Помогнете за следните тези

[nikol4etoo]

трябват ми спешно няколко тези.
1.Защо е раздвоена душата на Рамадан в творбат "Дервишово семе"?
2.Защо в повестта"Преди да се родя" имаме нов поглед към патриархалното?
3.Защо любовта и изпитанието на сърцето са път към раждането на личността?

Моля ви помогнете ми от това зависи живота ми наистина!

Липсва описателно заглавие!
kalpazanka

[zornicata]

РАЗДВОЕНАТА ДУША НА РАМАДАН
Творчеството на Николай Хайтов еизградено върху темите за Родопите и родопските хора,за борбата на личноста и
правото и на лично щастие.”Дервишово семе”е разказ за конфликта между любовното чувство и родовите повели.Изповядана е драмата на една влюбена душа,която е принудена да съобрази житейския си избор с дълга към рода.
Основната идея на творбата е разкрита чрез образа на главният герой-Рамадан.Целият разказ е написан като една изповед на единствения наследник на Дервишовия род за неговата любов ,страдание,омраза,болка и примирение.а читателят е и събеседник, и слушател на преживяното от героя.
Главният герой е принуден от традициите на поколения,живели преди него,да се примири с родовия избор на житейския си път.Той е низ от смирено овладяване на противоречиви чувства и настроения.Любов,омраза и мъст бушуват едновременно в душата му.Най –голямата болка,с която трябва да се примири,е отнемането на Силвина от неговите обятия.Именно тук се явява проблемът за противоречието между разбирането на любовта в родовия свят и представите за човешки ценности.Несправед-ливостта на живота прекъсва красивата любовна приказка на момчето.То загубва своята невеста.Братята и я продават за два пърча на съседа Руфат.
Оттук нататък отмъщението е единственото възмездие,което би удовлетворило злощастния младоженец,но в името на продължението на рода,то е отложено.Затова Рамадан още по-мъчително преживява следващите години и събития:”Сетне каквото се случи,мина ей оттука,през сърцето си го прекарах.Като с губерка.”
Сюжетното действие проследява натрупването на горчивина,злъч и желание за отмъщение в душата на героя,принуден да живее без Силвина,но в непсредствена близост до нея.Младежът е осъден само да наблюдава любимата,но вече чужда жена:
„...стъмнеше ли се –качвах се на покрива на нашата къща и...гледах в пенджерчето на Руфатови.”Видяното предизвиква голяма болка у героя:”сърцето ми се топеше като свещ.”Въпреки желанието за мъст,той трябва да се примири с жестокостите,които търпи неговата любима от мъжа си.
Дервишовият род неумолимо изисква продължение.Принуден повторно да се ожени,внукът изпълнява родовия си дълг.Ражда се наследник и дядото спокойно може да умре.На ръцете на Рамадан остават три неща:”душманин,дете и жена!”Подреждането на „нещата”говори за степенуване по важност.Душманинът зове за отмъщение заради поруганата любов.Но идва и отговорността пред семейството.Любовта го спасява от престъплението да убие Руфат.Мисълта,че”в затвора няма дупчица да има към Силвина”,го възпира.Раздвоената душа на Рамадан се терзае пред дълга към семейството,любовта на Силвина и отмъщението на Руфат.
Годините минават неусетно.Сюжетното действие се приближава към своята кулминация.С години чакащият мъж влиза в Силвининия двор „като у дома си”.Парализираният съпруг не може да попречи на срещата.Мигът на отмъщението е дошъл.Рамадан иска да прегърне Силвина пред очите на мъжа и,но тя не позволява чистата им любов да бъде покварена:”Ако той беше звяр,не ставай и ти!”
Години борил се с желанието за мъст,с нестихващата болка,влюбеният мъж се примирява единствено в името на Силвина.Пренебрегвайки омразата към Руфат,той всеки ден помага на своята любима.
Последвалите събития са една мъчителна агония за Рамадан,копнеещ”под една черга със Силвина да легне”,чакащ Руфат да си отиде от този свят,готов”жена,деца и цяла камара внуци да прескочи” в името на своята дългочакана любов.
За него времето неумолимо изтича.Единственото ,което му остава е да чака и да се успокоява,че е близо до любимата си.Готов в миналото да убие Руфат,сега той съзнателно се обрича на болка и страдание.
В името на двата закона-на сърцето и на рода,главният герой все още не може да направи сво избор :”На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана.”В мярката на времето човекът е подвластен на родовите традиции.Законът на рода и законът на сърцето не се спазват едновременно,а взаимно се противопоставят.Рамадан не може да спази повелите на родовия свят,защото е длъжен да послуша сърцето си и да защити любовта си.Така той остава завързан във възела от несъвместими чувства,без да може да го развърже.

[zornicata]

В своето развитие българската литература утвърждава основните ценности на патриархалния свят. Това са ценностите на рода и семейството, на любовта, родовата чест и продължаването на живота. Повестта на Ивайло Петров „Преди да се родя” заема особено място сред творбите в българската литература. Тя се стреми сякаш да преобърне утвърдените представи за подреденост и хармония в семейството, за изконни родови ценности и морал. Творбата използва един различен поглед към света –провокативен, дистанциран и ироничен, може би за да разколебае вече утвърдените в нашата литература модели на мислене. Затова и животът е изобразен разнолик ,с разколебани вече ценности и неустановени нравствени опори. Повестта „Преди да се родя” представлява един преобърнат космос на патриархалното общество. Светът на селото не е носител на високи идеали и нравственост, а е развенчан кумир, изпълнен с примитивност, с глупави и хитри хора, с нечистоплътност и грубост, невежество и духовна недоразвитост. На мястото на чистата любов откриваме пресметливото търсене на богатичък съпруг, вместо красотата на сватбата- унизителни пазарлъци за зестра и откуп. Оказва се, че това е свят на преобърнатите морални ценности. В своята повест Ивайло Петров съпоставя два свята -светът на рода и на модерния нов живот. А другият свет –на тоталитаризма и градските нрави, е също един свят на преобърнатите ценности. Писателят създава картината на света в своята повест, за да покаже, че миналото е една отесняла и изтъркана вече дреха, но новият свят също не предлага истински морални и социални стойности. В своята творба Ивайло Петров използва аз -формата на повествование. Така той постига по-голяма обективизация в изображението. Биографичният жанр провокира наблюдателността на разказвача и го потиква към детайлизация на изображението. Картината на патриархалния космос е изградена чрез непрекъснато „скачане” от света на миналото към бъдещия модерен свят и обратно. Това условно преминаване от минало в бъдеще дава възможност за непрекъсната съпоставка между двата свята. Повестта „Преди да се родя” подлага на критика и съмнение всички устои на рода и живота. Тя подлага на присмех родителите, сватбата им и по този начин дори и самото раждане на повествователя. Още първото изречение на творбата представя едно „преобърнато” отношение към родния баща: ”Баща ми, като мнозина от нашия род, не бе от умните, но първата значителна глупост извърши едва на шестнадесет години и два месеца”.Тази значителна глупост всъщност е сватбата на родителите на разказвача. Ето как още в началото писателят изразява иронията си към всичко, което е ценно за един човек -рода и семейството. На присмех и съмнение е подложено по този начин дори и самото му раждане. Сватбата не е породена от любов между родителите му. Писателят съвсем ясно посочва истинската причина : ”Баба и дядо…..решиха да се сдобият с още две нови работни ръце.”Оттук нататък започва едно срамно разузнаване в семействата на невястата и младоженеца , а разузнаването продължава с не по-малко срамен и унизителен пазарлък за чеиз. Двете семейства появяват алчност и големанщина, която буди само смях. Те са готова да инатстват и да се надлъгват докрай. На безжалостна ирония авторът подлага опоетизираното и в песни, и в литературата ни открадване на невестата. Да пристанеш на любимия момък, значи силна и отчаяна любов. Краденето на невести е стара патриархална традиция, изразяваща силата на любовта. Но в повестта то е източник на безкрайна комедия от грешки, с които писателят иронизира един свят на преобърнатите патриархални ценности. Едно от най-важните неща в живота - любовта, изобщо не се споменава никъде в творбата. Този патриархален свят не може да предложи никакви високи ценности. Идеализираното в българската литература родно село се оказва изпълнено с мръсотия и въшки. Дядото на неродения герой и повествовател си мие „главата от Великден на Великден”. Но годежът налага да се променят домашните навици и привички. Налага се всички обитатели на къщата да преодолеят страха си от водата и чистотата и да минат през коритото. С нескрита ирония писателят казва: ”С една дума, посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”. Ето с какви хора е населен патриархалният мир -невежи мръсни, примитивни, хитри и стиснати. Иронично е отношението на писателя към родовия свят. Той се оказва твърде тесен, дребен и ограничен. Това е един свят на разколебаните ценности, свят, към който не може да се погледне с респект и уважение. Патриархалното село се оказва един развенчан кумир. Но иронично е отношението на повествователя и към новия модерен живот. Тоталитарното общество също се оказва един преобърнат свят. В сравнение с новия свят патриархалното село изглежда като една отесняла и овехтяла дреха, но новото време също не предлага истински ценности. Оказва се, че ако произхождаш от добър род, това е недостатък. Колкото по-нисък е твоят произход, толкова по-висока е социалната ти цена. Повествователят гледа отстрани и на двата свята , без да може да открие опорни точки в нито един от тях. Авторът не се идентифицира с нито един от двете общества и затова отношението му е иронично -насмешливо. Иронията му показва относителността на ценностите, несигурността на човека, изправен между два свята, никой от които не може да послужи за нравствен пример. Затова авторовата ирония се превръща и в търсене на ценности чрез развенчаване на обичайните представи за доброто. Повестта „Преди да се родя” извървява пътя от нелицеприятното минало с неговото невежество до модерния нов живот с неговия фалш и прикрито насилие. Творбата рисува един свят на объркани ценности и представи. Ето защо повестта „Преди да се родя” се превръща в истинска провокация на утвърдените в нашите представи ценности за добро и за морал. С преобърнатия си поглед към патриархалния свят Ивайло Петров разколебава утвърдените вече модели на мислене за отминалия свят на българското село. Без да предлага нов модел за доброто, писателят оставя читателя сам да преоцени своите ценности и да намери сам пътя към истинските морални стойности.

[zornicata]

ЛЮБОВТА И ИЗПИТАНИЯТА НА СЪРЦЕТО - ПЪТ КЪМ РАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА
Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уважеhttp://www.teenproblem.net/forumние към рода. Книгата на писателя „Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните добродеhttp://www.teenproblem.net/forumтели на родопчаните. Далеч от техническата градска цивилизаhttp://www.teenproblem.net/forumция, те са съхранили нравствените ценносhttp://www.teenproblem.net/forumти на българина Обичат и страдат, понасят с достойнство несправедливите удари на съдбата, преодоляват неимоверните изпитания за да станат по-силни и да се извисят като легендарните герои, да се превърнат в истински пълноценни личности.
В разказа „Дервишово семе” всеотдайhttp://www.teenproblem.net/forumната и чиста любов на Рамадан и Силвина е обречена заради неизбежния конфликт между човек и родов свят. Съдбата на Раhttp://www.teenproblem.net/forumмадан е трагична. От най-ранните юношесhttp://www.teenproblem.net/forumки години му е отредено да изживее дълбоhttp://www.teenproblem.net/forumка човешка драма, да се озове на кръстопът. Тайните на сърцето оживяват пред читателя чрез откровената изповед на героя: „ Тоя въhttp://www.teenproblem.net/forumзел, дати кажа, много отдалеч се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени годиhttp://www.teenproblem.net/forumни, без майка и баща... ” Юношата живее без майчина ласкай бащина закрила, „със стар бубайка и с баба”. Изправен пред дълга да съхрани и продължи рода, той е принуден да се ожени, да поеме по съдбовен житейски път. В очакване да се свърже с избраното от „стар бубайко" „женище”- натрапената му съпруга, Рамадан е очарован от прелестнаhttp://www.teenproblem.net/forumта Силвина, чиято красота напомня хубостhttp://www.teenproblem.net/forumта на девойката от българските народни песhttp://www.teenproblem.net/forumни. Сравнена е с „пеперудка”- символ на неповторимите нюанси в заобикалящия ни свят, а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото. Символният смисъл на името й (Силвина от латински означава гоhttp://www.teenproblem.net/forumра) подсказва на читателя, че Силвина ще породи у Рамадан романтичните тайнствеhttp://www.teenproblem.net/forumни и загадъчни чувства. Любовта неминуеhttp://www.teenproblem.net/forumмо ще се роди и ще пламне с невероятна и разтърсваща сила, която ще обсеби героиhttp://www.teenproblem.net/forumте и ще присъства трайно и завинаги в жиhttp://www.teenproblem.net/forumвота им. Нишката на любовта ще свърже съдбите им и ще ги преведе през мъчителhttp://www.teenproblem.net/forumния свят на изпитанията. Любов и изпитаhttp://www.teenproblem.net/forumния - път, по който героите ще страдат, ще се измъчват, за да намерят истинското щасhttp://www.teenproblem.net/forumтие и да се изградят като пълноценни личности.
Любовта започва като някаква детинска игра. Младоженецът Рамадан усеща как нейната магия преобразява къщата, в която живее със своята избраница. Сполучливо използваната от автора метафора на засмениhttp://www.teenproblem.net/forumте греди, „накичени от Силвина с разни цветове и билки...” представя цялата къща „каhttp://www.teenproblem.net/forumто слънце”. В този приказен рай Рамадан мечтае по-скоро да се върне и понякога се гневи на слънцето, спряло „мързеливо” по средата на небето. Истинското слънце за неhttp://www.teenproblem.net/forumго е Силвина и нежен копнеж обгръща сърцето му, а душата му прелива от радост, заhttp://www.teenproblem.net/forumщото е намерил своето щастие. Неговата любима е с вълшебни и неотразими коси -ту руси, ту „червеникави, като че греят”. За влюбеното сърце денят е безкраен, а слънhttp://www.teenproblem.net/forumцето - враг, нощта е очаквана и желана, уютен пристан. Героят си мечтае: „Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите. ”Светлото чувство ще подкрепя Рамадан, ще му вдъхва сили, за да издържи на изпиhttp://www.teenproblem.net/forumтанията, отредени му от съдбата. Любовта е живот, Силвина е радост и светлина.
След нейната загуба настъпва вечният мрак. Сърцето е ограбено завинаги, сякаш изтръгнато: отскубнаха ми го заедно с кореhttp://www.teenproblem.net/forumна”. Тази метафора изгражда представата за непоносимото душевно страдание.Силвина е продадена от братята си за два пръча на Руфат. Любовта е смазана и униhttp://www.teenproblem.net/forumжена. Героите са разделени от бита и традиhttp://www.teenproblem.net/forumциите, но любовта им ги свързва завинаги. Макар и разделени от съдбата, душите им съхраняват вечната магия, която ще ги озаhttp://www.teenproblem.net/forumри и окрили, за да продължат да живеят, маhttp://www.teenproblem.net/forumкар без ласка и нежност. Те се обичат и усhttp://www.teenproblem.net/forumпяват да се преборят с омразата и желаниеhttp://www.teenproblem.net/forumто за отмъщение. Любовта им помага да бъhttp://www.teenproblem.net/forumдат цялостни личности, отговорни в избора си, готови да у крепят устоите на рода.
Душата на Рамадан страда и се изпълва с омраза, способна да го разруши и изпепеhttp://www.teenproblem.net/forumли. Мрак витае в дълбините на сърцето му, пагубните сили на злото го обсебват: „Какво ли стана, не мога да ти кажа, ала дядо, като ме видя, че ловя ножа, хвана ме... На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да се не бия, да се не давя в реката. Да се не карам и сбивам... Внуче да оставя деду и тогава главаhttp://www.teenproblem.net/forumта да си кърша...”
Любовта е страдание за Рамадан. Той копhttp://www.teenproblem.net/forumнее за светли мигове, търси Силвина, гледайки „в пенджерчето на Руфатови”, но вижhttp://www.teenproblem.net/forumда само как „главата й висеше все като преhttp://www.teenproblem.net/forumкършена...” Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единствено настанилото се там непобедимо зло: „...коhttp://www.teenproblem.net/forumгато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си, натъпhttp://www.teenproblem.net/forumкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!" Злото го обсебhttp://www.teenproblem.net/forumва, отдалечава го от истинския любещ Раhttp://www.teenproblem.net/forumмадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е „ все в акъла” през деня и през нощта: „ Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, тресhttp://www.teenproblem.net/forumка ме затресе и се разболях." Огънят на злото погубва, омърсява душата му. Освен Силhttp://www.teenproblem.net/forumвина, той не е в състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсебhttp://www.teenproblem.net/forumва, но не го отклонява от родовия дълг.
Любовта му към Силвина е преобразяваhttp://www.teenproblem.net/forumща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан открива отноhttp://www.teenproblem.net/forumво човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма дупчица да има към Силвина: „Ако я видя - смъкна и отрова, и умора, ако не я видя - цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам. ” За него е достатъчен този миг на мечтана „среща" с любимата жена, за да оцелее.
Щастието е останало далечно и непостиhttp://www.teenproblem.net/forumжимо, животът е подчинен на дълга пред роhttp://www.teenproblem.net/forumда, радостните мигове са скрити и неуловиhttp://www.teenproblem.net/forumми. Рамадан живее с мисълта за Силвина. Любовта, преминала през неутешимото страдаhttp://www.teenproblem.net/forumние, е изпълнила героите с мъдрост. Всеки живее със своята мъка, усещайки своята болhttp://www.teenproblem.net/forumка, без да може да избяга от нещастието на другия. Силвина е съхранила своята любов, направлявана от универсалните човешки ценности. Рамадан е загърбил злото, окрилен от силата на първата обич. Като истински отгоhttp://www.teenproblem.net/forumворен човек е направил своя избор да върви по пътя на милосърдието и опрощаващата Любов към съгрешилия Руфат.
Николай Хайтов чрез избора на своите геhttp://www.teenproblem.net/forumрои - Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитаhttp://www.teenproblem.net/forumнията и ада на душите си, потвърждава исhttp://www.teenproblem.net/forumтината, че човек може да се превърне в пълhttp://www.teenproblem.net/forumноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал

[zornicata]

ЛЮБОВТА И ИЗПИТАНИЯТА НА СЪРЦЕТО - ПЪТ КЪМ РАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА
Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уважеhttp://www.teenproblem.net/forumние към рода. Книгата на писателя „Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните добродеhttp://www.teenproblem.net/forumтели на родопчаните. Далеч от техническата градска цивилизаhttp://www.teenproblem.net/forumция, те са съхранили нравствените ценносhttp://www.teenproblem.net/forumти на българина Обичат и страдат, понасят с достойнство несправедливите удари на съдбата, преодоляват неимоверните изпитания за да станат по-силни и да се извисят като легендарните герои, да се превърнат в истински пълноценни личности.
