Emilko
05-16-2010, 20:57
Вчера приятелката ми скъса с мен. И без това не я обичах. Бях с нея просто заради натиска на обществото. Все ми беше едно какво правеше. На нея не й беше и затова си тръгна. Чувствам се празен и самотен - винаги е било така. Не знам какво да мисля вече. Нямам цел, нито посока. Всяка вечер плача. Може да ви се строи странно, че споделям това, но вече стигнах до края, напълно съм отчаян, не знам какво да правя.
Правихме секс с приятелката ми. Настоявах да го правим, докато е в мензис. Имам странен фетиш и се възбуждам от кръвта. Тя явно ме обичаше, защото ми позволи. После с наслада гледах как белите чаршафи потънаха целите в кръв... Сбъркан съм. Всеки път като си помисля затова, и ми става. Ходих при психиатър, но тя ми предписа едни хапчета. Нашите си мислят че ги пия, но аз ги хвърлям. Казват, че имам нужда от лечение. Особено след третия ми опит за самоубийство. Усещам, че съм близко до четвъртия. Най - странното е, че този факт ме възбужда. Не съм сигурен дали искам съвет или не, просто имам нужда да споделя това на напълно непознати хора. Въпреки че вие сте с ограничени, промити мозъци се надявам някъде в кашата, която наричате свой ум, да намерите смисъла в думите ми.
Чувствам се напълно отчаян, а душата ми все едно я няма. Мислите ми постоянно се връщат към шкафа с ножовете, но той отдавна е заключен от тъпите ми родители. Остава балкона, но предполагам, че няма да е достатъчно, след като живеем на първия етаж. Има разни остри предмети в стаята ми, но всичките ще ми причинят бавна и мъчителна смърт. Не искам да страдам. Не искам да се мъча повече. Просто искам всичко да свърши.
Имам ли някакъв въпрос? Сигурно имам, щом пиша. Как живеете? Какво ви кара да продължавате напред в сивото си, едноцветно ежедневие и да не се замисляте, че сте заобиколени от помия и лайна отвсякъде? Да бе, повечето сте оптимисти, или се заблужадавете, че сте такива, но когато останете сами, без човешки контакт, чувствата ви бързо ви завладяват. Тогава не можете да се преборите с отчаянието. Вие сте зависими от другите и ще станете точно като мен, ако тях ги нямаше.
Надявам се утре да съм жив. Дали се надявам? Сигурно ще остана още малко. Може някой да ми предложи интересен отговор. Това е най - смисленото нещо, което съм правил от месеци насам...
Правихме секс с приятелката ми. Настоявах да го правим, докато е в мензис. Имам странен фетиш и се възбуждам от кръвта. Тя явно ме обичаше, защото ми позволи. После с наслада гледах как белите чаршафи потънаха целите в кръв... Сбъркан съм. Всеки път като си помисля затова, и ми става. Ходих при психиатър, но тя ми предписа едни хапчета. Нашите си мислят че ги пия, но аз ги хвърлям. Казват, че имам нужда от лечение. Особено след третия ми опит за самоубийство. Усещам, че съм близко до четвъртия. Най - странното е, че този факт ме възбужда. Не съм сигурен дали искам съвет или не, просто имам нужда да споделя това на напълно непознати хора. Въпреки че вие сте с ограничени, промити мозъци се надявам някъде в кашата, която наричате свой ум, да намерите смисъла в думите ми.
Чувствам се напълно отчаян, а душата ми все едно я няма. Мислите ми постоянно се връщат към шкафа с ножовете, но той отдавна е заключен от тъпите ми родители. Остава балкона, но предполагам, че няма да е достатъчно, след като живеем на първия етаж. Има разни остри предмети в стаята ми, но всичките ще ми причинят бавна и мъчителна смърт. Не искам да страдам. Не искам да се мъча повече. Просто искам всичко да свърши.
Имам ли някакъв въпрос? Сигурно имам, щом пиша. Как живеете? Какво ви кара да продължавате напред в сивото си, едноцветно ежедневие и да не се замисляте, че сте заобиколени от помия и лайна отвсякъде? Да бе, повечето сте оптимисти, или се заблужадавете, че сте такива, но когато останете сами, без човешки контакт, чувствата ви бързо ви завладяват. Тогава не можете да се преборите с отчаянието. Вие сте зависими от другите и ще станете точно като мен, ако тях ги нямаше.
Надявам се утре да съм жив. Дали се надявам? Сигурно ще остана още малко. Може някой да ми предложи интересен отговор. Това е най - смисленото нещо, което съм правил от месеци насам...