uSmivKaLovE
05-22-2010, 14:42
Здрасти на всички форумци. Надявам се да ми помогнете.
Имам си приятел(всъщност не знам сега какви сме) от година и половина. В началото нещата си бяха, както във всяка една връзка. Тепърва се опознавахме, имаше невероятна тръпка, всичко беше ново за нас. Това продължи няколко месеца, след които вече настъпи един баланс. Така... дотук добре, но не и когато започнахме да се караме. В началото бяха дреболиите, но после нещата загрубяха и се стигна до лъжи, обиди и изневери. Не можех да повярвам, че е способ ен на това, но сякаш се беше превърнал в нов човек. Много пъти се задавах въпроса Как се случи това? , но не намирах отговор. Разделяхме се и се събирахме хиляди пъти. Минах просто през почти всичко. Безсънни нощи, сълзи, ярост, депресия. За определен период бях напълно зависима от него, като не излизах с никой друг. Беше пълен кошмар. Дразнех се, че не виждах да държи на мен, сякаш му беше все тая. Късаше ме, когато му падне, а когато се събирахме виждах пламъчето в очите му. Това продължи 3-4 месеца, за които аз излизах с други момчета напук, че той излизаше с други момичета. Лъжеше ме, както и аз започнах да го лъжа и в един момент спрях да показвам толкова, че го обичам. Казах си, че просто ще натисна бутона Безразличие. Направих го. Пак се събирахме и разделяхме, като всеки път ме правеше по-силна и болката намаляваше.
От няколко седмици нещата леко се попромениха, защото когато ме потърси, аз не се поддавам така лесно. Дори една част от мен изобщо не иска да се връща при него, а това не беше така преди. Но има невероятна тръпка. Когато не сме заедно сякаш сме като 2 магнита. Наистина. Особено ако не поддържаме връзка няколко дни. Усещам някакво дърпащо чувство. Когато говорихме, той си призна, че и с него е така. В такива моменти желанието ми да се съберем е огромно, както и неговото. До такава степен, че ми се е молил през сълзи да бъдем отново заедно. Но когато се съберем усещам, че се задушавам, както и той. Страх ме е от това да не изключа бутона Безразличие и да не бъда пак наранена. Дори се чувствам празна, както и той. Разделяме се и всичко се повтаря. Не можем да бъдем заедно. Опитахме се милиони пъти да не се търсим, но то просто се случва. Какво да правя? :(
Имам си приятел(всъщност не знам сега какви сме) от година и половина. В началото нещата си бяха, както във всяка една връзка. Тепърва се опознавахме, имаше невероятна тръпка, всичко беше ново за нас. Това продължи няколко месеца, след които вече настъпи един баланс. Така... дотук добре, но не и когато започнахме да се караме. В началото бяха дреболиите, но после нещата загрубяха и се стигна до лъжи, обиди и изневери. Не можех да повярвам, че е способ ен на това, но сякаш се беше превърнал в нов човек. Много пъти се задавах въпроса Как се случи това? , но не намирах отговор. Разделяхме се и се събирахме хиляди пъти. Минах просто през почти всичко. Безсънни нощи, сълзи, ярост, депресия. За определен период бях напълно зависима от него, като не излизах с никой друг. Беше пълен кошмар. Дразнех се, че не виждах да държи на мен, сякаш му беше все тая. Късаше ме, когато му падне, а когато се събирахме виждах пламъчето в очите му. Това продължи 3-4 месеца, за които аз излизах с други момчета напук, че той излизаше с други момичета. Лъжеше ме, както и аз започнах да го лъжа и в един момент спрях да показвам толкова, че го обичам. Казах си, че просто ще натисна бутона Безразличие. Направих го. Пак се събирахме и разделяхме, като всеки път ме правеше по-силна и болката намаляваше.
От няколко седмици нещата леко се попромениха, защото когато ме потърси, аз не се поддавам така лесно. Дори една част от мен изобщо не иска да се връща при него, а това не беше така преди. Но има невероятна тръпка. Когато не сме заедно сякаш сме като 2 магнита. Наистина. Особено ако не поддържаме връзка няколко дни. Усещам някакво дърпащо чувство. Когато говорихме, той си призна, че и с него е така. В такива моменти желанието ми да се съберем е огромно, както и неговото. До такава степен, че ми се е молил през сълзи да бъдем отново заедно. Но когато се съберем усещам, че се задушавам, както и той. Страх ме е от това да не изключа бутона Безразличие и да не бъда пак наранена. Дори се чувствам празна, както и той. Разделяме се и всичко се повтаря. Не можем да бъдем заедно. Опитахме се милиони пъти да не се търсим, но то просто се случва. Какво да правя? :(