View Full Version : :)
на колко години си, душицо
на колко години си, душицо
18
Супер,ако можеш да се махнеш,не се и замисляй....стига да имаш възможноста (за което силно се надявам)
Защото нали знаеш има една поговрока "с каквито се събереш,такъв станеш.." сещаш се на къде "бия" така,че....деиствай
ами първо, съжалявам, че ще го кажа, но родителите ти са едни боклуци. не знам даже дали ще се обидиш от тва, щото като гледам кво пишеш за тях...
второ, ти МОЖЕШ. въпроса е да се стегнеш и да се абстрахираш от тях и хич да не те боли кво ти казват, че не можеш, че няма да стане нищо от теб.
просто се стягаш и забравяш, че съществуват, а щом го караш за диплома като си я вземеш ще е хубаво да си потърсиш лека по лека работа някъде, че да се изхранваш, знаеш... и другото, което е, много ми става кофти от такива родители, дето не ги е грижа копче за децата си, тва е абсолютна гнусотия и извращение.
хм, нямам кво повече да кажа
Опитай се да си намериш вдъхновение. Мислиш си, че не можеш да се справиш, защото си изгубила вярата си. Трябва да имаш вяра, защото тя би ти дала духовна сила. Успех
http://www.motifake.com/image/demotivational-poster/0810/emo-and-nerd-emo-nerd-cut-suicide-demotivational-poster-1224071292.jpg
//и си родена през зимата?
и аз живея с нашите, натясно, без възможност за лично пространство. и аз съм била в пубертета, и моят живот е минал в лишения, с които дотолкова съм свикнала, че не изпитвам никаква нужда или желание за лъскаво битие за в бъдеще. отлично познавам депресивните състояния, всичките дупки и затъмнения, бучащи в главата като отчаяние, празнота, безсмислие. и драматични събития, предопределящи изначалното ми съществуване, и крайния стрес, водещ до критическа нерност в хората, мутиращи в диви зверове.
но, колкото и да не сме набожни, удобно е да приемем всички лошости, като божии изпитания, вместо да си облечем костюмчето на онеправдани и жертви или, още по-лошото, да се настаним удобно в мързеливото клише на масовия съвременен българин - "животът е скапан, все сме прецакани".
та, да, намери си нещо, за което да убедиш сама себе си, че е достатъчно ценно и значимо, за да продължиш не просто да съществуваш, а да превърнеш преживяването в пълнокръвно живеене.
ArTanDra
05-15-2010, 11:01
Според мен си отчаяна, защото няма кой да те мотивира да правиш каквото и да било, намери си едно момче и мисля, че всичко ще се нареди, трябва ти опора да може да се махнеш от вас ;) Мотивирай се, ако не учиш, от вас няма да се махнеш. ще си седиш там където си в момента в близките още 5-6 години от живота ти, а ако учиш ще е само 1 година. Мисли по този начин .. и седни да учиш ;) Лишаваш се , но имаш пари за цигари ?! СПРИ ГИ !
techCandy
05-15-2010, 12:02
Някой по- горе каза да си намериш вдъхновение, направи го, нещо което ти е интересно, нещо което да ти служи за отдушник, да изразяваш себе си. Такива неща много помогат, рисуване, музика, ако щеш оригами, все има нещо... И да ти кажа, че за личното пространството, досадните и глупави родители и всичко останало- не си само ти, няма да ти бъде кой знае какво успокоение, и все пак, наистина е така. Защо не си намериш някаква работа това лято, докато започне другата учебна година. В никакъв случай не напускай училище, накарай се някак да седнеш да учиш...тази диплома ще ти потрябва, след това можеш да кандидатстваш някъде, в някой друг град... И така ще се отървеш от всичко. Това, че живееш в края на града искам да ти кажа, че е най- малкия ти проблем, стегни се и направи нещо за себе си!
