DANNYYYYY
06-02-2010, 19:00
Един мрачен ден. Грее адски силно слънце, но ти не го виждаш...Блъскаш се в невидими хора.Лутане в един безцелен свят.Кошмарите стават реалност.Когато той си тръгва не мислиш, че ще можеш да продължиш.Сърцето ти замръзва...дишаш тежко като за последно.Предимството на това е, че не усещаш болката, защото си претръпнал.Колебанието мeжду избора на два свята.Горният свят е създаден от надеждата на нещастните хора, там имаш възможността да търсиш смисъла на твоя живот, да търсиш своето "всичко". Долният свят е създаден от мрак, отчаяние, нещастие и предадени души.
Времето минава, болката не се усеща...Намерих те,намерих те...Този, за който си струва да чакаш, да търпиш, да плачеш, да крещиш, да обичаш...Усещаш промяната, усещаш смисъла да се промениш, за нещо стойностно.Хах неописуемо щастие,любовна приказка...Наричам те "мечта моя".Слънцето изгря и този път наистина го усетих...Виждам светлината...Ти си бил без сърце, суров и жесток към крехките същества, но крехки само от пръв поглед...В тази невинност са скрити злобата и отмъщението...Отмъщение за наранени сърца...Болката винаги я има, трябва да се научим да не й обръщаме внимание и да се правим, че не ни пука, но някои правят като теб, заболяло ги е и почват да хапят.В един момент се сблъскваш с нещо наистина невинно и красиво.Виждаш смисъла и правиш невъзможното, за да го имаш и то да те оценя.Пламъчето пламва, сърцето ти възвръща функцията си да обича.Промените започват. От безсърдечен, ставаш влюбен,от жесток - чувствен, а от мен става безценност за нечии ръце.Борбата за оцеляване започва, но този път сме двама.Драмата е голяма, ти си там, а аз тук.Далече си от ръцете ми, но не и от сърцето ми.Човечност, ето я...Щастието е налице, но става нещо странно, сякаш хората, които те разбират, но не напълно, намаляват.Мечтите стават висши цели.Сънищата заместват кошмарите.Писъците в главата ти спират.Болката я има, защото твоето "всичко" е в един друг, далечен от теб свят.Това прави илюзията по-голяма, но я обичаш. Искаш да изтърпиш всичко, за да може един ден илюзията да стане реалност, която толкова много желаеш.Един нов свят, качваш се там горе, където винаги си искал да бъдеш.Чувстваш се променен.Знаеш, че това което правиш и говориш рядко е леко шантаво, неразбираемо и откачено, но това си ти, това искаш да бъдеш, това е твоето "АЗ".Осъзнаваш кой наистина те познава...В момента вече сме двама, има "ние" няма "аз".Когато теб те боли, при мен е двойно, когато ти ме обичаш, аз съм неземно щастлива... Нашата история...твръде необичайна, но красива, твърде безумна, но сме щастливи, твърде много жертви, но си струва...Лишаваме се, но пък това е за добро и така се държим там горе в белия свят.Чистим злобата и се крепим, чакаме изгревът, всеки ден го има и всеки ден е един и същ, но ние чакаме денят, в който ще бъдем двама и ще гледаме този така банален изгрев, но ще има нещо уникално в този ден, ще държим студените си ръце, ще усещаме сърцата си...Мечта моя <3
:smt007
http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs053.snc3/14109_115860668429182_100000157470019_284389_32158 23_n.jpg
Времето минава, болката не се усеща...Намерих те,намерих те...Този, за който си струва да чакаш, да търпиш, да плачеш, да крещиш, да обичаш...Усещаш промяната, усещаш смисъла да се промениш, за нещо стойностно.Хах неописуемо щастие,любовна приказка...Наричам те "мечта моя".Слънцето изгря и този път наистина го усетих...Виждам светлината...Ти си бил без сърце, суров и жесток към крехките същества, но крехки само от пръв поглед...В тази невинност са скрити злобата и отмъщението...Отмъщение за наранени сърца...Болката винаги я има, трябва да се научим да не й обръщаме внимание и да се правим, че не ни пука, но някои правят като теб, заболяло ги е и почват да хапят.В един момент се сблъскваш с нещо наистина невинно и красиво.Виждаш смисъла и правиш невъзможното, за да го имаш и то да те оценя.Пламъчето пламва, сърцето ти възвръща функцията си да обича.Промените започват. От безсърдечен, ставаш влюбен,от жесток - чувствен, а от мен става безценност за нечии ръце.Борбата за оцеляване започва, но този път сме двама.Драмата е голяма, ти си там, а аз тук.Далече си от ръцете ми, но не и от сърцето ми.Човечност, ето я...Щастието е налице, но става нещо странно, сякаш хората, които те разбират, но не напълно, намаляват.Мечтите стават висши цели.Сънищата заместват кошмарите.Писъците в главата ти спират.Болката я има, защото твоето "всичко" е в един друг, далечен от теб свят.Това прави илюзията по-голяма, но я обичаш. Искаш да изтърпиш всичко, за да може един ден илюзията да стане реалност, която толкова много желаеш.Един нов свят, качваш се там горе, където винаги си искал да бъдеш.Чувстваш се променен.Знаеш, че това което правиш и говориш рядко е леко шантаво, неразбираемо и откачено, но това си ти, това искаш да бъдеш, това е твоето "АЗ".Осъзнаваш кой наистина те познава...В момента вече сме двама, има "ние" няма "аз".Когато теб те боли, при мен е двойно, когато ти ме обичаш, аз съм неземно щастлива... Нашата история...твръде необичайна, но красива, твърде безумна, но сме щастливи, твърде много жертви, но си струва...Лишаваме се, но пък това е за добро и така се държим там горе в белия свят.Чистим злобата и се крепим, чакаме изгревът, всеки ден го има и всеки ден е един и същ, но ние чакаме денят, в който ще бъдем двама и ще гледаме този така банален изгрев, но ще има нещо уникално в този ден, ще държим студените си ръце, ще усещаме сърцата си...Мечта моя <3
:smt007
http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs053.snc3/14109_115860668429182_100000157470019_284389_32158 23_n.jpg