alonedark
05-17-2010, 16:41
Амм...реших да пусна едно мое разказче и се надявам да ви хареса...
На прозореца , точно до кърваво червените лалета , седеше момиче на име Ева.
Болката , която се изливаше в сърцето й , може би бе по - отровна и от разярена змия. С всяко поемане на кислород , тя си спомняше за него.За целувките му и за ударите на сърцето му , когато беше в прегръдките му. Тя просто не знаеше , как да продължи , как да продължи да диша или живее.
Докато те бяха заедно , тя не осъзнаваше колко много го обича , колко много ще и липсва. Просто го приемаше за даденост , подарък от Бога , който трябваше да й умръзне след като му се насити.Да , но този момент , когото тя очакваше , моментът , когато той ще й умръзне , така и не дойде.Просто на нея и ставаше безразличен и нарочно го отбягваше , без да знае истината , за своето бъдеще.Без да знае , че сега след време ще й бъде тежко дори да понася спомените за него.За начина по който тоя я
гледаше и как и говореше.Сега тя добре знаеше , че ще трябва да продължи напред , като остане да живее сама в бъздънната яма на живота , а нейн спътник ще бъде горчивината на ористта.
С червени до болка очи , Ева гледаше някъде в дълечината , без посока и без мисъл , като мисилеше , че това ще помогне на болката да се успокой.Ала тъгата бързо й напомняше за грешките , които бе направила и тя отново се разплакваше , без да знае , че губи малки спомени от него.
Всяка минути тя поглеждаше телефона си , с очакване той да звънне.Да и даде някакъв знак , че нея е забравил , че все още я помни.Ала така и не чу познатата мелодия , докато малък стон излезе от телефона и тя получи смс.
С най - голямата надеждана света тя погледна дисплея , в комнеж да намери името на подателя.Но такова нямаше , защото номера беше неизвестен.Все пак тя реши да види съдържанието на съобщението.Бавно натисна копчето , с което можеш да прочете текста и започна тихо да
шепне първите няколко реда. След секунда започна да плаче неудържимо , като се свлече от болка и прихлупи глава на коленете си.Нямаше сили да дочете съобщението , защото само началото и беше достатъчно , за да разбера какво се бе случило.
Изминаха се няколко минути и тя се изправи бързо , като взе якето си от закачалката.Бързо изилезе през вратата и с очи пълни с болка започна да слиза по стълбите.Без дори да усети вече се намираше пред апартамента му и гледаше към прозореца със светло сини пердета.
Бутна входната врата и се изкачи до първия етаж.Вратата бе отворена , а от нея излизаше неприятна миризма на цигарен дим.Ева влезна в апартамента и се запъти към стаята му с разплакани очи.Той седеше там , в тъмния ъгъл на сега мрачната стая , а ръката
си държеше пълна с някакъв алкохол чаша.Ева забави крачка , защото едва понасяше болката от това да го гледа , пред очите й , толкова истински и толкова близко до нея.Спря посредата на своя път и се замисли дали наистина си заслужаваше да му помогне ,
дали си заслужава да търпи тъгата и горчивината от това да е край него , ала любовта към него я накара да продължи , като я подсети закакво беше дошла.Някакси тя повярва на вътрешния си глас и се сети , че бе дошла тук въпреки тежината вътре в нея.
-Сашо! - каза едва уловимо тя , защото от плача гласа и бе паднал и пресипнала , но тоя я чу , както успяваше да чуе гласа й , винаги когато нежния й глас бе паднал.Той се обърна в посоката , в която тя безмълвно седеше и бавно се придвижи към Ева.Хвана я през
кръста и се доближи до нея , за да улови дъха на тялото й , и да прочете езика на който то му говореше.Само при допира му , цялата й кожа настръхна , а сърцето и се сви от чувствата , които сега изпитваше тя.
-Липсваше ми! - гласът на Сашо беше преграхнал от пиенето , но на нея и харесе толкова много , може би защото този тон заздравявеше раните вътре в нея.Леко се наведе към нея и нежно докосна устните си към неините , като нейния дъх и неговия се свързаха в ефирен триумф , и се оплетоха неудържимо.Топлите му ръце обвиваха кръста на Ева и съвсем леко го притискаха към неговото тяло.
Малки сълзи се подгониха по лицето й , изпратени от сърцето , за да може да изпрати и последната горчивина , която бе останала вътре в нея.Сашо се отдръпна от нея и изтри с устни малките сълзи , като пое горчивината им.
