Как може да е толкова ПРОСТ?!

[Luscious_Heart]

Влязох 2008-ма в гимназията аз... И едно момче от класа нещо много ми хареса. Имаше нещо пленително в него, не толкова външността, а излъчването, погледът. Някаква мистерия!!! И сега си го има, де.
Та започнаха едни доста явни зарибявки и погледи в час; имаше явна тръпка и флирт между нас. В чата беше много открит. Няма да забравя как случайно си лапах химикала в час, когато ми хвърли оня негов поглед и почна да прави същото, като ме зяпаше. :D Това беше съвсем първите дни на уч. година, оттам се почна. Аве луда работа, 8 клас, флиртове... Определено имаше нещо.
После обаче и двамата се отдръпнахме без причина. Аз започнах да мисля за спорта повече (някъде ноември 2008). Направих и фаталната грешка да се върна към стара неуспешна тръпка, но това не ми повлия толкова (за щастие спрях набързо); още си имах чувствата към този от класа ми.
И така няколко месеца подред почти не си общувахме. Мислех само за това, че не трябва да се впрягам. Не се и впрягах... докато един път...
Нещо се изцепих в час и химикалът ми литна нанякъде. Не помня много, беше преди година и 2 месеца май; но тогава въпросното момче почна да си мърмори нещо под носа от сорта на: "Ква си проста..."
Ей така, без да ми обясни защо, се превърна във враг.
Има мъъънинка вероятност някой да ме е солял мн мн здраво пред него и затова да се е получило така.
По същото това време той се сближи с "мачото" на класа. Почна да копира поведението му, обаче в лошите аспекти. Тотална детска градина!! Подиграва се на 3-ма от класа, които са си доста уязвими и не смеят нищо да кажат. Пълно пиратско копие на плейбоя на класа, в лошата му светлина. Изгуби личността си.

Беше ми неприятно и в края на 8 клас (2009), както и малко лятото, направих някакъв опит да подобря отношенията ни.
Не успях.

Сега е още по-настърван да се обръща срещу всяка моя дума.
За бога, не мога да повярвам, че играя в тая детска игра. :shock: Такива глупости в 9. клас нормални хора не знам да правят.

Как от харесване и флирт стигнахме едва ли не до ОМРАЗА? Никога не му оставам длъжна; но обикновено се обръщам и си казвам: "Защо, по дяволите, се случват подобни смешни и абсурдни неща? Умът ми не го побира... Вече сме по-големи!"
Вече нямам същата тръпка към него; като изключим, че погледът му включва някакви спомени от 8 клас.. Ех ех.. :oops:

Знам, че ви е смешно. И аз да съм, ще кажа: "Детска му работа." :shock:

[WaterLilly]

Е така е, хората се променят, невинаги към добро. Няма как да се избегне. :)

[kris4ety14]

Миии то и аз тогава си падах по един тогава, но през тези две години, през които нямаше как да не седим заедно, се убедих че е just jerk - милият, нямаше си никаква обща култура :cry: , освен за неговите животни и гадове(обожавам животните, но неговото е просто страст). Все пак през часовете му разказвах понякога разни любопитни факти, свързани с уроците 8) .

През новата учебна година като сложиха в стаята още два чина, той избяга отзад при друга. Аз нямах нищичко напротив и заживях като царица на цял чин. Това, което ми се набива като впечатление напоследък, е, че сладурчето чете през междучасията уроците си :razz: , както правех аз миналата година, а съученичката ми се шегува(подиграва) като го види така и подражава на отношението ми към него "ее ти нали си тъп беее". Радвам се, че съм посадила в него семето на познанието :-D . Все пак се обръщам да си лафя с тях, няма начин 8-) .

Ах, учителката ми по информатика разказа веднъж, че му предава уроци по математика. Няма такъв смях :lol: . Ако е ходил редовно при нея през тези 3 години, това е поредното доказателство за неговият интелект 8-) . Нейният коментар е: "Математиката не е в кръвта му.". И това, което оформя впечатлението ми от нейните приказки, е че съм била яко насолена и обсъдена от негова милост за безкомпромисното ми поведение 8-) .

Та всичко, което изписах, става на въпрос, че когато откриеш, че харесваният от теб човек не е стоката, за която си смятала, просто трябва да избереш вълшебният бутон "Next". Застоят не е хубаво нещо :) . И злопаметността също.

Приятно ми е, че въпреки пълното ми пренебрежение, не е забравил колко съм му помагала, защото ме познава отлично. Всяка сутрин, като вляза в стаята, ме поздравява.

П.П. Надявам се, да не съм била разбрана погрешно. В даден момент хората ни се струват идиоти, само за да открием след това, че и те по някакъв начин са готини по душа.

[tItEufFf]

Мда.. случва се. Неприятно е , определено , но няма какво да се направи. Но .. Има едно момче от класа ми. Много богат, сравнително хубав, и може да бъде много готин. Може, но в училище не го прави никога. Предполагам, че е от влиянието на някои съученици.
Имахме пътуване до Англия, в което бяхме настанени в семейства. Той беше в съседите. Всяка вечер идваше с негов приятел в нас. Говорехме си нормално, смяхме се... забавлявахме се. Опознах го и разбрах, че не е такъв за какъвто аз и мнооого хора го мислят.
Та.. мисълта ми е, че някои хора се влияят от другите, но само когато са с тях. Иначе може и да са много симпатични, просто да нямаш възможността да го разбереш

[Luscious_Heart]

Ай пишете още хора де :D :D :D :D :D

[TheBeliever]

Отговорът е очевиден. Почувствал се е "зарязан" и се е озлобил. Да поясня. След като сте спрели с флирта в осми клас и ти си насочила вниманието си онази предишна тръпка, той се е почувствал обиден и изоставен. Казваш, че и двамата сте се отдръпнали, но фактически ти си била тази, която е започнала да се интересува от други неща и от други хора. Така малко по малко неговата "любов" се е превърнала в "омраза". И сега, точно като момченцата в детската градина, които скубят момиченцата, които харесват, той се прави на много оборотен и при всеки възможен случай те дразни, за да си го върне. За жалост така работят мозъците на недораслите пубери. В тази ситуация ти няма какво да направиш, освен да чакаш да порастне. Но ще има доста да почакаш.

[Luscious_Heart]

Благодаря ти, отговорът ти е наистина много полезен. :-)
Най-глупавото е, че дотакава степен отношенията ни са изкривени, че дори и да го притисна с пистолет до стената в опита си да изкопча отговори от него, докато сме напълно сами (без хора от класа) - дори тогава сигурно ще има непочтително, непонятно и абсурдно поведение от негова страна.
Чакам още мнения, хора. :oops:

[WrySmile]

Опитай някак си по-нежната да я подкараш :D . Надали пистолета, опрян в главата ще му се хареса. Нали целта е да му покажеш, че го харесваш и не мислиш за други младежи.

Даже ми идват наум какви ли не мили жестове, с които ще го накараш да промени отношението си към теб.

Една закачлива картичка, мушната в някоя тетрадка, може и да промени мисленето му :-o .

Понеже го познаваш, ако помислиш как да покажеш специално отношение, ще ти хрумне нещо свежо.

Тук не е раздел Любов, но нали трябва да се помага...