elichou
05-16-2010, 09:09
Здравейте на всички!
Реших се и аз да си излея мъката си тук И ако мога да получа съвет как да се справя,ще бъда много щастлива.
И моят проблем е свързан с любовта. Но не е нещо традиционно. Имам си приятел от дълго време (две години). Много държа на него,а знам че и той на мен. Разбираме се много добре,а проблемите са рядкост.
Но както винаги нещата не могат да бъдат на 100% "розови" . Нашият голям проблем е неговият баща,който не одобрява връзката ни. В началото,той си мислеше че това е поредното кратко увлечение на синът му,което за месец-два ще приключи. Но не се получи така. Приятелят ми прекарваше все повече време с мен,нещата ставаха все по сериозни. При което баща му реши че е крайно време да "спаси" синът си от мен. И започна по какви ли не начини да го настройва против мен, да го ангажира за да не може да ме вижда,чак се стигнаха до заплахи и забрани да ме вижда. Но приятелят ми не се отказа и макар и малко по рядко продължихме да се виждаме. Малкото часове които прекарвахме заедно не пречеха на любовта ни да расте. Но един хубав ден,преди около месец баща му случайно отново научи за нас. И тогава вече побесня. Сега с приятелят ми се виждаме за съвсем кратко време защото се "крием" . Баща му е много влиятелен човек и макар че приятелят ми е на 20 години той все още смята че това е "малкото му син-че" на което трябва да контролира живота. Приятелят ми много го обича и не иска да прави избор между мен и него ( нито пък аз искам такова нещо). Единственото което искаме е баща му да ме приеме. Но той не желае дори и да ме погледне. Да ми даде шанс да ме опознае. Да види че не бих направила нищо което да нарани синът му. Разбирам,че не иска да го изгуби,но той винаги ще си остане негов син - с или без приятелка...
Много ми е тежко така. Не мога да го виждам,внимаваме кога си звъним. Все по рядко и по рядко се виждаме. Не искам да го изгубя,но може би това ще стане...
Ако някои може да ми даде съвет,ще му бьда много благодарна..
E.
Реших се и аз да си излея мъката си тук И ако мога да получа съвет как да се справя,ще бъда много щастлива.
И моят проблем е свързан с любовта. Но не е нещо традиционно. Имам си приятел от дълго време (две години). Много държа на него,а знам че и той на мен. Разбираме се много добре,а проблемите са рядкост.
Но както винаги нещата не могат да бъдат на 100% "розови" . Нашият голям проблем е неговият баща,който не одобрява връзката ни. В началото,той си мислеше че това е поредното кратко увлечение на синът му,което за месец-два ще приключи. Но не се получи така. Приятелят ми прекарваше все повече време с мен,нещата ставаха все по сериозни. При което баща му реши че е крайно време да "спаси" синът си от мен. И започна по какви ли не начини да го настройва против мен, да го ангажира за да не може да ме вижда,чак се стигнаха до заплахи и забрани да ме вижда. Но приятелят ми не се отказа и макар и малко по рядко продължихме да се виждаме. Малкото часове които прекарвахме заедно не пречеха на любовта ни да расте. Но един хубав ден,преди около месец баща му случайно отново научи за нас. И тогава вече побесня. Сега с приятелят ми се виждаме за съвсем кратко време защото се "крием" . Баща му е много влиятелен човек и макар че приятелят ми е на 20 години той все още смята че това е "малкото му син-че" на което трябва да контролира живота. Приятелят ми много го обича и не иска да прави избор между мен и него ( нито пък аз искам такова нещо). Единственото което искаме е баща му да ме приеме. Но той не желае дори и да ме погледне. Да ми даде шанс да ме опознае. Да види че не бих направила нищо което да нарани синът му. Разбирам,че не иска да го изгуби,но той винаги ще си остане негов син - с или без приятелка...
Много ми е тежко така. Не мога да го виждам,внимаваме кога си звъним. Все по рядко и по рядко се виждаме. Не искам да го изгубя,но може би това ще стане...
Ако някои може да ми даде съвет,ще му бьда много благодарна..
E.