В разказа „Дервишово семе” всеотдайhttp://www.teenproblem.net/forumната и чиста любов на Рамадан и Силвина е обречена заради неизбежния конфликт между човек и родов свят. Съдбата на Раhttp://www.teenproblem.net/forumмадан е трагична. От най-ранните юношесhttp://www.teenproblem.net/forumки години му е отредено да изживее дълбоhttp://www.teenproblem.net/forumка човешка драма, да се озове на кръстопът. Тайните на сърцето оживяват пред читателя чрез откровената изповед на героя: „ Тоя въhttp://www.teenproblem.net/forumзел, дати кажа, много отдалеч се завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени годиhttp://www.teenproblem.net/forumни, без майка и баща... ” Юношата живее без майчина ласкай бащина закрила, „със стар бубайка и с баба”. Изправен пред дълга да съхрани и продължи рода, той е принуден да се ожени, да поеме по съдбовен житейски път. В очакване да се свърже с избраното от „стар бубайко" „женище”- натрапената му съпруга, Рамадан е очарован от прелестнаhttp://www.teenproblem.net/forumта Силвина, чиято красота напомня хубостhttp://www.teenproblem.net/forumта на девойката от българските народни песhttp://www.teenproblem.net/forumни. Сравнена е с „пеперудка”- символ на неповторимите нюанси в заобикалящия ни свят, а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото. Символният смисъл на името й (Силвина от латински означава гоhttp://www.teenproblem.net/forumра) подсказва на читателя, че Силвина ще породи у Рамадан романтичните тайнствеhttp://www.teenproblem.net/forumни и загадъчни чувства. Любовта неминуеhttp://www.teenproblem.net/forumмо ще се роди и ще пламне с невероятна и разтърсваща сила, която ще обсеби героиhttp://www.teenproblem.net/forumте и ще присъства трайно и завинаги в жиhttp://www.teenproblem.net/forumвота им. Нишката на любовта ще свърже съдбите им и ще ги преведе през мъчителhttp://www.teenproblem.net/forumния свят на изпитанията. Любов и изпитаhttp://www.teenproblem.net/forumния - път, по който героите ще страдат, ще се измъчват, за да намерят истинското щасhttp://www.teenproblem.net/forumтие и да се изградят като пълноценни личности.
Любовта започва като някаква детинска игра. Младоженецът Рамадан усеща как нейната магия преобразява къщата, в която живее със своята избраница. Сполучливо използваната от автора метафора на засмениhttp://www.teenproblem.net/forumте греди, „накичени от Силвина с разни цветове и билки...” представя цялата къща „каhttp://www.teenproblem.net/forumто слънце”. В този приказен рай Рамадан мечтае по-скоро да се върне и понякога се гневи на слънцето, спряло „мързеливо” по средата на небето. Истинското слънце за неhttp://www.teenproblem.net/forumго е Силвина и нежен копнеж обгръща сърцето му, а душата му прелива от радост, заhttp://www.teenproblem.net/forumщото е намерил своето щастие. Неговата любима е с вълшебни и неотразими коси -ту руси, ту „червеникави, като че греят”. За влюбеното сърце денят е безкраен, а слънhttp://www.teenproblem.net/forumцето - враг, нощта е очаквана и желана, уютен пристан. Героят си мечтае: „Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите. ”Светлото чувство ще подкрепя Рамадан, ще му вдъхва сили, за да издържи на изпиhttp://www.teenproblem.net/forumтанията, отредени му от съдбата. Любовта е живот, Силвина е радост и светлина.
