SisinkaS
06-07-2010, 14:52
Така.. с приятеля ми сме заедно вече 8 месеца (както виждате по-долу в подписа ми).Та.. на момчето никога не съм му давала поводи да се съмнява в мен, макар че той самия ми е казвал че ме ревнува (и то за глупости).Наскоро при едно леко сдърпване разбрах, че ми няма доверие или то поне не такова каквото очаквах.В смисъл аз му казвам че се пребирам (той остава на работа), а той ми отговаря аз от каде да знам че наистина ще се прибереш така така така.. и аз останах като ударена :shock: .. Момчето си мисли, че го имам за .. незнам и аз кво.Според него винаги го оставям на заден план, ако не съм с приятелите ми тогава да съм с него, като съм някъде извън града, че не се сещам да му звънна.. и така.. А то не е така и незнам вече по какъв начин да му го обясня, да му го покажа..!! :-o Понеже наскоро се сдоби с малки кученца и полага страшно много грижи за тях, а има работа и около къщата му която сега се строй, а и от 12ч. е на работа неможе нон стоп да сме заедно.Преди излизахме наляво-надясно,сядахме на кафе, на кръчма някаде.. излизахме преди да отиде на работа и после почети винаги слизах с него за компания пък и аз малко на барче, но сега преди работа почети винаги е зает с кученцата и няма как да излизаме толкова често. Ако има някаква работа при тях, с която мога да му помогна съм при него, или ако е на къщата и не е зает с нещо по така също съм при него - ако не за помощ, то поне за компания. Преди да си направя каквато и да било оговорка с приятелите ми звъня на него да видя кво прави,ако иска да излезнем - ако неможе тогава съм с тях. Наскоро обаче имаше повечко работа и ангажименти - излизах с него само за да му помогна с нещо, вечер когато го питах да се видим, да излезнем и т.н. - все ми се отговаряше "не ми се излиза" (демект ела у нас) , "имам работа бе" , "много съм изморен".. ок влизах му в положение, защото виждах, че наистина има доста работа, но започнах да се изнервям малко или много, че толкова 1 час неможе да отдели да се видим като нормални хора.И тука преди няколко дни бяхме близо до тях с приятелите ми на кафе, той дойде при нас като си свърши работата с един негов приятел, който също много му помага и после ме закара до нас (понеже валеше :D ) и аз му казвам "довечера какво ще правиш, ако искаш да излезнем" и той ми отговаря "а ми на мен не ми се излиза" .. и аз ПАК "ми добре, ако решиш нещо звънкай" и всичко ок нали..След което аз се прибрах иии чакай чакай чакай..и никой не звънна и се оговорих с една приятелка да излезнем за по едно кафе. И му звъня и той ми вдига с един от изразите, с който мразя да ми се вдига телефон "имам работа, казвай бързо" при което се изнервих и му викам аз ще излизам ти реши ли нещо и той не казах ти че не ми се излиза и аз добре и затворих.. не му се излиза ок.. има работа .. пак ок.В момента в който излизам от нас той ми звъни и се почва "преди малко не бях сам иначе така щях да те охуля по телефона" и аз греда викам закво ?? .. и той ми вика кво да съм решил нали ти казах, че не ми се излиза пък и кво искаш да реша аз след като ти вече си решила да излезнеш и аз направо незнам кво да кажа викам добре питах те дали ти се излиза ти - не имам работа, кво тогава? и той ми затвори.Докато бяхме на кафето му звъннах пак едни ей такива глупости + това че аз съм била решила да съм без него тази вечер, приятелите ми били по важни, ако наистина съм искала да съм с него нямало да съм там и аз му казвам добре.. след като имаш работа аз кво да правя там само да ти вися на главата да ти преча, щото така е като немога да му помогна, той си има работа в тях на компа кво да вися само там да му става тъпо, че неможе да ми обърне внимание, а и аз да скучая (имало е такива случай,затова и реагирах така) и вика не ми се говори по тая тема и аз му казах добре след малко идвам до вас и той що казах, че не ми се говори по темата и аз няма да е по тая тема и ок.. станахме отидох до тях и го викнах доло, без аз да се качам.И почнах викам казвай сега закво си ги мислиш тея глупости и той нали ти казах, а също ти казах и че не ми се говори по тая тема и аз викам а нали трябваше по някакъв начин да те накарам да слезеш и той мога и да се кача и аз .. :shock: викам ми ок давай не те държа на сила тука.. Значи приятелите ми или по важни, аз му казах не нищо не застава пред връзката ни, ако не си забелязал напоследък постоянно съм с теб,а приятелите ми са за това да ме разберат, че немога да съм винаги с тях след като държа толкова на връзката ни... аз съм му била казала да решава за вечерта, а после съм била излезнала, ако толкова съм искала да съм с него съм щяла да бъда с него а не на кафето. Викам добре така да е.. исках да съм с теб, но излезнах,защото ми се излизаше, а и ти не каза нищо примерно а дойда към вас, аз немога да се истряскам е така у вас.Ако ми беше казал да дойда вупреки че ми се излиза дали нямаше да дойда след като толкова исках да съм с теб, помисли си? И той ама зашо да ти развалям плановете и аз му казах - защото ако и ти искаше да си толкова с мен колкото и аз с теб щеше да го направиш. (същата история беше станала и за нова година - той на работа, а аз някъде където неисках да съм, защото той не искал да ми разваля плановете)При което аз му казвам добре бе питах те да излезнем ти - Не.Кво повече ??И му казах че ще е тъпо да стоя да му преча там като има толкова работа и той си измънка такъв под носа "много интересно с кво ми пречиш" на което аз му дадох пример с негови реплики "ох много ми е криво сега така че немога да ти обърна внимание" ..Като съм била извън града (при баба ми или по предварителни изпити) не съм се била сещала да му звънна - деня в който заминавах се отрепах да му звъня, говорехме си всичко 6.. на другия ден чаках той да ми звънне - останах си с чакането.На следващия ден същата история - за което ми стана супер гадно като се сетих за един негов израз преди доста време "еми направи нещо, че да се сещам да ти звънна" . Стояла съм плачейки с телефона в ръце, чакайки някой да се сети да ми звънне.. и не.Вечерта се примирих, че няма да се сети да ми звънне и звъннах аз.Престорих се че нищо ми няма, зарадвах се като го чух, но очите ми се напълниха.Попитах го кво прави толкова че не се сеща да ми зънне а той ми казва чакам ти да се сетиш за мен .. :-o След това скандалче бяхме аз той и още една двойка за една вечер извън града по работа.. и вечерта когато си легнахме той ме беше хванал за ръката и ме попита "Ти би ли рискувала всичко заради мен" .. на което аз отговорих "мисля, че онази вечер бях достатъчно ясна' - което ако ме е разбрал наистина означава - да.А сега и на скайпа ми е написано "За теб не бих рискувала просто всичко, за теб съм готова да рискувам и загубя абсолютно всичко !" Боли ме адски много когато ми говори така, че едва ли не за мен той не означава нищо..След като при всеки един възможен момент съм с него, пренебрегвала съм приятелите си ужасно много пъти, за да съм с него, винаги му се обаждам като отивам някъде и с кой съм, за да няма филми после, имало е ситуации в които нарочно съм му бутала телефона ми в ръцете му за да види да провери каквото иска, че няма друг освен него.. Та хора моля ви се.. кажете, дайте някакъв съвет, че незнам по какъв начин на тоя човек да му покажа да му обясня и прочие, че връзката ми с него стой на първо място и никой неможе да я махне от там..