View Full Version : Връщане назад в миналото
MaLkaTa_LaDy
05-16-2010, 21:23
В основата на всичко е това, че съм свикнала да изпитвам любовна тръпка. А когато това не се случва мозъка ми превключва към някакъв инстинкт за "самосъхранение", който се състои в това да се връща към стари чувства и да ги възобновява. Глупаво е, но го прави авторатично и доста сполучливо. Дори не знам какъв ми е въпроса към вас, просто искам да чуя коментари.
filmimilmi
05-16-2010, 21:27
При всеки чувствата са на приливи и отливи. :)
Не мисля че подобно подхранване на стари чувства би довело до нещо по-добро за теб...
SisinkaS
05-16-2010, 22:43
Не мисля че подобно подхранване на стари чувства би довело до нещо по-добро за теб...
+1 \:D/ ... Не мисля, че е особено удачно да се самонараняваш, което мисля, че правиш :( Опитай ти да го настройш към нещо друго :wink:
BlueFace
05-17-2010, 08:57
Случайно да се казваш Симона ? :D
П.П. А кога си свикнала да изпитваш любовна тръпка?Когато си във връзка или попринцип? Според мен трябва да си намериш човек ,който да те накара да се чувстваш по този ,желан от теб, начин,без да трябва да се връщаш в миналото ;)
SmilezZz
05-17-2010, 09:00
Не мисля че подобно подхранване на стари чувства би довело до нещо по-добро за теб... И аз мисля така..
Най-добре е да си опиташ да не мислиш за това..Да си намериш някакво занимание..Не знам
Навиците са нещо много вредно. Не, няма лошо да се връщаш назад и да изживяваш отминали емоции (стига това да не те потиска и да не е болезнено за теб), доколкото можеш да ги осъзнаеш като отминали. Би било тъпичко да си припомниш колко невероятно си се чувствала с гаджето си лятото преди 5 години (образно казано) и да му се обадиш в 23:30, за да го поканиш да излезете на кафе на другия ден, впускайки се да събираш поизбледнелите си чувства...
Всъщност, ти сама ли се връщаш назад или се опитваш да върнеш загубеното минало в своето настояще? Имаш предвид чувства към точно определен човек, или към произволен, с когото сте имали своите красиви моменти?
MaLkaTa_LaDy
05-17-2010, 09:43
П.П. А кога си свикнала да изпитваш любовна тръпка?Когато си във връзка или попринцип? Според мен трябва да си намериш човек ,който да те накара да се чувстваш по този ,желан от теб, начин,без да трябва да се връщаш в миналото ;)
Попринцип съм свикнала с тази тръпка, да мисля по по-специален начин към определено момче, да се стремя да го спечеля, да се чувствам несигурна. Знам, че трябва да намеря такъв човек, но такива хора не се намират под път и над път. :D
Всъщност, ти сама ли се връщаш назад или се опитваш да върнеш загубеното минало в своето настояще? Имаш предвид чувства към точно определен човек, или към произволен, с когото сте имали своите красиви моменти?
Аз сама се връщам. Връщам чувствата, оттам и желанието да съм с този човек. Оттам и всички други емоции, които написах малко по-горе и много други.
С годините този човек, към когото съм се връщала не е бил един и същ, но най-често е най-скорощната ми много силна тръпка. С най-скорощна не искам да кажа, че съм от тези, които се влюбват за 2 дни и се разлюбват след още 2. При мен това продължава с години. Знам, че е грешно и лошо, осъзнавам го. Но не знам как да променя инстинктите си, ако мога така да го нарека, защото го правя несъзнателно.
BlueFace
05-17-2010, 09:51
You are addicted 8-)
Еми явно това си си просто ти. Не мисля ,че ние можем да те променим или да ти кажем някакъв метод ,по който да спреш да се връщаш назад в миналото :) Когато срещнеш човек,с който да си щастлива и който те кара да се чувстваш по този специален начин ,тази нужда ще изчезне....Просто си привързана към емоцията :)
П.П. Знам ,че такива хора не се срещат под път и над път ,но ще го срещнеш ;)
hahavteen
05-17-2010, 10:14
Абсолютно същата съм и аз. :-o
Казваш, че го правиш несъзнателно... а не би ли могла съзнателно да се противопоставиш на тези пориви?
