PDA

View Full Version : Съчинение разъждение



GoodForYou
06-08-2010, 05:18
Моля Ви, спешно ми трябва за утре сутринта, съчинение разсъждение на тема :
Най-Щастливият човек, когото познавам.
Най-Нещастният човек, когото познавам.
Най-Добрият човек, когото познавам.
На една от тези 3 теми, трябва да ми е съчинението.Благодаря :)

crazygirl13
06-08-2010, 09:01
Най-щастливия човек когото познавам

(Съчинение разсъждение)

Какво е щастието? човек не може да го докосне или види и все пак
казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Други казват,че човек
прекарва живота си в търсене на своето щастие.

Сега ще ви разкажа как се докоснах до това чувство,чрез историята
на една моя приятелка.Всяка ваканция тя идва на гости на своите баба и
дядо и понякога остава да спи у нас.Още в първия миг когато я видях
усетих някаква промяна в нея.Беше по-ведра,по-спокойна.

През седмицата остана да спи у нас и както всички прекарани вечери
заедно започна да ми разказва какво се е случило през времето когато не
сме се виждали.Тя е дете на разведени родители,но ми разказа, че когато
се върнала от летния лагер баща и я чакал на автобусната спирка,а след
като се прибрали в къщи и родителите й й съобщили прекрасната новина, че
след всичко станало те отново са заедно.

f

Ш

h

акара да се замисля, че приемаме като даденост топлината на семейното
огнище.

Може би докато все още ние нямаме деца трябва да бъде така.Да
получаваме безусловната любов на родителите си дори и да сгрешим,дори и
да не сме такива каквито очакват, за да може когато пораснем да
раздаваме събраната любов и нежност на нашите деца.

Обикновено хората завиждат на чуждото щастие когато го нямат.Запитах
се дали аз завиждам на нейното щастие. Не намерих в душата си нито една
нотка на завист,защото в моя дом винаги съм намирала спокойствието и
топлината след тежкия ден. Когато оплета нещата толкова много, че и аз
нямам обяснение за това винаги ще има кой да ме разбере и да ми
помогне и всичко да завърши с усмивка!









"Нещастният винаги отстъпва от себе си"

Някой беше казал, че щастието явно е направено, за да бъде споделяно. То е като парфюм по кожата – няма как да го предадеш на другия, ако нямаш малко по себе си.

Изглежда, че човек цял живот търси щастието в себе си и в околните. Когато човек е щастлив, той намира смисъла на своето съществуване. Щастието е като снежинка в дланта – докато я притиснем към себе си, тя вече се е стопила, но след нея идва нова и нова... Нещастието не може да бъде част от живота, защото то не е типично за човешката същност. Щастието е цел, а как бихме могли да го достигнем, ако самите ние сме нещастни?

В много моменти от своя живот човек изпада в ситуации, в които се чувства безпомощен и нещастен. Колкото по-малко позволяваме на отчаянието и слабостта да ни завладеят, толкова по-лесно ще достигнем до онова блажено чувствп.

Щастието е нещо моментно – докато се обърнем, то вече си е отишло... но със сигурност не завинаги. Може би не сме го оценявали достатъчно добре и сега ни дава урок, който да помним цял живот. Урок, който да ни научи да го ценим и да не му позволяваме да си отиде. Щастието казват, че е съставено от онези малки неща, които доста често не забелязваме или ги мислим за дребни и прости. Това е очарованието на една целувка, топлотата на една прегръдка или просто безценната близост на хората, които обичаме. Защото щастие намираме най-вече в присъствието на приятелите ни, семейството и любимия човек. То не е нещо, което може да се купи с пари, трябва да се заслужи и най-вече - цени. Няма ключ към него, защото вратата винаги е отворена...

Винаги съм се възхищавала на хората, които правят другите щастливи, дори понякога забравяйки себе си. Познавам един такъв безценен човек, който наистина излъчва спокойствие, радост и позитивна енергия амо чрез присъствието си. Мисля, че човек, който прави другите щастливи е истинско съкровище.

