Дългът към рода и дългът към сърцето ЛИС [Архив]

firestone224

05-22-2010, 16:38

В разказа си "Дервишово семе"(станал безспорен хит в литературата ни) Хайтов разгръща най-често обсъжданата тема-темата на любовта. Но тук, той я поставя в контекста на родовите традиции и родовия морал, тук той поставя на изпитание и нейните и родовите ценности. Една от причините за уникалността на разказа е неповторимия герой - Рамадан и неразплетения житейски възел в душата му, както и неподправения и неподчинен на граматичните норми родопски диалект.

Главният герой(който всъщност е разказвач)се саморазкрива чрез интимна изповед без назован събеседник. Това прави Хайтовия разказ заангажиращ за всеки читател. Погледът на главния герой е насочен предимно към душата му и към действията в нея(зараждането на любовта и омразата, конфликтът между тях…). Постепенно героят се изявява като човек с ярък характер и с голяма вътрешна сила. Авторът, обаче, не го е избрал безгрешен, без зли помисли, като светец или "ангел безгрешен". Той го е описал такъв, какъвто е, за да постигне по-голямо емоционално въздействие върху читателя.

Началото на разказа започва с: "тоя възел, да ти кажа, много отдалеч се заплита". Възелът се заплита съвсем класически- майката и бащата на героя са мъртви и дядото вижда последна надежда за продължаването на рода във внука си.

Възелът на Рамадановия живот се заплита още с раждането му. Без майка и баща, неговата участ е да живее със старите си баба и дядо. Липсващите звена на Дервишовите поражда един от първия проблем в Хайтовия разказ-ранната сватба.

Традициите повеляват, децата да се превърнат във възрастни още през първата брачна нощ, но как едно дете може да се справи със задълженията на един мъж?! Макар все още да не осъзнават това, Рамадан и Силвина се възпротивяват на строгите съпружески задължения. Но все пак, още тогава, между тях се заражда любов, въпреки че тя е по-скоро подобна на любов между братче и сестриче. Но тя механично "навива" сърцата им и като изведнъж ги дръпнат между тях остава зейнала рана.

След отвличането на Силвина, момчето усеща непоносима празнота в душата си: "като се върнахме вечерта вкъщи, заварихме празна, тъмна къща, без невеста". След този момент, Рамадановия живот се дели на две: на щастли-кратния но прекрасен живот със Силвина и на нещастен-обхващащ повече от четиридесет години, през който тя е женена за Руфат, но и в единия и в другия случай, спътник остава любовта.

Болезнената, като болест, обич го принуждава да наблюдава сцени от семейния живот на любимата си и на най-големия си враг. Но това го подхранва, защото това му дава възможност да вижда Силвина, колкото и далеч да етя. Единственото му удоволствие, от парещата го любовна мъка, е мъките на любимата му, повяхналото й щастие, което говори, че любовта й към главния горой продължава да гори. Въпреки това, минутите прекарани зад комина, вперил поглед в прозорчето на Руфатови, са изтощителни и мъчителни, поради безсилието му да си я върне

Героят на Николай Хайтов е намерил за себе си и друга форма за поддържане на вътрешно равновесие- желанието му за мъст към виновника за неговото нещастие Руфат("триста пъти съм го трепал и съживявал")

Първата причина за отлагането на изпълнението на присъдата, която сам Рамадан е произнесъл над съседа си, е чувството за бащина отговорност. Друга причина е затворът. Той не се страхува толкова от от това място, колкото го притеснява това, че "в затворя няма дупчица да има към Силвина", а това той не би понесъл.

Животът му се променя коренно, когато Руфат се разболява и остава напълно безпомощен в ръцете на жена си. Тогава Рамадан вместо да си отмъсти, той започва да се грижи за най-големия си враг като за свое дете, а това се дължи само и единствено на голямата му любов към Силвина.

Авторът оставя "възела" неразплетен, защото тук не е най-важно дали двамата главни герои ще заживеят щастливо като мъж и жена. Важно е, че и двамата намират морални сили да опазят неопетнено своето щастие, каквото е било някога, когато се е "навивала" нежната им чиста и красива любов. Това е осъществена развръзка на душевно равнище в сферата на хуманизма.

Дългът към рода и дългът към сърцето
есе

Дългът към рода не може да убие дългът към сърцето.В разказа “Дервишово семе” авторът ни прави свидетели на такава ситуация.Главният герой,Рамадан,остава верен на родовите закони,но в сърцето му все още гори пламъкът на истинската любов.
Нуждата от запазване и продължение на рода води до необмислено бързо обвързване на две деца в брак по сметка.Законът на рода е изпълнен ,но не съвсем.Макар младите Рамадан и Силвина да са се обикнали,те са още незрели и не могат да създадат поколиние.Оттук започва тяхната драма.
Въпреки голямата мъка,Рамадан успява да преодолее жаждата за отмъщение,заради откраднатата Силвина.Възпитан според строгите родови закони,той не смее да ги пристъпи.Изпълнява дълга си като се оженва е продължава рода.
Истинската любов не угасва през годините,колкото и много да са те.Тя устоява на всички изпитания.Макар ежедневно да вижда Силвина в двора на най-големия си враг,Рамадан не я намразва.Любовта му продължава да гори със същия ярък пламък,както в началото.По този начин у него се разгаря и жаждата за отмъщение,но дългът към сърцето не може да бъде причина да се нарушат общочовешките закони “не убивай”.Доказателство за това са и думите на Силвина:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”.
Има ли конфликт между понятията “дълг към рода” и “дълг към сърцето”?Може ли те да бъдат съвместими едно с друго?В много случаи това е напълно естествено и нормално.В разказа “Дервишово семе” обаче,това не е така.Любовта на героите остава невъзможна в продължение на 40 дълги и мъчителни години,през които те добродетелно спазват и изпълняват повелите на родовите закони.В края ня разказа,когато Рамадан и Силвина са готови да се отдадат на дълга към сърцата си,те отново са на кръстопът.Вярата в общочовешките закони,отговорността и дълга към рода не им позволяват да изпълнят своя дълг към сърцето.