На прозореца , точно до кърваво червените лалета , седеше момиче на име Ева.
Болката , която се изливаше в сърцето й , може би бе по - отровна и от разярена змия. С всяко поемане на кислород , тя си спомняше за него.За целувките му и за ударите на сърцето му , когато беше в прегръдките му. Тя просто не знаеше , как да продължи , как да продължи да диша или живее.
Докато те бяха заедно , тя не осъзнаваше колко много го обича , колко много ще и липсва. Просто го приемаше за даденост , подарък от Бога , който трябваше да й умръзне след като му се насити.Да , но този момент , когото тя очакваше , моментът , когато той ще й умръзне , така и не дойде.Просто на нея и ставаше безразличен и нарочно го отбягваше , без да знае истината , за своето бъдеще.Без да знае , че сега след време ще й бъде тежко дори да понася спомените за него.За начина по който тоя я
гледаше и как и говореше.Сега тя добре знаеше , че ще трябва да продължи напред , като остане да живее сама в бъздънната яма на живота , а нейн спътник ще бъде горчивината на ористта.
С червени до болка очи , Ева гледаше някъде в дълечината , без посока и без мисъл , като мисилеше , че това ще помогне на болката да се успокой.Ала тъгата бързо й напомняше за грешките , които бе направила и тя отново се разплакваше , без да знае , че губи малки спомени от него.
Всяка минути тя поглеждаше телефона си , с очакване той да звънне.Да и даде някакъв знак , че нея е забравил , че все още я помни.Ала така и не чу познатата мелодия , докато малък стон излезе от телефона и тя получи смс.
С най - голямата надеждана света тя погледна дисплея , в комнеж да намери името на подателя.Но такова нямаше , защото номера беше неизвестен.Все пак тя реши да види съдържанието на съобщението.Бавно натисна копчето , с което можеш да прочете текста и започна тихо да
шепне първите няколко реда. След секунда започна да плаче неудържимо , като се свлече от болка и прихлупи глава на коленете си.Нямаше сили да дочете съобщението , защото само началото и беше достатъчно , за да разбера какво се бе случило.
Изминаха се няколко минути и тя се изправи бързо , като взе якето си от закачалката.Бързо изилезе през вратата и с очи пълни с болка започна да слиза по стълбите.Без дори да усети вече се намираше пред апартамента му и гледаше към прозореца със светло сини пердета.
Бутна входната врата и се изкачи до първия етаж.Вратата бе отворена , а от нея излизаше неприятна миризма на цигарен дим.Ева влезна в апартамента и се запъти към стаята му с разплакани очи.Той седеше там , в тъмния ъгъл на сега мрачната стая , а ръката
си държеше пълна с някакъв алкохол чаша.Ева забави крачка , защото едва понасяше болката от това да го гледа , пред очите й , толкова истински и толкова близко до нея.Спря посредата на своя път и се замисли дали наистина си заслужаваше да му помогне ,
дали си заслужава да търпи тъгата и горчивината от това да е край него , ала любовта към него я накара да продължи , като я подсети закакво беше дошла.Някакси тя повярва на вътрешния си глас и се сети , че бе дошла тук въпреки тежината вътре в нея.
-Сашо! - каза едва уловимо тя , защото от плача гласа и бе паднал и пресипнала , но тоя я чу , както успяваше да чуе гласа й , винаги когато нежния й глас бе паднал.Той се обърна в посоката , в която тя безмълвно седеше и бавно се придвижи към Ева.Хвана я през
кръста и се доближи до нея , за да улови дъха на тялото й , и да прочете езика на който то му говореше.Само при допира му , цялата й кожа настръхна , а сърцето и се сви от чувствата , които сега изпитваше тя.
-Липсваше ми! - гласът на Сашо беше преграхнал от пиенето , но на нея и харесе толкова много , може би защото този тон заздравявеше раните вътре в нея.Леко се наведе към нея и нежно докосна устните си към неините , като нейния дъх и неговия се свързаха в ефирен триумф , и се оплетоха неудържимо.Топлите му ръце обвиваха кръста на Ева и съвсем леко го притискаха към неговото тяло.
Малки сълзи се подгониха по лицето й , изпратени от сърцето , за да може да изпрати и последната горчивина , която бе останала вътре в нея.Сашо се отдръпна от нея и изтри с устни малките сълзи , като пое горчивината им.