todor4o
06-05-2010, 19:44
Привет на всички!
Значи не търся съвет, а само искам да кажа което ми тежи и да чуя мнения от хора, които нямат нищо общо със ситуацията.
Всичко започна преди 3 месеца, писах и в импулс тя е от моя град, но до тогава не се бяхме засичали никъде и не се познавахме. Разменихме по някой друг коментар и аз и поисках скайп даде ми го. В продължение на 1 семица си писахме абсолютно всеки ден, много си допаднахме като характери изключително много общи интереси. Предложих и да се видим тя се съгласи. Дойде денят, в който щяхме да се срещнем, бях адски развълнуван и чаках с нетърпение тя да се появи, когато дойде беше видимо, че не си прилича чак толкова от момичето на снимките (сещате се...не беше толкова хубава, но на кой му пука нали по душа беше прекрасна). Прекарахме супер-много смях закачки, изпратих я до тях и си разменихме телефоните...влюбвах се. След тази вечер започнахме да се чуваме по телефона да си споделяме да се сближаме все повече, като паралелно с това и се срещахме през ден два. Мина месец и веднъж както стояхме с един парк и казах за чувствата ми към нея и за мое щастие те бяха споделени и поставихме началото на една видимо стабилна връзка. Минаха 2 седмици тя поиска да го направим....направихме го беше невероятно, връзката ни ставаше все по-дъбока и ние се обичахме все повече и повече. Веднъж се събрахме в нас аз тя моят best friend и братовчедка му. По едно време приятелката ми отиде в моята стая да спи, другото момиче си замина и останахме аз и момчето. Бирата свърши и аз отидох до магазина да взема, но понеже нямаше наблизо отворен магазин доста се забавих и кълна се, че ако знаех какво ще видя като се прибера изобщо нямаше да се прибирам, нооо....както и да е. Влизам вкъщи и момчето го няма...помислих си, че му е писнало да чака и се е прибрал и отивам в моята стая при гаджето и ги гледам двамата в леглото ми (няма да казвам в какво положение, защото вече сте се досетили). Не знаех как да реагирам...само им казах да се махат и, че не искам да ги виждам никога повече. Почувствах се предаден едновременно от най-добрия ми приятел и от човека, който беше целият ми свят. На следващия ден се прибирам от даскало и тя ме чакаше пред нас, още като ме видя и започнаха безбройните извинения и обещания как всичко ще е различно, как тази изневяра няма да се повтори. Отпратих я. След това започнаха непрестанното звънене по телефона (смених си номера заради нея), постоянно ме чака или пред нас или идва в даскало, не знам вечв на какъв език да и обесна, че нищо няма да е както преди и, че не искам да сме заедно. Вчера нещо и прищрака и почна да ми говори, че аз съм виновен за всичко, започна да ме убижда...просто не знам как да постъпя. Наистина съм много разочарован от нея и не бих и предложил дори и както повечето разделени двойки искат....да бъдем само приятели.
Май доста се увлякох да разказвам и брагодаря на тези, които ще го прочетат :)))
p.s. извинявам се ако имам правописни или пунктуационни грешки
Айде със здраве ^-^
Значи не търся съвет, а само искам да кажа което ми тежи и да чуя мнения от хора, които нямат нищо общо със ситуацията.
Всичко започна преди 3 месеца, писах и в импулс тя е от моя град, но до тогава не се бяхме засичали никъде и не се познавахме. Разменихме по някой друг коментар и аз и поисках скайп даде ми го. В продължение на 1 семица си писахме абсолютно всеки ден, много си допаднахме като характери изключително много общи интереси. Предложих и да се видим тя се съгласи. Дойде денят, в който щяхме да се срещнем, бях адски развълнуван и чаках с нетърпение тя да се появи, когато дойде беше видимо, че не си прилича чак толкова от момичето на снимките (сещате се...не беше толкова хубава, но на кой му пука нали по душа беше прекрасна). Прекарахме супер-много смях закачки, изпратих я до тях и си разменихме телефоните...влюбвах се. След тази вечер започнахме да се чуваме по телефона да си споделяме да се сближаме все повече, като паралелно с това и се срещахме през ден два. Мина месец и веднъж както стояхме с един парк и казах за чувствата ми към нея и за мое щастие те бяха споделени и поставихме началото на една видимо стабилна връзка. Минаха 2 седмици тя поиска да го направим....направихме го беше невероятно, връзката ни ставаше все по-дъбока и ние се обичахме все повече и повече. Веднъж се събрахме в нас аз тя моят best friend и братовчедка му. По едно време приятелката ми отиде в моята стая да спи, другото момиче си замина и останахме аз и момчето. Бирата свърши и аз отидох до магазина да взема, но понеже нямаше наблизо отворен магазин доста се забавих и кълна се, че ако знаех какво ще видя като се прибера изобщо нямаше да се прибирам, нооо....както и да е. Влизам вкъщи и момчето го няма...помислих си, че му е писнало да чака и се е прибрал и отивам в моята стая при гаджето и ги гледам двамата в леглото ми (няма да казвам в какво положение, защото вече сте се досетили). Не знаех как да реагирам...само им казах да се махат и, че не искам да ги виждам никога повече. Почувствах се предаден едновременно от най-добрия ми приятел и от човека, който беше целият ми свят. На следващия ден се прибирам от даскало и тя ме чакаше пред нас, още като ме видя и започнаха безбройните извинения и обещания как всичко ще е различно, как тази изневяра няма да се повтори. Отпратих я. След това започнаха непрестанното звънене по телефона (смених си номера заради нея), постоянно ме чака или пред нас или идва в даскало, не знам вечв на какъв език да и обесна, че нищо няма да е както преди и, че не искам да сме заедно. Вчера нещо и прищрака и почна да ми говори, че аз съм виновен за всичко, започна да ме убижда...просто не знам как да постъпя. Наистина съм много разочарован от нея и не бих и предложил дори и както повечето разделени двойки искат....да бъдем само приятели.
Май доста се увлякох да разказвам и брагодаря на тези, които ще го прочетат :)))
p.s. извинявам се ако имам правописни или пунктуационни грешки
Айде със здраве ^-^