View Full Version : Не излизам, защото няма с кого, седа като затворник?
Немога да си спомня нито един хубав момент от моя живот. Между другото аз съм на 20 и съм студент. Чувствам се толкова сам, че се чудя възможно ли е такова нещо ? Защо съм толкова изолиран от всички, с дни няма кой да ми се обади на този телефон, покрай абитуриентски празници с дни не съм прекрачвал вратата, за да изляза навън, защото няма с кого, а ми е писнало да ходя сам. Живот на типичен затворник. Нямам желание да ходя никъде - от малък град съм, а през всичките тези години хората тук ме отблъснаха. Думи като компания, приятели за мен са непознати и изобщо не знам дали нещо ще се промени. Покрай ученическите години неможах да задържа до мен никого. Когато ме приеха студент се надявах нещо да се промени, да си намеря от там хора. Няма да си правя изводи за една година, но гледам как всеки си има собствен живот, всеки си има собствен кръг от приятели, а тук там се сформираха и групички. За пореден път се чувствам излишен и аутсайдер. Изтръпвам при мисълта, че ще остана абсолютен самотник след време. По горе бях казал, че хората са ме отблъснали - пред всички тези години ми писна с мен да се държат така, че все едно не съм човек. По принцип не съм лош, нито агресивен и може би това е била моята грешка. Дори съм слушал между хората да говорят много лоши неща за мен не знам защо, опитват се да ме изкарат някакъв луд и т.н. . По принцип не трябва да слушам какво говорят за мен, но като зная, че тук не останаха приятели и се чувствам много гадно. А и в малък град ако тръгна да търся хора ще е трудно, защото хората се познават, а аз ще съм чужд, а в случая с отношението към мен те ме отбъснаха. В най-хубавите ми години имах нужда от хора, с които да прекарам и добри и лоши моменти, а аз ги нямах. На всякакви празници винаги съм бил сам и пред компютъра, просто нямаше какво друго да правя. В непозната среда се чувствам кофти - гледам повечето колко са щастливи, и в същото време гледам себе си колко съм сам. От всичко това имам и проблеми с общуването, изключително много съм срамежлив и меко казано стегнат. Нямам си и напредстава какво да правя. Колкото до финансовото ми положение- като се позамисля има хора далече, далече под мен - гладуващи хора. Е въпреки, че другите около мен живееха на едно по високо ниво, имаха повече пари за разнообразие, аз не съм гладувал. Яд ме е, че родителите ми през всички тези години не ми помагаха много, дори и сега - казват, че съм бил "разглезен". По лошото е, че и те живеят като диваци. И им се чудя какво ми е "разглезеното", че искам да имам приятели - такива каквито повечето имат, такива с които да излезеш на кафе и да общуваш. И още по гадно е, че някои продължават да се държат гадно с мен. Колкото до момичетата- същото положение, нямам абсолютно никакъв опит. През годините не съм имал дори по специални приятелки не говоря за гадже. А сега не вярвам нещо да се промени, още повече като разберат, че нямам компания.Казват, че е най-лесно в дискотеките да се запознаеш с някоя- а на мен такава обстановка също ми е непозната. Всички имат Facebook, слагат по стотици снимки, а аз нямам и това, имам само няколко профилни. Как да постъпвам занапред, след всичко това има ли бъдеще за мене. Тази липса до сега има ли някакъв шанс да се компенсира? Ще се надявам да има, защото другото е живот като затвор. Как да преодолея тази "социална фобия" или както се нарича ? И като направя равносметка от 4-5 години тъпкам на едно ниво, някои 15-16 годишни деца са по добре в това отношение от мен. А за мен като започне сесията ще се ядосвам пак за глупости, вместо да се подготвя както трябва.
Толкова ли е трудно да вляза в живота на някого ? Повечето ходиха тези дни по балове на някой, а аз живея като наказан.
Ще съм благодарен да получа съвет най-вече от хора на моята възраст.
