buuu
05-21-2010, 14:12
" Няма да го допусна... Чу ли ?! НЯМА !!! Ще направя всичко което е по силите ми за да продължим напред заедно... за да има НАС .. за да има до кой да се събуждам сутрин .. Чу ли мило мое не искам да спре до тук .. прекалено силно е.. по- силно от мен и теб .. Трябва да направим поредния компромис за да може най-красивото време да е пред нас .. за да сме ЗАЕДНО ! Няма да го допусна .. не искам !!! Просто .. обичам те и знай ,че ако се случи .. ще продължавам да те обичам ,защото няма да мога да те преодолея.. прекалено голяма спирка си в моето сърце ! И там ще си останеш ... "
еми да но нищо вече не зависи от нас .. приятеля ми и аз .. 6 месеца заедно.. + още година и нещо предварително приятелство .. някви супер яки моменти и спомени се появяват в съзнанието ми .. лятото наближава и естествено наближиха и мислите и намеренията ни да работим заедно в Слънчев Бряг .. мн думи-никви действия .Баща ми се зае с тва да намери нещо и за 2ма ни , имаше предварителна уговорка с познати за един хотел, където ни беше надеждата понеже си мислихме ,че ше му осигорят квартира/той е от Бургас/ ии до последно се надявах всичко там да се нареди.. но ето.. вчера като отидохме да говорим с управителя той просто ни отритна като кучета, понеже не сме били пълнолетни и глобите били адски големи.. не си спомни за уговорката която чичо ми беше оредил и се направи ,че не познава баща ми. Така .. имахме още сумати варианти , но и там нещата се провалиха.. Сега се надявам на още 1 хотел и 3 магазина , но честно да ви кажа страх ме е да се зарадвам дори да се получи.. Майка му още преди знаеше че мислим да бачкаме заедно и се съгласи той да дойде тук , но не беше споменала че е съгласна за квартирата.. и снощи моя човек ми заяви ,че тя била твърде категорична и НЕ , нямало да станат тези наши планове.. искала ако той работи с мен , да се прибира ..смис да му осигорят пътя без да нощува при мен . Много са се карали , като говорихме беше нмн сдухан ,ядосан, тъжен.. каза че е опитал мн пъти да я обеди ама .. шанса .. Сдържах се да не се разплача по телефона , но той усети как се промени гласа ми.. но стараех се да не го показвам , понеже не исках да го повярвам . Нищо не зависи от нас.. аз направих квото можах, потърсих , но уви не се получи ..
От тук нататък се чудя как ще продължим ...
Ако и тези оферти отпаднат , той си остава да бачка в Бургас , а аз ще съм в един магазин за дрехи в Сл. Бряг ..2 месеца.. разделени.. 2 месеца без ласки, без мигове заедно, без яко лято.. без НЕГО, без НИЩО.. ето това ме притеснява ..
Какво ще се случи с нас ? Къде ще отидат тея 6 месеца ? Липсата му я усещам още на 2рия ден след като сме се видяли .. даже и по-рано .. Каза ми ,че ще се чуваме по телефона , но ако настина го мисли и смята , че ще може без мен толкова много време ,аз съм навита .. ппросто ще се преборя, защото ще знам , че и той го прави !
Но ако каже ,че по-доброто решение е да се разделим ? За да не се измъчваме ?За да е по-лесно ? Тогава какво да направя? Какво ще стане .. просто така ли ще се разделим .. просто така ли ще се откажем ? Неее.. няма да го допусна .. според мен щом се обичаме тва ще е изпитание за връзката ни и ще трябва да се издържим ЗАЕДНО ..
Мисля да говоря с него след като разбера окончателно на къде отиват нещата , а може и още тия дни .. на рождения ми ден .. когато ще се видим.. /хаа бахти празника ше е ако ще трябва да се примирим и да се разделим.. /
Казва ми ,че колкото по-дълго не се виждаме толкова желанието да се срещнем после е по-голямо и за това си мисля ,че ако наистина не работим заедно...така още повече ще се заобичаме но може би и това нз дали ще е така ..
Просто се страхувам ! Страх ме е , да не би да избере грешното решение на проблема ..безсилна ще съм да кажа каквото и да било , мисля просто да се съглася с него и да чакам.. Да чакам докато осъзнае какво губи , докато усети ,че без мене няма него.. толкова много се допълваме , не желая да свършва така ! Ей тва е .. раздвоена съм , знам какво искам , но не знам той какво ще сметне за добре ... и дали аз ще успея да се примиря с решението му.. но..
Ще рискувам ! Ако ми каже да се разделим , ще се '"съпротивлявам малко'" и ще ме боли много , защото просто ще го оставя да си тръгне .
