Анфоричните повторения „слушайте” отново съсредоточават вниманието към ключовото понятие „слово”. Повторното връщане към него цели засилване на внушението за огромната роля на Божието слово в живота на славяните. Чрез него те се откъсват от езичеството, укрепват душите и ума си, възвисяват духа си, променят живота си. Познанието ще ги изведе от мрака и ще им покаже „Божият рай”. Чрез буквите всеки от тях ще види „писания, духовния закон” и ще се спаси от духовна смърт, защото „безкнижната душа мъртва се явява у хората”.
Заглавието пряко насочва към изповедната събност на произведението –то е оригинална молитва, но идейното му съдържание го разкрива като светска творба. Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение. Изумленият от Бога дар: „да ме лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване.
наѝ-прекия път към Бога според проглас към евангелието бях се объркал това беше темата текста които посна само за проглас към евангелието ли е