PiNk_GiRl
06-01-2010, 12:43
Образът в кокичето
Вървя,вървя по пътища незнайни,
засипани с цветя омайни,
гледам ги с очи потайни,
и си мечтая за случки незнайни.
Заглеждам се в едно кокиче,
и все едно виждам красиво момиче,
миризмата му свежа катo поточе,
което радостно бълбука и клокочи.
С мойто остро зрение,
виждам аз в това растение,
мойто сладко опиянение,
изпълнено с любовно настроение.
Това кокиче ти дарявам,
и с него аз сърцето си ти давам,
и най-искрено ти заявявам,
че завинаги ще те обичам,обожавам!
Обичам България
Поля с неземна красота,
море със сиайно кадифе,
в небосвода врязани са върхове,
тук съм родена,тук аз ръста.
Гордея се със страната си,
нося я в душата си,
в нея аз се заричам,
и моя майка я няричам.
От предците незнайни,потайни,
произлязла съм дъщеря на земята,
покрита с планини омайни,
обичам те, Българио свята!
Съдбата на едно дете
Светът понякога е страшен,
светът понякога е ужасен.
В него се крие облък тъмен,
изпълнен с чувство на страх странен.
Погледнеж го,блика от обич,
обърнеш се,чува се плач.
Звукът е на малко дете,
захвърлено в ъгъла,тъжно,гледа те.
Очите му блестят звездно,
в тях сълза,стичаща се нежно.
Съдбата изоставила го само,
да скита то,без път,през зло.
Протяга ръце към теб,
да го дариш с прегръдка-лек.
Иска то допир-живот,
да почувства сила,любов.
Вдигаш ти сирачето бедно,
обгръщаш тялото му ледено
и в миг разбираш дума една-
животът суров е с всички ангели така.
Раздяла
В тази тиха,тъмна вечер седя в стаята сама,
с горещи сълзи проклинам моята съдба.
Остави ме сама да скитам в безкрайната земя.
Обичам те!Прости ми мило!Недей погубва любовта!
Разпръсна ти моите мечти,
сърцето ми на две разби,
чувствам как страда и тупти,
обича те безумно,то за теб пламти!
Искам аз целувката ти нежна,
да се гушна пак в прегръдката ти свежа.
Да усещам дъха ти и копнежа,
който ме уплете в любовна мрежа!
Останаха само спомените красиви,
от дните когато бяхме щастливи.
Сърцата ни бяха в едно живи,
чувствахме се святи,единствени,диви!
Не мога аз без тебе,знай,
всичко си за мене,осъзнай,
без твоя допир няма рай,
обичам те завинаги,до край!
Вървя,вървя по пътища незнайни,
засипани с цветя омайни,
гледам ги с очи потайни,
и си мечтая за случки незнайни.
Заглеждам се в едно кокиче,
и все едно виждам красиво момиче,
миризмата му свежа катo поточе,
което радостно бълбука и клокочи.
С мойто остро зрение,
виждам аз в това растение,
мойто сладко опиянение,
изпълнено с любовно настроение.
Това кокиче ти дарявам,
и с него аз сърцето си ти давам,
и най-искрено ти заявявам,
че завинаги ще те обичам,обожавам!
Обичам България
Поля с неземна красота,
море със сиайно кадифе,
в небосвода врязани са върхове,
тук съм родена,тук аз ръста.
Гордея се със страната си,
нося я в душата си,
в нея аз се заричам,
и моя майка я няричам.
От предците незнайни,потайни,
произлязла съм дъщеря на земята,
покрита с планини омайни,
обичам те, Българио свята!
Съдбата на едно дете
Светът понякога е страшен,
светът понякога е ужасен.
В него се крие облък тъмен,
изпълнен с чувство на страх странен.
Погледнеж го,блика от обич,
обърнеш се,чува се плач.
Звукът е на малко дете,
захвърлено в ъгъла,тъжно,гледа те.
Очите му блестят звездно,
в тях сълза,стичаща се нежно.
Съдбата изоставила го само,
да скита то,без път,през зло.
Протяга ръце към теб,
да го дариш с прегръдка-лек.
Иска то допир-живот,
да почувства сила,любов.
Вдигаш ти сирачето бедно,
обгръщаш тялото му ледено
и в миг разбираш дума една-
животът суров е с всички ангели така.
Раздяла
В тази тиха,тъмна вечер седя в стаята сама,
с горещи сълзи проклинам моята съдба.
Остави ме сама да скитам в безкрайната земя.
Обичам те!Прости ми мило!Недей погубва любовта!
Разпръсна ти моите мечти,
сърцето ми на две разби,
чувствам как страда и тупти,
обича те безумно,то за теб пламти!
Искам аз целувката ти нежна,
да се гушна пак в прегръдката ти свежа.
Да усещам дъха ти и копнежа,
който ме уплете в любовна мрежа!
Останаха само спомените красиви,
от дните когато бяхме щастливи.
Сърцата ни бяха в едно живи,
чувствахме се святи,единствени,диви!
Не мога аз без тебе,знай,
всичко си за мене,осъзнай,
без твоя допир няма рай,
обичам те завинаги,до край!