zlatnata_ribkaaa
05-27-2010, 19:39
наистина положението ти е сложно и е много неприятно ,че досега не си имал много приятели , но предполагам нещата могат да се променят например със съседите , братовчеди други роднини поддържаш ли връзка можеш с тях да се сближиш и така да навлезеш в някакъв кръг от хора , от училище не вярвам да не си говорел с абсолютно никои можеш да се поинтересуваш от тези хора с които си поддържал горе долу приятелски взаимоотношения , звънни им разбери се да се видите , просто се опитваи да излизаш по често защото вкъщи пред компютъра няма да си намериш приятели успех
danibebi
05-27-2010, 19:52
Това е ужасно наистина. :( Ами ти,защо нищо не правиш по въпроса за да промениш нещо? Аз не съм на твоята възраст,по-малка съм,но те разбирам напълно.Вместо да седиш постоянно вкъщи, излизай.Неможе да нямаш поне 1 познат когото да помолиш да излезете.Намери някой познат,излезте на дискотека,на кафе и така.Нима ще позволиш по този начин да ти минат младините? :( Амбицирай се малко. Запознай се по интернет с някой от твоя град.Пишете си по-често,уредете си среща.Излез и се запознавай с повече хора.Ии все пак успех,ще ти трябва за напред. :) Най-важното е да не се отказваш.Да не ти пука какво говорят за тебе,запознавай се с повече хора и намери начини да излизаш.
xWandereRx
05-27-2010, 19:56
трябва да си преодолееш срама и да поемеш инициативата да се запознаеш с други хора или поне да се заговаряш с познатите си
бъди забавен, разсмивай ги, но покажи, че можеш да бъдеш и сериозен когато трябва
покажи им, че имат нужда от такъв човек в компаниите си
не чакай да ти звънят, ти звъни
Това което е вярно, е че положението е наистина много сложно, дори на моменти безизходно. Колкото до познатите, съседи и т.н., няма какво да видя от тях- достатъчно ме разочароваха през години просто не вярвам. Колкото до роднините - те са малко и разпръснати не съм подържал връзка с тях- чужд съм им. Града ми е малък и нови хора няма как да срешна пще повече чрез интернет. Единствената ми надежда е да се махна, и да живея в друг град, както се казва да се почне нещо от началото. Тук ми е познато враждебното отношение към него, просто е нормално да не искам да съм тук. Дори ако се отвори шанс за работа в друга държава не бих отказал. Колкото до ученическите години, правил съм опити да се събирам с класа, но така стана, че се оказах аутсайдер там- едната от причините са и финанси- не бях богат, колкото повечето. Те имаха много излишни пари, това няма как да не окаже влияние върху самочувствието.
Ако искам нещо силно искам да се махна ( някои казват, че бягството не е решение, но просто нямам друг избор- не мога да се сетя за едно хубаво нещо до сега, защото няма) - спомням си за хора, които като съм им звънял и се правят на луди.
Значи, виж, аз съм едно 14 годишно момиче, което няма изобилие от приятели. Приятелките ми са точно 3! През целия си живот съм имала 1 гадже, (другите 2 бяха по интернет, което не се брои, в момента ми става смешно...) но да не коментираме момчетата :D Едва ли не още не съм тръгнала по пътя на живота, но повярвай, на път съм... И въпреки, че съм на 14, ще посмея да ти дам нещо като кураж или съвет. Във фейсбук случайно попаднах на следната група : Everything will be okay in the end, if it's not okay, it's not yet the end. Вникни внимателно във това кратичко изречениенце. Ти си на 20. Това, че не си като другите, не трябва да те притеснява. Трудно е да си сам самичък, знам, и аз съм опитала леко от горчивия вкус на самотата. Но ти не трябва да губиш вяра, именно защото си на 20! Отиди, когато имаш свободно време на някаква екскурзийка до по-голям град. Отиди в София, например. В София отиди в някой нощен клуб, пийни нещо, отпусни се и се опитай да заговориш някой връстник. Когато най-малко очакваш нещата да се оправят, те ще започнат да се оправят! Не знам до колко можем да ти помогнем ние, защото не можем да се поставим на твое място. Запиши се на някакви уроци, например по китара. Лично аз обожавам момчета, които свирят на китара, а може и на друг инструмент. Запиши се на танци, или просто търси някое общество, където 100 на 100 ще бъдеш приет. Замисли се, че не си единствен. Представи си, че срещнеш човек, който споделя напълно твоята съдба.. И аз съм сигурна, че не си единствен. Просто съдбата ти е изиграла лоша шега. Не се притеснявай за парите, това не е най-важният фактор за приятелите и любовта. Като за начало ти предлагам да пробваш интернет запознанствата. Или по точно както някой даде горе пример някакъв чат. Упражнявай се, опитвай се да не бъдеш толкова стегнат по време на разговор. Така според мен лека-полека ще успееш. И пак ще ти кажа, не губи вяра! Искренно много ти желая успех, защото изглеждаш свястно МОМЧЕ! :):) :-)
очевидно е - вината е в теб. казвам го уверено, защото съм в същото положение, само че съм момиче. не може след толкова години и училища и различни хора проблема да е все в тях...
