ScionOfStorm
05-17-2010, 22:54
Химнът на сънуващия
Бе толкова отдавна
когато слънце гря'
над хорските съдби
и вярвахме в доброто
и вярвахме, че сме истински
ала животът ни протри.
Белезите жулим
сърбят ни те горчиво
и ноктите се впиват
опиянени до безкрая
от отровното пиво
стоящо редом мен
в потъмнялата ми стая.
Очите - потъмнели
не знаят сън,
не знаят и светлина;
хиляди богове решили
и сякаш ни проклели
и сега стоим посърнали
с приятел само нощната тъма.
И пълзим като зверчета
скимтящи и безсилни
болката да укротим.
А раните - остават
те са наша плът
и не прекършват се
като изтляващия дим.
Бе толкова отдавна
че не знам вече жив ли съм
или играя театър куклен;
бе толкова отдавна,
толкова отдавна, братко,
че не зная жив ли съм
или давя се бездушно
в най-лошия възможен сън.
Бе толкова отдавна
когато слънце гря'
над хорските съдби
и вярвахме в доброто
и вярвахме, че сме истински
ала животът ни протри.
Белезите жулим
сърбят ни те горчиво
и ноктите се впиват
опиянени до безкрая
от отровното пиво
стоящо редом мен
в потъмнялата ми стая.
Очите - потъмнели
не знаят сън,
не знаят и светлина;
хиляди богове решили
и сякаш ни проклели
и сега стоим посърнали
с приятел само нощната тъма.
И пълзим като зверчета
скимтящи и безсилни
болката да укротим.
А раните - остават
те са наша плът
и не прекършват се
като изтляващия дим.
Бе толкова отдавна
че не знам вече жив ли съм
или играя театър куклен;
бе толкова отдавна,
толкова отдавна, братко,
че не зная жив ли съм
или давя се бездушно
в най-лошия възможен сън.