Тъпотия

[iDontEvenKnow]

Трябваше ми нещо, в което да си излея това, което ми се насъбра напоследък... Моля не бъдете много гадни. Схващам, че са простотии.


Отчаяна от света, търся подкрепа
Надеждата бе напразна, останах сама
Но не намирам нийде утеха
Скитам се вечно неуморно по света

Търся нещо, тичам, падам, ставам
Бягам от мрака, болката и страха
Какво търся представа си нямам
Нещо ми липсва, но не ще се спра

Загърната в мантия от тръни аз тичам
Проблясват звездите в черното небе
С последни сили до гърдите си притискам
Едно малко, счупено, ледено сърчице

Никой не го чу, то мечта, плака, крещя
Напука се цяло, накрая не издържа
нуждата от обич, близост, вяра, топлина
Обгърнаха го паяжини с тежестта на смъртта

Ще го съживя, пък каквото ще става
Докато не го открия, не ще намеря покой
Без него ще умра, имам ли го, ме убива
Прегърни ме пак, стара познайнице, самота