PDA

View Full Version : Спешно*Отговор на въпрос от "Преди да се родя" Пов



koko95
05-11-2010, 08:58
Значи имам за домашно за днеска отговор на въпрос Какъв е светът на патриархалното село според повестта "Преди да се родя".Спешно

firestone224
05-11-2010, 17:02
В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература. Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности. В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Патриархалното село се оказва един развенчан кумир. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности.

koko95
05-12-2010, 17:16
мерси много :grin: