Глухата болница

[kementari]

ами..ще се радвам на всеки коментар :)

Глухата болница

Влизаш в голямата сграда,
надясно, наляво-коридори безкрайни,
зад бяла врата, една от всичките тайни,
накъдето и да тръгнеш, все някой страда.
Не знаеш какво им се случва, гадаеш,
какви ли не мисли идват, отиват,
да им помогнеш не можеш,
да не си ти мечтаеш,
побягваш, избягваш, риданията спират.
……..
Намираш се там, седиш и чакаш
незнайни мъчения зад вратата своя,
изтръпваш, потръпваш, очите затваряш
и пак си там, все си там, все чуваш воя
на глухата болница.
Усещаш студа изпод ледени пръсти,
крака си унесен в нервното тропкане,
вятърът удря прозореца детски
играят си, правят се сякаш не знаят.
……….
Щраква ключалката, секва дъхът ти,
натискат бравата, замръзва гласът ти,
вратата отваря се, умът ти изключи,
влизаш, а тръпки пълзят по гърба ти.
В бялата зала говорят с усмивка,
изричат ужасните истини, не им пука,
казват: „Остава ти месец, може би два,
не се натъжавай, радвай се на това.”
Изпращат те приятелски, оптимистични,
а зад гърба ти вратата затръшната,
отново си сам сред вратите мистични,
но този път е болницата онемяла.

[slun4evka]

Много странно стихотворение ... Бил/а ли си в болница ... ? :shock:

[kementari]

ами да, но не чак да ми кажат, че ми остават два месеца(за мое щастие)

[JustaLittleKid]

Хареса ми :)