Психиката ми се срива

[ellikok]

Незнам дали темата ми е за тук.То е по-скоро проблем на психическа основа.Аз съм човек с лабилна психика,взимам някои неща прекалено навътре и ги преживявам трудно.Последният месец се зародиха една след друга ситуации,травмиращи съзнанието ми-всичко започна с операция на сестра ми,в същия ден на която блъснаха с кола пред очите ми две познати.Последваха няколко безсънни нощи и главоболие.След няколко дена пред къщата ми един идиот блъсна бебешка количка с детето вътре а по-късно друг замалко да отнесе братовчетка ми и баба и отново пред очите ми.Благодаря на Господ всички се "разминаха" с леки наранявания.
3-4 вечери по-късно приятелят ми,който е шофьор и пътува на дълги разстояния,ми звъни в 5 часа сутринта да разговарям с някакъв полицай на английски(понеже той не разбира)като обяснението му беше:"Стана малък инцидент"-някакъв го закачил леко,но ситуацията в която аз се базирах на неизвестното ме травмира леко.След тези случай се зародиха леки признаци на сегашното ми състояние,които беха подхранени с още една леко стресираща ситуация:приятелят ми отново бе на път.Звъня му сутринта и двата телефона изключени и така до вечерта.Побърках се,на кой ли не звънях,никаква информация,когато той по някое време ми звъни-нямал обхват...е и това го преживях.Но следва най-страшното...
Преди 5 дена бивша моя съученичка и настояща приятелка,катастрофира жестоко заедно с приятелят си.Той почина.Отиде си една невинна жертва на войната по пътищата.Момичето е добре за радост на всички.Няма никакви наранявания,само охлузни рани,сякаш любимият и е дал живота си,за нейния.Тя го приема много тежко.Не пожелавам на никого да бъде свидетел на такава трагична ситуация и гледка,а да е говорим за потърпевш...
От онзи ден до сега усещам как постепенно психиката ми се срива.Вечер почти не спя,само плача,съзнанието ми припомня ужасяващи картини,рисува измислени ситуации,в които потърпевщите сме аз и близките ми,сънувам кошмари-катастрофи,страхувам се когато остана сама,страхувам се когато някой мой близък пътува( това най-често е приятелят ми).При всеки нов негов курс в съзнанието ми с епоражда страшна мисъл,че може да е последният му,всеки момент очаквам да ми се обади за да ми съобщи ужасяваща новина...незнам какво да правя.Травмирала съм се страшно много,ходя на черква,паля свещички,но не ми помага.Опитвам се да остана силна,но страхът надделява...Как мога да спра това,как да помогна на себе си?Искам тази отрицателна енергия,натрупана в мен да ме напусне...Може би вие ще ми дадете съвет.

[Abigoria]

Отиди при психолог. Тук няма да се намери човек, който да ти даде смислен отговор... Пък и проблемът ти не е шега работа...

Разбирам положението ти, била съм в подобно... Няма кой друг да ти помогне :)

Успех

[nIkEnCeTy_bE]

Освен психолог, мисля че и родителите и приятелите ти трябва да са до теб, въпреки че и те някой неща които са се случили преживяват тежко. Но все пак наистина отиди на психолог, защото тези травми се трупат, и неможеш цял живот да живееш така.

[ellikok]

Проблемът е че задържам всичко в себе си,не споделям на никого,едно че не аз съм потърпевшата в последната ситуация и трябва да подкрепям приятелката си,друго най-вероятно ще си помислят че преигравам.И аз се замислях за варианта психолог,но мисля първо да отиде при училищния и след това ако се наложи друг

[MishaBabyy]

Не знам за вас,но аз някак си не бих могла да излея цялата си мъка пред напълно непознат,било то и специалист,т.е.-психолог.Наистина ти трябва да си излееш душата и съм сигурна,че като написа това ти стана дори малко по-добре.
Ако имаш истиснки приятел,едва ли ще ти каже че преиграваш,а ще те изслуша.Поговори с майка,роднини или на който вярваш.Помоли приятеля си да ти звъни по-често като пътува,да внимава,за д ане се притесняваш...това мога да ти кажа

[bebity92]

И аз бях в такова състояние и незнам дали още не съм.Все си мисля,че нещо лошо ще стане.Много бързо се депресирам,препоръчвам ти да седнеш да си настроиш психиката,да мисли за хубави неща.Мисли за всички ,които те обичат и те подкрепят.Защото с мисълта идва и действието,ако мислиш за лошо,ти го предизвикваш.Мисли позитивно,знам,че е адски трудно,защото и аз съм била в това положение.Но знам,че ще успееш,ако искаш пиши ми на лични.Успех :) :) :)

[balon4eeeee]

Знай че реалността е проекция на мозъка ти . Каквито мислиш имаш така реалност изграждаш . Бусвално ти си като магнит на ситуации лоши или добри според мислите ти ! Мислите ни имат много по-ограмна сила от колкото си мислим . Мозъка е способен да си втълпи всякакви неща и ако си втълбиш че нещатата вървян на зле и се случват само лоше неща несъмнено ще привлечеш такива случси които ще го докажат ! Ако прочистиш съзнанието си и привлечеш полужителни мисли ще примлечеш и такива ситуации които ще доказват че всичко е по-хубамо . Живота не е лош но зависи как гредаш на него :)

[ellikok]

Blagodarq na vsi4ki,naistina mi pomagate :)

[Lucho]

Мога да ти кажа няколко неща. Всичко това отиди, обясни го на психиатър. Той ще ти помогне. Имаш нужда от почивка в порядъка на 20 - 30 дни, ако се наложи - и повече. Най-добре в някой хоспис, но се консултирай с лекар, той би ти казал какво да правиш. И не се плаши толкова на шофьорлъка, много хора карат коли и автобуси, не го приемай толкова сериозно. Приятелят ти внимава в карането, така, че няма да се случи нищо. :)

[ellikok]

Мисля че съм малко по-добре вече,може би ми се е събрало твърде много наведнъж :0