Вероятно това „явление“ се дължи и на факта, че си склонна силно да се привързваш, за което говорят и дългите ти връзки. При това положение, ти в голяма степен напасваш собственото си ежедневие към това на своя приятел, споделяте всичко... и когато той потъне в миналото, а ти останеш сама със своето настояще - започваш да изпитваш липса - дори не толкова неговата липса, колкото на всичко друго, с което си била свикнала...
За да не се връщаш назад - опитвай се съзнателно да си спомниш нещата, които не ти липсват, а се радваш, че вече са останали зад гърба ти - недей да извикваш от спомените си някаква идеализирана представа. Щом сте се разделили, особено ако е след година или две - вероятно различията помежду ви не са се изчерпвали с това дали той пуска дъската в тоалетната или дали ходи с изгладени дрехи...
Също така, щом казваш, че ти липсва тръпката - флиртувай повече. Това в никакъв случай не означава, че с всеки, с който го правиш, си склонна да имаш интимни отношения и че ще е следващия ти дългогодишен приятел - просто вниманието, което ще получаваш, ще бъде повече, повече ще са и ситуациите, които ще занимават ума ти... пък ако не някой остава по-безразличен по отношение на флиртчетата ти - още по-добре, ще имаш предизвикателство пред себе си ;)
Всичко, което те съветвам, е не да чакаш следващия „принц на бял кон“, а да пренасочиш емоционалната си енергия от миналото, върху което я фиксираш, към настоящето - дори там да го няма още „човека, който не се намира под път и над път“... Пък може и някак най-внезапно да изскочи от никъде, особено щом си му направила впечатление и си го очаровала - някои хора разкриват истинското си лице едва когато им се „позамае“ главата :)
C'mon, you can do it! 8)
theImmoral
05-18-2010, 17:08
В основата на всичко е това, че съм свикнала да изпитвам любовна тръпка. А когато това не се случва мозъка ми превключва към някакъв инстинкт за "самосъхранение", който се състои в това да се връща към стари чувства и да ги възобновява. Глупаво е, но го прави авторатично и доста сполучливо. Дори не знам какъв ми е въпроса към вас, просто искам да чуя коментари.
Това е напълно нормално. При мен винаги е било така, бъди спокойна. Не се оставяй на съзнанието ти да те лъже, инак може да ти изиграе лоша шега.
Аз съм същата,може би просто сме остроени така(може и така да се каже ).Но, всяко малко нещо ,ново в животата ти ще те връща към настоящето.Запълвай повече времето си ,излизай ,забавлявай се ,няма да ти остават мисли за това какво е било преди :)
vdzvezdata
05-18-2010, 18:43
Не мисля че подобно подхранване на стари чувства би довело до нещо по-добро за теб...
Да може би е така .. при мен лично проблема е че бързо се привързвам към човека до мен и наистина държа на него и в крайна сметка след време ми забиват нож в гърба .. и когато това стане си казвам "миналото си е минало ред е на настоящето .. " и забравям за лошите спомени помня само добрите прощавам все пак всеки прави грешки ! Колкото и да са ме наранили по добре да простиш отколкото да нараняваш още повече, защото ако ти си на негово място няма да ти е мн приятно :-P :)
Аз съм по същия начин .Срещам някой нов и започвам да се залъгвам по някакъв начин че съм забравила старата любов.....но Не винаги става така ,че се връщам към него и пак започвам да наранявам себе си,явно все още не съм се научила да контрулирам тези неща :(
Аз съм по същия начин .Срещам някой нов и започвам да се залъгвам по някакъв начин че съм забравила старата любов.....но Не винаги става така ,че се връщам към него и пак започвам да наранявам себе си :(
Абсолютно ! И наистина като се върнеш в миналото и се сетиш за хубавите спомени с този човек ти става прекрасно, но после почваш да съжаляваш, че се е получило така и да се самонараняваш.. За момент се заблуждаваш, че може и да стане както преди и започваш отново да изпитваш всичко от преди, даваш всичко от себе си да върнеш нещата както са били, но тогава "човекът" ти казва, че всичко вече е минало и ти отново рухваш.. И това всеки път след като си решил, че си го забравил и "новият" е по - добър и с него ще се получат нещата, но се оказва, че грешиш ужасно много.. Не знам какво да ти кажа.. И аз съм така и често се питам има ли смисъл от това, трябва ли да става всеки път едно и също, започвам да се обвинявам, че аз съм виновната да се стигне до тук и т.н. И въпреки, че тази история се е повтаряла 5-6 пъти при мен, продължавам да се сещам за него всеки път и всичко започва от начало, после отново идва края и така.. Може би всичко ще си дойде с времето ? :)