lubovmoq
05-16-2010, 19:36
Едрите капки бързо се спускаха от небето,нападайки бясно земята.
Всичко стана мрачно и страшно.Нещо ми подсказваше,че ще се случи нещо лошо,но не исках да бъда песимист.Усмихнах се,макар да чувствах друго.Стоях самотна на пейката,докато не дойде приятелката ми,тичайки.Тя ме гледаше право в очите,докато от нейните не се спуснаха горещи сълзи.Моментално започнах да я питам какво се е случило.Тя не знаеше как да ми го съобщи.
-Станала е катастрофа - едва промълви тя.
-Каква катастрофа,какво говориш. (АЗ)
-Снощи приятелят ти е катастрофирал иии..
-Как така,къде е ?Добре ли е? Къде е ?Боже?!
-Съжалявам !
В мен настана тишина.Нито чувах ,нито говорех.Всичко наоколо замлъкна.
Сърцето ми се разби на хиляди парченца.Как исках да умра в този миг и аз.Исках да сме вечно двама.Започнах да викам,да крещя,сълзите падаха безспирно от бледото ми лице.
Болката беше непоносима.Извиках името му,силно,на глас!
И в един миг някой ми викна:
-Миличкаа,ставай вече,проспа целият ден,закъсняваш за училище!
Разбрах,че всичко е било само кошмар.Усмихнах се велико!
Мигом погледнах телефона си,на който беше пристигнал смс от приятеля ми:А в него пишеше:
-Здравей мила,дойдох си от чужбина и нямам търпение да те прегърна.Чакам те пред входа на училището.
Бях смаяна,бях щастлива.Мигом се затичах към сградата на училището и като го видях,очите ми силно блеснаха.Прегърнах го и го целунах.Не исках да се откъсвам от него,дори за миг.Започна да вали,затова двамата отидохме вкъщи и се потопихме в романтична атмосфера,радвайки се един на друг.Беше красиво.Беше истинско.Беше щастлив месец Май,беше начало и не исках да има край.
(край)
Да обобщя само.АЗ измислих историята.Дано да ви хареса.
Всичко стана мрачно и страшно.Нещо ми подсказваше,че ще се случи нещо лошо,но не исках да бъда песимист.Усмихнах се,макар да чувствах друго.Стоях самотна на пейката,докато не дойде приятелката ми,тичайки.Тя ме гледаше право в очите,докато от нейните не се спуснаха горещи сълзи.Моментално започнах да я питам какво се е случило.Тя не знаеше как да ми го съобщи.
-Станала е катастрофа - едва промълви тя.
-Каква катастрофа,какво говориш. (АЗ)
-Снощи приятелят ти е катастрофирал иии..
-Как така,къде е ?Добре ли е? Къде е ?Боже?!
-Съжалявам !
В мен настана тишина.Нито чувах ,нито говорех.Всичко наоколо замлъкна.
Сърцето ми се разби на хиляди парченца.Как исках да умра в този миг и аз.Исках да сме вечно двама.Започнах да викам,да крещя,сълзите падаха безспирно от бледото ми лице.
Болката беше непоносима.Извиках името му,силно,на глас!
И в един миг някой ми викна:
-Миличкаа,ставай вече,проспа целият ден,закъсняваш за училище!
Разбрах,че всичко е било само кошмар.Усмихнах се велико!
Мигом погледнах телефона си,на който беше пристигнал смс от приятеля ми:А в него пишеше:
-Здравей мила,дойдох си от чужбина и нямам търпение да те прегърна.Чакам те пред входа на училището.
Бях смаяна,бях щастлива.Мигом се затичах към сградата на училището и като го видях,очите ми силно блеснаха.Прегърнах го и го целунах.Не исках да се откъсвам от него,дори за миг.Започна да вали,затова двамата отидохме вкъщи и се потопихме в романтична атмосфера,радвайки се един на друг.Беше красиво.Беше истинско.Беше щастлив месец Май,беше начало и не исках да има край.
(край)
Да обобщя само.АЗ измислих историята.Дано да ви хареса.