filmimilmi
05-15-2010, 12:48
Оставила си се на депресията да те победи. Носиш се по течението и не ти се иска да погребеш малко срещу него. Сякаш изпитваш комфорт в това да се самосъжаляваш и да си намираш обстоятелства, на които да прехвърлиш вината защо животът ти е скапан. Много хора не си харесват дома, семейството, училището, но правят всичко възможно, за да се отделят един ден от подтискащата ги среда. А ти какво правиш за себе си в цялата ситуация? Занемарила си се напълно и разчиташ на мързела и апатията като средство за решение на проблемите си. Тоест си в режим на изчакване на някакво чудо, което едва ли ще се случи. В момента апатията и мързела са точно следствия от депресията, в която се намираш. Не се оставяй на проблемите да те преборят, а се стегни и вземи насериозно поне училището си, за да можеш един ден да се измъкнеш от този безобразен капан, в който ежедневието те поставя. Не ти остава кой знае колко още, само 12 клас и после с малко повече амбиция ще можеш да си намериш работа или пък да заминеш да учиш някъде извън града си, който до такава степен си намразила. Не е чак толкова далеч във времето, замисли се колко бързо минава то, а оставиш ли се на комфорта, който мързелът ти дава, ще затънеш още повече. След гимназията определено ще е краят, после как си представяш, че ще изглежда животът ти? Постави си цели, към които да се стремиш. А иначе би могла да започнеш и от днес към подобряването на своя живот. Достатъчно е примерно да започнеш с малките неща. Намери си приятел, който да ти служи за упора в тежките моменти, както и да те забавлявя. Излизай по-често с приятелки, отвличай вниманието си от домашните проблеми, разнообрази външния си вид...
BadBadGirl
05-15-2010, 13:29
Много съжалявам,наистина.Родител ите ти да са очуждени и да се държат като с боклук с теб е едно от най-ужасните неща.Да нямаш с кого да споделиш нищичко... много е гадно.А според мен,наистина най-добре е да заживееш собствен живот,в собствена къща,няма значение дали ще си сама,м,всъщност има.Ако твоя приятелка се навие,живейте заедно,хем ще имаш с кого да споделяш,хем ще се абстрахираш от проблемите си.Щом си на 18,вече можеш сама да се грижиш за живота си.Завърши училище,стегни се,или искаш да повтаряш и проблемите ти да станат още повече?! Просто се стегни,научи,завърши и си намери хубава работа.Лека-полека ще забравиш и родителите ти ще те потърсят сами,повярвай ми. :)
cherinka
05-15-2010, 14:33
Наистина.. вдъхновение и едно гадже са добра идея.
Наистина всеки човек е желателно да си има един такъв или нещо, което да го кара да се чувстваш добре.
Дали пари за психолог или човек, който да те обича, подкрепя и да не ти сринва самочувствието, настроението и всичко останало.
Това с училището го има и при мен, и аз като теб съм се оставила на течението колкото и да го завърша само, заради дипломата, пък успокоението ми е,че за висшето средното не е много определящо.
Гадно е наистина това с майка ти и баща ти. Предполагам три стаи - спалня, кухня и хол. Те са окопирали спалнята. И ние сме така. След развода на нашите пресметнах някои плюсове и единият беше, че сега си имам цяла стая само за мен. 8-)
Много пъти съм се питала какво е да имаш двама родителя, с реномирано работно време, плюсът, който би могъл да се разглежда като минус, е, че в момента съм самичка през доста голяма част от денонощието, а възпитанието си го носиш в себе си. хихи.
На срещите с приятеля е оферта ако имаш колело да ходиш с него. Хем е приятно, хем се движиш по-бързо, хем гориш калории. А и на 1-2 бири катаджиите няма да те спрат. :D Плюсът да караш колело. :D
в училище нали има безплатен педагок ли къв се води, може да идеш да си поприказвате, ама не се притеснявай, във форума имаме доста такива. :-D
Така добре, хайде стягай се, че отпуснеш ли се, вашите ще бъдат прави, че не става нищо от теб.
Имаш два избора, да се оставиш по течението, да си плаваш все надолу или да се изправиш, да се образоваш, ограмотиш и да покажеш на себе си,че можеш да се справиш с всякакви трудности.