грешка е и че за теб приятел и хубаво изкарване значи някой, с който да ходиш на кафе и джаскане в дискотеката....гледаш плиткоумните фешъни - 99% от нашето поколение и си правиш илюзии, колко готино е да си на тяхно място. личи си умен и скромен човек си.. няма да ти давам съвети какво да правиш, защото знаеш къде ти е грешката.. почти всички тук ще те съжаляват и намилат как трябва да ходиш по кръчми , по диви купони и да звъниш на плиткоумни пубертетки..прави само това, което ти е приятно или не те кара да се чувстваш неудобно, същото се отнася и до хората, с които ще се срещнеш :)
може да съм трудна, но никога не бих се унижила да излизам с отрепки, само за да си губя времето..уважавай се!!!!!!!
MuffDiver
05-27-2010, 23:27
Пубертета е гадна кучка,като мине ще се оправиш.
Съжалявам за теб.. ама с какво мога да ти помогна..? :?
очевидно е - вината е в теб. казвам го уверено, защото съм в същото положение, само че съм момиче. не може след толкова години и училища и различни хора проблема да е все в тях...
грешка е и че за теб приятел и хубаво изкарване значи някой, с който да ходиш на кафе и джаскане в дискотеката....гледаш плиткоумните фешъни - 99% от нашето поколение и си правиш илюзии, колко готино е да си на тяхно място. личи си умен и скромен човек си.. няма да ти давам съвети какво да правиш, защото знаеш къде ти е грешката.. почти всички тук ще те съжаляват и намилат как трябва да ходиш по кръчми , по диви купони и да звъниш на плиткоумни пубертетки..прави само това, което ти е приятно или не те кара да се чувстваш неудобно, същото се отнася и до хората, с които ще се срещнеш :)
може да съм трудна, но никога не бих се унижила да излизам с отрепки, само за да си губя времето..уважавай се!!!!!!! Леле .. Това ми разби мечтите (Чесно) Ако чуя това нещо от момиче автоматично ще ми стане приятелка ... 8) Много надъхваща реч ! Повечето хора се нуждаят именно от това някой да им повдига самочуствието съответно и настроението . Иначе за момчето да кажа > Вземи си намери хоби и там ще се запознаеш с някой ,бъди малко по -отворен и смел контактувай с хората повече и ще забележиш промяната ! Айде стига толкова че се явявам като учител :-D
sladur4etyYy
05-28-2010, 14:00
стегни се! разбира се, че проблема е в теб. имаш ниско самочувствие, много ниско. чувстваш се 1 вид под другите и затова те е едва ли не страх да идеш при някой и да го заприказваш, понеже си мислиш, че ще те отхвърли, нали? трябват ти социални контакти. всичко, което изброи като пречка за такива, са просто оправдания за пред самия теб, защото в действителност нямаш смелост и сила да поемеш нещата в свои ръце. и тук не става дума за безцелно съществуване, състоящо се само във фучене по дискотеки и кръчми, както се опитаха да го изкарат по- горе. тук става дума за живота ти, за комуникацията м/у хората, която е водеща във всички сфери на живота. може да си всякакъв- умен, добър, можещ и какъв ли не още, но ако не можеш да го изразиш и покажеш на хората, ти си никой! стягай се.
Да има вина в мен, но не е само това. За да имам ниско самочувствие не съм виновен само аз, а това, че повечето през всичкото време гледаха да те смачкат. Колкото до дискотеките, на нашата възраст сега му е момента, който 90 % съм изпуснал. Дори веднъж чух за мене, от един, че го е било срам да се покаже с мен навън - а беше просто по една работа. Имало е и други подобни случаи, и всичко това ме отблъсна. За това мисля, че родния ми град е история. Всичко съм видял тук и няма какво ново да видя. Иначе имах добри оценки, в началото с повече труд накрая с по малко, но бяха същите. Колкото до външността - не мисля, че изглеждам зле- все пак има неща, които мога да усъвършенствам.
Какво само го нападате, плиткоумен бил.. Кой на неговата възраст не иска да излиза с ПРИЯТЕЛИ по кафета, дископети и т.н. Сега му е времето..
Такаа, сега до автора.
Купи си куче, разхождай го по паркове, улички ии ето 50% от денят ти са заети.. Покрай едно куче идват и познати.. Дай боже ПРИЯТЕЛИ.. Ако например имаш самоед (обичам ги тия горделивци), аз всяка сутрин ще те спирам да те питам как се казва и на колко е.. 8-)
.. Оооп ГРЕШКА.. Извинявам се!
