Химнът на сънуващия

[ScionOfStorm]

Химнът на сънуващия

Бе толкова отдавна
когато слънце гря'
над хорските съдби
и вярвахме в доброто
и вярвахме, че сме истински
ала животът ни протри.

Белезите жулим
сърбят ни те горчиво
и ноктите се впиват
опиянени до безкрая
от отровното пиво
стоящо редом мен
в потъмнялата ми стая.

Очите - потъмнели
не знаят сън,
не знаят и светлина;
хиляди богове решили
и сякаш ни проклели
и сега стоим посърнали
с приятел само нощната тъма.

И пълзим като зверчета
скимтящи и безсилни
болката да укротим.
А раните - остават
те са наша плът
и не прекършват се
като изтляващия дим.

Бе толкова отдавна
че не знам вече жив ли съм
или играя театър куклен;
бе толкова отдавна,
толкова отдавна, братко,
че не зная жив ли съм
или давя се бездушно
в най-лошия възможен сън.

[BlackaTBW]

Започва като добро, а свършва като още по-добро. Всъщност краят е величествен, красив, тъжен, но все пак - красив, а думите към края вече звучат някак тежко и опияняващо, точно като в (лош) сън.
Стига съм разтягала локуми, просто (отново) много ми хареса.

липсваха ми стиховете ти.

[ScionOfStorm]

мерси, блека ^^ оценявам отзивите ти и ми става драго :Р