ivka5
06-03-2010, 11:19
Споделени истории (6675)
Любов и изневяра (2047)
Секс и интимност (1016)
Тинейджърски (1907)
Семейство (339)
Здраве (501)
На работното място (101)
Измислени истории (60)
Наркотици и алкохол (117)
Други (587)
Твоето мнение за нас
Искате ли регистрация в Сподели?
Какво ти харесва и какво не в Spodeli.net?
Колко струва пушенето?
Пресметни сам!
Споделена история от Тинейджърски
Какво е щастието?
преди: 2 дни, 18 часа, прочетена 192 пъти
Аз съм поредното объркано момиче,което моли за съвет. На 13 съм, въпросът,който често се питам е "Какво е щастието?". За жалост все повече се съмнявам че някога ще си отговоря.
Живея в голям град, имам семейство... не е от най-добрите но все пак не съм като децата от домовете. Влюбих се, не съм предполагала, че е възможно да изпитваш нещо такова, да имаш усещане, че хвърчиш, че под краката ти няма почва. Веднага когато усетих това, сметнах за нужно че трябва да му го кажа, но нямах нужната смелост, затова помолих приятелката ми да поговори с него, тя го направи и когато ми каза как е рейгирал, се почувствах отблъсната и ненужна, (той не беше казал нищо със една лека усмивка се беше прибрал в класната си стая), плъзнаха и слуховете че съм отблъсната, а аз незнаех какво да правя..пеперуди се движеха из стомаха ми,с всяка среща с него полудявяах.
С него бяхме приятели, тренирахме в един клуб по баскетбол, говорехме си имахме обичайните за възрастта ни закачки и базици... но явно е било лъжа. Той замина на зелено училище, и тогава ми хрума поредната налудничева идея, да му напиша писмо (поредната ми грешка,защото не успях да му кажа в очите какво изпитвам, знам че и когато помолих приятелката си и с писмото направих огромни грешки)и денят пред да замине го дадох на една моя приятелка да му го даде, неговите приятели бяха отговорили вместо него "Да умреш дано" знаех че той не го е писал.
Не след дълго разбрах че той харесва една добра моя приятелка, поредният удар, който ме повали, обляна в сълзи вървях по коридора, като някой призрак, оказа се че онова момиче е знаело.... немога да го простя... немога.,......:х. Дните минаваха , разбрах че тои е казал на еднин общ приятел че имам шанс и може и да ме харесва, когато разбрах това помолих приятеля ни да го попита за последно вместо мен дали иамм шанс... и той беше отговорил НЕ, това ме наведе на мисъл че може би тои не е готови незнае, с кого и какво иска да направи и как иска да продължи.
От тогава съм отдръпнатаот него, от тогава той сам започна да ме заговаря, да ме кара да го гоня, дава признаци на ревност. В урозите ми по англииски бешпе казал на всички кАК се казвам и че го харесвам
Днес аз купих едно сребърно синджирче и дадох да му го подарят,казаха ми че се очудил и се зарадвал и казал че ще го задаржи...но въпросът е че нищо не ми каза...та незнам :с
Любов и изневяра (2047)
Секс и интимност (1016)
Тинейджърски (1907)
Семейство (339)
Здраве (501)
На работното място (101)
Измислени истории (60)
Наркотици и алкохол (117)
Други (587)
Твоето мнение за нас
Искате ли регистрация в Сподели?
Какво ти харесва и какво не в Spodeli.net?
Колко струва пушенето?
Пресметни сам!
Споделена история от Тинейджърски
Какво е щастието?
преди: 2 дни, 18 часа, прочетена 192 пъти
Аз съм поредното объркано момиче,което моли за съвет. На 13 съм, въпросът,който често се питам е "Какво е щастието?". За жалост все повече се съмнявам че някога ще си отговоря.
Живея в голям град, имам семейство... не е от най-добрите но все пак не съм като децата от домовете. Влюбих се, не съм предполагала, че е възможно да изпитваш нещо такова, да имаш усещане, че хвърчиш, че под краката ти няма почва. Веднага когато усетих това, сметнах за нужно че трябва да му го кажа, но нямах нужната смелост, затова помолих приятелката ми да поговори с него, тя го направи и когато ми каза как е рейгирал, се почувствах отблъсната и ненужна, (той не беше казал нищо със една лека усмивка се беше прибрал в класната си стая), плъзнаха и слуховете че съм отблъсната, а аз незнаех какво да правя..пеперуди се движеха из стомаха ми,с всяка среща с него полудявяах.
С него бяхме приятели, тренирахме в един клуб по баскетбол, говорехме си имахме обичайните за възрастта ни закачки и базици... но явно е било лъжа. Той замина на зелено училище, и тогава ми хрума поредната налудничева идея, да му напиша писмо (поредната ми грешка,защото не успях да му кажа в очите какво изпитвам, знам че и когато помолих приятелката си и с писмото направих огромни грешки)и денят пред да замине го дадох на една моя приятелка да му го даде, неговите приятели бяха отговорили вместо него "Да умреш дано" знаех че той не го е писал.
Не след дълго разбрах че той харесва една добра моя приятелка, поредният удар, който ме повали, обляна в сълзи вървях по коридора, като някой призрак, оказа се че онова момиче е знаело.... немога да го простя... немога.,......:х. Дните минаваха , разбрах че тои е казал на еднин общ приятел че имам шанс и може и да ме харесва, когато разбрах това помолих приятеля ни да го попита за последно вместо мен дали иамм шанс... и той беше отговорил НЕ, това ме наведе на мисъл че може би тои не е готови незнае, с кого и какво иска да направи и как иска да продължи.
От тогава съм отдръпнатаот него, от тогава той сам започна да ме заговаря, да ме кара да го гоня, дава признаци на ревност. В урозите ми по англииски бешпе казал на всички кАК се казвам и че го харесвам
Днес аз купих едно сребърно синджирче и дадох да му го подарят,казаха ми че се очудил и се зарадвал и казал че ще го задаржи...но въпросът е че нищо не ми каза...та незнам :с