ми такам... понеже имам "огрооомния" житейсти опит за почти 14-годишно момиче ще взема да изтърся още дна от "огроомните" си мъдрости. :D вярвам, че изглеждаш добре, но очевидно имаш нужда от още грижи за външния си вид. какви... ами... знам ли? например пусни си дълга коса (не много) ако смяташ че ще ти отива. смени стила на обличане, нещо такова. може пък да ти се лепне някое стадо женски ако мога така да се изразя :D и идеята за танците не е лоша, аз се записах просто за кеф и си намерих много приятели. бях в нещо като твоето положение до тогава, но всичко се промени.... е, почти всичко. е, успех! :)
Тази идея с кучето беше добра, ще помисля по въпроса.
Molzinka
05-29-2010, 17:44
От кой град си? Дай снимка
А бе щом го мачкат толкова години,явно има за какво.Знам че сега повечето ще ме нападнете,но първо се замислете! :?
А бе щом го мачкат толкова години,явно има за какво.Знам че сега повечето ще ме нападнете,но първо се замислете! :?
Да през всичките тези години бях доста затворен характер, но какво да направя ? А и кажи какво точно си мислиш, за да ти кажа дали си прав или не.
А бе щом го мачкат толкова години,явно има за какво.Знам че сега повечето ще ме нападнете,но първо се замислете! :?
Да през всичките тези години бях доста затворен характер, но какво да направя ? А и кажи какво точно си мислиш, за да ти кажа дали си прав или не. Точно заради затворения характер е. Те са те мислили за смотан, аутсайдер....
Значи имам 2 предложения за теб
Първо-запиши се на някакви уроци каквито и да са-там винаги ще можеш да се запознаеш с някого.Въпреки че си от малък град и можеш да не намериш хора които не ве познават
Проблема ти е главно в самочувствието-и аз го имам и се опитвам да го реша по няколко начина-в начин на обличане(пусках си дълга и къса коса за да видя коя ще ми стои по-добре,сменях дрехите) Важното е ТИ да се харесваш.Харесваш ли се ТИ и другите ще те харесват.След това използвам един психологичен метод(забравих му името)Всяка нощ си повтарям АЗ СЪМ красив ,
АЗ Съм уверен ,Аз мога да говоря с хората.Това трябва да ти се втълпи в главата.Важното е ДА НЕ ползваш изречения с "НЕ" като "аз не съм грозен " или "аз не съм аутсайдер", а използвай
АЗ съм красив аз съм душата на компанията
Според мен проблема ти е доста сериозен и ако това не помогне винаги можеш да отидеш на психолог(НЕ психиатър той е за лудите хора)На психолога можеш да споделиш проблемите си,той ще ти помогне да повишиш самочувствието.
Да се ходи на психолог е напълно нормално не се притеснявай от това
Поста ми стана малко дълъг ама се надявам че поне малко ще ти помогна.
Съвет:при първа възможност напусни града или държавата и започни наистина на чисто :)
whitediamond
05-29-2010, 22:28
Мда,гадно е да живееш в малък град. Сичките се познавате и няма как да избягаш. Пич,стягай си багажа и отивай някъде. Не съм живяла в по-малките градове,щот съм от София,тука поне ,ако не те кефят хората си сменяш квартала и започваш на чисто.Иначе няма как да си хванеш приятели,ако нямаш самочуствие,не казвам,че трябва да си наперен и да се мислиш,че си ебати пича,ама ако го няма хората забелязват.Та идеята е да заминеш в друг град-примерно София,Пловдив,Варна,Бургас. Праиш си причесчица,купуваш си нови дрешки,дигаш си малко самочуствието. Излизаш навънка,на кафенце,на дискотека. Не се притеснявай има много яки хора,стига да ги откриеш.Бъди по отворен,усмихнат,пускай шеги. Сигурна съм,че си страхотен млад човек. Както казах по-добре замини за някъде,там ще се запознаеш с нови хора,нали се пак нов в града,ще има желаещи да се запознаят с теб. И айде не се отчайвай не си мисли,че си по зле от другите има кой знае колко по-зле от тебе сакати хора,пък ти дет нищо ти няма само се оплакваш. Айде,късмет. :oops:
Amazingskill
05-30-2010, 01:32
А бе щом го мачкат толкова години,явно има за какво.Знам че сега повечето ще ме нападнете,но първо се замислете! :?
Да през всичките тези години бях доста затворен характер, но какво да направя ? А и кажи какво точно си мислиш, за да ти кажа дали си прав или не.
Опитай се да им докажеш, че вече не си същия, който си бил преди.... theonly горе доло каза каквото исках и аз.