След нейната загуба настъпва вечният мрак. Сърцето е ограбено завинаги, сякаш изтръгнато: отскубнаха ми го заедно с кореhttp://www.teenproblem.net/forumна”. Тази метафора изгражда представата за непоносимото душевно страдание.Силвина е продадена от братята си за два пръча на Руфат. Любовта е смазана и униhttp://www.teenproblem.net/forumжена. Героите са разделени от бита и традиhttp://www.teenproblem.net/forumциите, но любовта им ги свързва завинаги. Макар и разделени от съдбата, душите им съхраняват вечната магия, която ще ги озаhttp://www.teenproblem.net/forumри и окрили, за да продължат да живеят, маhttp://www.teenproblem.net/forumкар без ласка и нежност. Те се обичат и усhttp://www.teenproblem.net/forumпяват да се преборят с омразата и желаниеhttp://www.teenproblem.net/forumто за отмъщение. Любовта им помага да бъhttp://www.teenproblem.net/forumдат цялостни личности, отговорни в избора си, готови да у крепят устоите на рода.
Душата на Рамадан страда и се изпълва с омраза, способна да го разруши и изпепеhttp://www.teenproblem.net/forumли. Мрак витае в дълбините на сърцето му, пагубните сили на злото го обсебват: „Какво ли стана, не мога да ти кажа, ала дядо, като ме видя, че ловя ножа, хвана ме... На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: да се не бия, да се не давя в реката. Да се не карам и сбивам... Внуче да оставя деду и тогава главаhttp://www.teenproblem.net/forumта да си кърша...”
Любовта е страдание за Рамадан. Той копhttp://www.teenproblem.net/forumнее за светли мигове, търси Силвина, гледайки „в пенджерчето на Руфатови”, но вижhttp://www.teenproblem.net/forumда само как „главата й висеше все като преhttp://www.teenproblem.net/forumкършена...” Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единствено настанилото се там непобедимо зло: „...коhttp://www.teenproblem.net/forumгато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си, натъпhttp://www.teenproblem.net/forumкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!" Злото го обсебhttp://www.teenproblem.net/forumва, отдалечава го от истинския любещ Раhttp://www.teenproblem.net/forumмадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е „ все в акъла” през деня и през нощта: „ Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх. Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най-сетне сламата в чучелото се подпали, тресhttp://www.teenproblem.net/forumка ме затресе и се разболях." Огънят на злото погубва, омърсява душата му. Освен Силhttp://www.teenproblem.net/forumвина, той не е в състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсебhttp://www.teenproblem.net/forumва, но не го отклонява от родовия дълг.
Любовта му към Силвина е преобразяваhttp://www.teenproblem.net/forumща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан открива отноhttp://www.teenproblem.net/forumво човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма дупчица да има към Силвина: „Ако я видя - смъкна и отрова, и умора, ако не я видя - цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам. ” За него е достатъчен този миг на мечтана „среща" с любимата жена, за да оцелее.
Щастието е останало далечно и непостиhttp://www.teenproblem.net/forumжимо, животът е подчинен на дълга пред роhttp://www.teenproblem.net/forumда, радостните мигове са скрити и неуловиhttp://www.teenproblem.net/forumми. Рамадан живее с мисълта за Силвина. Любовта, преминала през неутешимото страдаhttp://www.teenproblem.net/forumние, е изпълнила героите с мъдрост. Всеки живее със своята мъка, усещайки своята болhttp://www.teenproblem.net/forumка, без да може да избяга от нещастието на другия. Силвина е съхранила своята любов, направлявана от универсалните човешки ценности. Рамадан е загърбил злото, окрилен от силата на първата обич. Като истински отгоhttp://www.teenproblem.net/forumворен човек е направил своя избор да върви по пътя на милосърдието и опрощаващата Любов към съгрешилия Руфат.
Николай Хайтов чрез избора на своите геhttp://www.teenproblem.net/forumрои - Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитаhttp://www.teenproblem.net/forumнията и ада на душите си, потвърждава исhttp://www.teenproblem.net/forumтината, че човек може да се превърне в пълhttp://www.teenproblem.net/forumноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал