PDA

View Full Version : раздвоената душа на рамадан



sapencety
05-27-2010, 07:40
трябва ми лис на тема раздвоената душа на рамадан плс помогнете

gecatawe
04-26-2012, 15:06
РАЗДВОЕНАТА ДУША НА РАМАДАН
Творчеството на Николай Хайтов е изградено върху темите за Родопите и родопските хора,за борбата на личноста и
правото и на лично щастие.”Дервишово семе”е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели.Изповядана е драмата на една влюбена душа,която е принудена да съобрази житейския си избор с дълга към рода.
Основната идея на творбата е разкрита чрез образа на главният герой-Рамадан.Целият разказ е написан като една изповед на единствения н.аследник на Дервишовия род за неговата любов ,страдание,омраза,болка и примирениеа читателят е и събеседник, и слъшател на преживяното от героя.
Главният герой е принуден от традициите на поколения,живели преди него,да се примири с родовия избор на житейския си път.Той е низ от смирено овладяване на противоречиви чувства и настроения.Любов,омраза и мъст бушуват едновременно в душата му.Най –голямата болка,с която трябва да се примири,е отнемането на Силвина от неговите обятия.Именно тук се явява проблемът за противоречието между разбирането на любовта в родовия свят и представите за човешки ценности.Несправед-ливостта на живота прекъсва красивата любовна приказка на момчето.То загубва своята невеста.Братята и я продават за два пърча на съседа Руфат.
Оттук нататък отмъщението е единственото възмездие,което би удовлетворило злощастния младоженец,но в името на продължението на рода,то е отложено.Затова Рамадан още по-мъчително преживява следващите години и събития:”Сетне каквото се случи,мина ей оттука,през сърцето си го прекарах.Като с губерка.”
Сюжетното действие проследява натрупването на горчивина,злъч и желание за отмъщение в душата на героя,принуден да живее без Силвина,но в непсредствена близост до нея.Младежът е осъден само да наблюдава любимата,но вече чужда жена:
„...стъмнеше ли се –качвах се на покрива на нашата къща и...гледах в пенджерчето на Руфатови.”Видяното предизвиква голяма болка у героя:”сърцето ми се топеше като свещ.”Въпреки желанието за мъст,той трябва да се примири с жестокостите,които търпи неговата любима от мъжа си.
Дервишовият род неумолимо изисква продължение.Принуден повторно да се ожени,внукът изпълнява родовия си дълг.Ражда се наследник и дядото спокойно може да умре.На ръцете на Рамадан остават три неща:”душманин,дете и жена!”Подреждането на „нещата”говори за степенуване по важност.Душманинът зове за отмъщение заради поруганата любов.Но идва и отговорността пред семейството.Любовта го спасява от престъплението да убие Руфат.Мисълта,че”в затвора няма дупчица да има към Силвина”,го възпира.Раздвоената душа на Рамадан се терзае пред дълга към семейството,любовта на Силвина и отмъщението на Руфат.
Годините минават неусетно.Сюжетното действие се приближава към своята кулминация.С години чакащият мъж влиза в Силвининия двор „като у дома си”.Парализираният съпруг не може да попречи на срещата.Мигът на отмъщението е дошъл.Рамадан иска да прегърне Силвина пред очите на мъжа и,но тя не позволява чистата им любов да бъде покварена:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”
Години борил се с желанието за мъст,с нестихващата болка,влюбеният мъж се примирява единствено в името на Силвина.Пренебрегвайки омразата към Руфат,той всеки ден помага на своята любима.
Последвалите събития са една мъчителна агония за Рамадан,копнеещ”под една черга със Силвина да легне”,чакащ Руфат да си отиде от този свят,готов”жена,деца и цяла камара внуци да прескочи” в името на своята дългочакана любов.
За него времето неумолимо изтича.Единственото ,което му остава е да чака и да се успокоява,че е близо до любимата си.Готов в миналото да убие Руфат,сега той съзнателно се обрича на болка и страдание.
В името на двата закона-на сърцето и на рода,главният герой все още не може да направи сво избор :”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана.”В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции.Законът на рода и законът на сърцето не се спазват едновременно,а взаимно се противопоставят.Рамадан не може да спази повелите на родовия свят,защото е длъжен да послуша сърцето си и да защити любовта си.Така той остава завързан във възела от несъвместими чувства,без да може да го развърже.