vikinkata
06-07-2010, 18:11
Значи:
На 13 съм.Харесвам едно момче,което не е от моето даскало,нито на моята възраст-той е на 17.Не се познавахме.Просто е уникален,няма втори красавец като него(поне според мен).Не знам какво ми става,сънувам го,мисля постоянно за него,когато не го видя сед училище,денят ми сякаш се обезмисля и сякаш съм пропиляла един ден от живота си.Знам,че ще си помислите "Тя е малка,нищо не разбира,за какво и е по-голям от нея.." и т.н.Историята е следната.От 1 месец и половина,си хвърляме по някой и дръг поглед.Той има фейсбук,както и аз.Но аз съм толкова срамежлива,че даже по едно време и покана там не посмях да му поискам,но благодарение на приятелките ми се усмелих и го направих.Наскоро той имаше РД и се осмелих да му пиша,цитирам: Аз:Честит рожден ден,жив и здрав и всичко най-най :) ; След малко,вече мислейки че съм сгрешила с това което съм направила,той ми отговори: Мерси :) ; Аз: и приятно ми е да се запознаем В... :) ; и отново след малко,пак помислила си че е грешка,той написа: и на мен .... . Тъй като той след учебните часове идва в даскалото виждала съм го не един, не два,ми поне 1000 пъти и го попитах(просто търсех тема на разговор): Ти си момчето,което идва след даскало нали :) ; той: да . Аз: ок ; Пак след малко му писах : И кво днес остаряхме с една годинка :d:d:d ,той: Да :d,и аз:ми така е :d,но нищо на здраве да е :) ,той : да. И след малко след около 5 мин той ми писа : Айде аз ставам бб . И аз:бб. Така след няколко дена се реших да му пиша.Написах : И кво как си прекарахме :d:d, но той не отговори.И просто си помислих,че съм му досадила,нз но нещо в мен сякаш се пречупи :X:X И просто нз,помислих си,че той може да е заподосрял,че го харесвам и да ме избягва,но просто се успокоявах с това,че всеки ден като се виждахме след училище,се гледахме,постоянно.Даже един ден не сваляше очи от мен.Бях адски щастлива.А това е самата истина.Няма капка лъжа в това,което казах до момента.Искрена съм с Вас,с цел да ми помогнете-какво да правя по-нататък,малко време ми остава докато съм в това даскало,може повече да не го видя,защото сигурно ще се преместя в друго.Просто искам да знам,дали според Вас той изпитва нещо,дали ме харесва или поне нещо подобно.Ако има какво да правя,ако не да се отказвам.Моля помогнете ми :) Благодаря предварително,че имахте търпението да прочетете целия този роман :D , и за помощта :)
На 13 съм.Харесвам едно момче,което не е от моето даскало,нито на моята възраст-той е на 17.Не се познавахме.Просто е уникален,няма втори красавец като него(поне според мен).Не знам какво ми става,сънувам го,мисля постоянно за него,когато не го видя сед училище,денят ми сякаш се обезмисля и сякаш съм пропиляла един ден от живота си.Знам,че ще си помислите "Тя е малка,нищо не разбира,за какво и е по-голям от нея.." и т.н.Историята е следната.От 1 месец и половина,си хвърляме по някой и дръг поглед.Той има фейсбук,както и аз.Но аз съм толкова срамежлива,че даже по едно време и покана там не посмях да му поискам,но благодарение на приятелките ми се усмелих и го направих.Наскоро той имаше РД и се осмелих да му пиша,цитирам: Аз:Честит рожден ден,жив и здрав и всичко най-най :) ; След малко,вече мислейки че съм сгрешила с това което съм направила,той ми отговори: Мерси :) ; Аз: и приятно ми е да се запознаем В... :) ; и отново след малко,пак помислила си че е грешка,той написа: и на мен .... . Тъй като той след учебните часове идва в даскалото виждала съм го не един, не два,ми поне 1000 пъти и го попитах(просто търсех тема на разговор): Ти си момчето,което идва след даскало нали :) ; той: да . Аз: ок ; Пак след малко му писах : И кво днес остаряхме с една годинка :d:d:d ,той: Да :d,и аз:ми така е :d,но нищо на здраве да е :) ,той : да. И след малко след около 5 мин той ми писа : Айде аз ставам бб . И аз:бб. Така след няколко дена се реших да му пиша.Написах : И кво как си прекарахме :d:d, но той не отговори.И просто си помислих,че съм му досадила,нз но нещо в мен сякаш се пречупи :X:X И просто нз,помислих си,че той може да е заподосрял,че го харесвам и да ме избягва,но просто се успокоявах с това,че всеки ден като се виждахме след училище,се гледахме,постоянно.Даже един ден не сваляше очи от мен.Бях адски щастлива.А това е самата истина.Няма капка лъжа в това,което казах до момента.Искрена съм с Вас,с цел да ми помогнете-какво да правя по-нататък,малко време ми остава докато съм в това даскало,може повече да не го видя,защото сигурно ще се преместя в друго.Просто искам да знам,дали според Вас той изпитва нещо,дали ме харесва или поне нещо подобно.Ако има какво да правя,ако не да се отказвам.Моля помогнете ми :) Благодаря предварително,че имахте търпението да прочетете целия този роман :D , и за помощта :)