Не казвам, че е възможно през целия си живот да сме щастливи, но човек трябва да осъзнае, че нещастието не е изход и че то не е начина, по който трябва да изживеем живота си. Скръбта няма място в човешката душа и сърце.

Някой беше казал, че истинското щастие е в това да обичаш и да бъдеш обичан. Е, до някъде сигурно е така. За мен обаче щастието е нещо, което е част от мен и независимо дали съм влюбена или не, то си остава вътре в душата ми. Важното е да не го пускаме да си отиде, а ако секунда невнимание ни отдели от негоо, то трябва да сме сигурни, че пак ще го открием рано или късно.

Щастие... щастието да обичаш, щастието да си свободен, щастието да живееш добре, щастието да се будиш всяка сутрин с усмивка на лицето, щастието да имаш верни и истински приятели, щастието да си жив... Осъзнавате ли какви щастливци сме, а как рядко оценяваме това? Защото както казва Джордж Гарлин – „Животът не се мери с броя вдихвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни”...








http://www.teenproblem.net/school/s/1513.html
http://bpm.cult.bg/ezine/cinema/?id=501





"Най-добрия човек, който познавам"


Светът трябваше да е място, където да се обичаме и разбираме. Трябваше да е място, където ще сме свободни и място, на което ще принадлежим. Светът не трябваше да бъде грозен, нито хората лоши и зли. Нещата трябваше да бъдат различни и да се случват по друг начин. Но светът не е такъв, нито пък ние сме истински хора. Направиха ни студени и безсърдечни, направиха ни мрачни; хора, които не знаят нищо и не разбират нищо. Няма топлина, няма светлина, а още по-малко добрина. Тогава как в свят като този бихме могли да срещнем някой, който ще се отличи и чийто свят ще бъде цветен и топъл, в чиито очи ще виждаме истината, в чието сърце ще тупти обичта? Къде са тези истинските и реалните?

Искаме един, който ще споделя с нас своите мечти, своите нещастия, своите добри и лоши дни. Искаме един, който ще се разкрие пред нас и ще открие себе си в нас. Искаме един, който няма да ни мрази само защото сме различни или защото вярваме в нещо по-различно. Най-добрият човек, когото познавам не би ме оставил заради слабостта ми; не би си тръгнал, когато имам нужда. Най-добрият човек, когото познавам умее да вижда най-малкото, най-стойностното, най-красивото у другите и да го прави още по-прекрасно. Най-добрият човек, когото познавам, ще ми подаде ръка без да иска нещо в замяна, ще бъде търпелив и ще разбере болката ми преди още да е свила сърцето ми. Най-добрият човек, когото познавам, е повече от просто едно лице в тълпата, повече от просто физическо присъствие; той е онзи, който не само че не ми дава повод да плача, той ми дарява своята усмивка, своя смях. Най-добрият човек, когото познавам, е в щастието, в тишината, в мечтите, във вярата. Най-добрият човек, когото познавам, умее да прощава, умее да се бори. Най-добрият човек, когото познавам, върви до мен, заедно с мен, когато целият свят си отива, той се връща, за да ми покаже, че си струва да продължавам. Най-добрият човек, когото познавам, ще плаче с мен, когато съм тъжна и ще забрави своето нещастие. Най-добрият човек, когото познавам, ще сподели с мен тревогите си, защото знае, че никога не бих си тръгнала. Най-добрият човек, когото познавам, ме направи по-добра. Най-добрият човек, когото познавам, винаги ми казва истината, колкото и да боли, колкото и да е тежка тя. Най-добрият човек, когото познавам е искрен и честен. Най-добрият човек, когото познавам е Човекът. Човекът, чието съществуване прави живота ми по-слънчев, по-красив, по-истински!

Светът трябваше да е бъде наш. Светът не трябваше да бъде само за двама, а за всички! И, както ми каза веднъж най-добрият човек, когото познавам: "Бъди горда! Горда бъди! След всяко падане - ставай! Иначе ще те смачкат зли хора и беди!"

Darkk Angell
11-05-2013, 14:54
Здравейте трябва ми съчинение на тема " Моят любим човек " за утре е моля вии помогнете миии :S