Моето неозаглавено произведение

[slun4evka]

http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash1/hs297.ash1/22463_1098241954335_1775240260_178224_4370872_n.jp g

Моето неозаглавено произведение

Преди минута плаках, защото сметнах го за редно..
Всеки път се моля да плача за последно...
А сълзата е една,
А всъщност толкова дълбока ..
Капка по капка ..
Образува се потока ...
Опитвам се да бъда оптимистка ...
Да гледам на живота си с усмивка,
Но днес чашата с търпение преля ...
Днес усмивката ми изведнъж умря ...
Преди минута плаках .... и не мислех за какво
... не исках и да мисля за проблемите ...
Сълзи се стичаха ....
Те към сърцето ми тичаха ..
И пак се връщаха,
И ме прегръшаха ....
Преди минута плаках ... и тогава сметнах, че съм луда ...
Твоята мъка ... вечната заблуда ...
Маски и грим по лицата ви ...
Уморени криле в сърцата ви ...

Преди минута плаках ... и ако ме питаш
Незнам и аз за какво ....
Усещах само адска мъка ...
И сълзи се нижеха от моето око ...
Сърцето ми се свило на кълбо ...
Паднала безчувствена ...
Студена ...
На своето легло ...
И тогава вгледах се в себе си ...
Очи красиви пълни със сълзи ..
Забрави ...
Аз не съм човек ...
Не не съм човек за теб ...
Ти не заслужаваш това чудовище ...
Виждам звяр в нежното лице ...
Виждам огън в нараненото сърце ...

Преди минута плаках ... а сега коя ли съм ?
Сама ли съм .. или с тебе съм ...
....... на сън ...
Дълбоката рана ... недоизлекувана ...
Толкова нощи в кошмари сънувана ...
Като красавица нарисувана ...
Но като зла вещица тълкувана ...
Поглед празен, втренчен в снимката ..
Обич прогорена ... застинала е усмивката ...

Преди минута плаках ... а сега ...
Дали да плача да продължа ...
Или напред да вървя .... ?!




by sLunchevka™