Ако ми каже , че иска да продължим напред и да се чуваме по телефона , твърдо ДА съм и започвам да се боря с себе си и с времето без него .. заслужава си да пробваме , заслужава си да опитаме , да рискуваме .. няма да се предам толкова лесно !
Объркана история. Съсипана съм. Исках да споделя ... Споделете какво мислите ..[/u]
еми да но нищо вече не зависи от нас .. приятеля ми и аз .. 6 месеца заедно.. + още година и нещо предварително приятелство .. някви супер яки моменти и спомени се появяват в съзнанието ми .. лятото наближава и естествено наближиха и мислите и намеренията ни да работим заедно в Слънчев Бряг .. мн думи-никви действия .Баща ми се зае с тва да намери нещо и за 2ма ни , имаше предварителна уговорка с познати за един хотел, където ни беше надеждата понеже си мислихме ,че ше му осигорят квартира/той е от Бургас/ ии до последно се надявах всичко там да се нареди.. но ето.. вчера като отидохме да говорим с управителя той просто ни отритна като кучета, понеже не сме били пълнолетни и глобите били адски големи.. не си спомни за уговорката която чичо ми беше оредил и се направи ,че не познава баща ми. Така .. имахме още сумати варианти , но и там нещата се провалиха.. Сега се надявам на още 1 хотел и 3 магазина , но честно да ви кажа страх ме е да се зарадвам дори да се получи.. Майка му още преди знаеше че мислим да бачкаме заедно и се съгласи той да дойде тук , но не беше споменала че е съгласна за квартирата.. и снощи моя човек ми заяви ,че тя била твърде категорична и НЕ , нямало да станат тези наши планове.. искала ако той работи с мен , да се прибира ..смис да му осигорят пътя без да нощува при мен . Много са се карали , като говорихме беше нмн сдухан ,ядосан, тъжен.. каза че е опитал мн пъти да я обеди ама .. шанса .. Сдържах се да не се разплача по телефона , но той усети как се промени гласа ми.. но стараех се да не го показвам , понеже не исках да го повярвам . Нищо не зависи от нас.. аз направих квото можах, потърсих , но уви не се получи ..
От тук нататък се чудя как ще продължим ...
Ако и тези оферти отпаднат , той си остава да бачка в Бургас , а аз ще съм в един магазин за дрехи в Сл. Бряг ..2 месеца.. разделени.. 2 месеца без ласки, без мигове заедно, без яко лято.. без НЕГО, без НИЩО.. ето това ме притеснява ..
Какво ще се случи с нас ? Къде ще отидат тея 6 месеца ? Липсата му я усещам още на 2рия ден след като сме се видяли .. даже и по-рано .. Каза ми ,че ще се чуваме по телефона , но ако настина го мисли и смята , че ще може без мен толкова много време ,аз съм навита .. ппросто ще се преборя, защото ще знам , че и той го прави !
Но ако каже ,че по-доброто решение е да се разделим ? За да не се измъчваме ?За да е по-лесно ? Тогава какво да направя? Какво ще стане .. просто така ли ще се разделим .. просто така ли ще се откажем ? Неее.. няма да го допусна .. според мен щом се обичаме тва ще е изпитание за връзката ни и ще трябва да се издържим ЗАЕДНО ..
Мисля да говоря с него след като разбера окончателно на къде отиват нещата , а може и още тия дни .. на рождения ми ден .. когато ще се видим.. /хаа бахти празника ше е ако ще трябва да се примирим и да се разделим.. /
Казва ми ,че колкото по-дълго не се виждаме толкова желанието да се срещнем после е по-голямо и за това си мисля ,че ако наистина не работим заедно...така още повече ще се заобичаме но може би и това нз дали ще е така ..
Просто се страхувам ! Страх ме е , да не би да избере грешното решение на проблема ..безсилна ще съм да кажа каквото и да било , мисля просто да се съглася с него и да чакам.. Да чакам докато осъзнае какво губи , докато усети ,че без мене няма него.. толкова много се допълваме , не желая да свършва така ! Ей тва е .. раздвоена съм , знам какво искам , но не знам той какво ще сметне за добре ... и дали аз ще успея да се примиря с решението му.. но..
Ще рискувам ! Ако ми каже да се разделим , ще се '"съпротивлявам малко'" и ще ме боли много , защото просто ще го оставя да си тръгне .
Ако ми каже , че иска да продължим напред и да се чуваме по телефона , твърдо ДА съм и започвам да се боря с себе си и с времето без него .. заслужава си да пробваме , заслужава си да опитаме , да рискуваме .. няма да се предам толкова лесно !
Объркана история. Съсипана съм. Исках да споделя ... Споделете какво мислите ..[/u]