6tastlivata11
06-08-2010, 15:38
Моята история е доста дълга,но ще се опитам да я съкратя..миналата година бях хлътнала до уши по едно момче...смея да нареча че бях влюбена, защото това не беше една любов а ураган, посредата на миналата учебна година го изключиха в друго училище...поредната щуротия от негова страна.Не мислете че съм някоя 13,14 годишна..въпредки че и тях ги оправдавам.Това момче не даваше и пет пари за мен...живях в болка...той знаеше, че го харесвам ,но неможеше да отвърне, беше щастлив с друго момиче..преставете си какво ми беше да ги виждам как се прегръщат как се целуват,как се държат за ръка..сърцето ми се късаше, единственото което ме радваше е че той беше истински щастлив, какво толкова че ме болеше.Отритваше ме жестоко..а това вместо да ме накара да го забравя, обиквах го повече.Докато дойде момента да замина...бях далеч в продължение на около 3 месеца..всяка вечер го сънувах...,дойдох си вкъщи и започна новата учебна година..дните минавах, впуснах се в забавлението и опознаването на нови хора, и създаването на нови приятелства.Тогава едно момче ми предложи и аз приеех, с течение на обстоятелствата се овлякох, овлечение което ми донесе нова болка когато момчето ме остави на происзвола на съдбата...да ме тъпчат всички...Минаваха месеците, забравих и двамата...живеех с мисълта за училището , защото скоро завършвам, доста добра ученичка съм.И със приятелите си.Ходех по спортове...и така един ден се запознах с едно момче..различно момче...мили, закачливо, красиво,чисто, момче което ме правеше истински щастлива,момче без което в последствие... аз нес ъм същата.ии ТОИ СЪЩО МЕ ОТХВЪРЛИ...а когато разбрах че е влюбен в най-добрата ми приятелка..ли тя е знаела за това..Не мога да го поснеса, тя каза че е искала да ми спести болка,но ми даде тройно по голяма...БОЛИ МЕ ТОЛКОВА СИЛНО ЧЕ НЕЗНАЯ ДАЛИ ЩЕ МОГА ДА ПРОДЪЛЖА ВСИЧКО НАПРЕД,простих и,но аккто всички знаем да простиш не означава да забравиш а да си готов да продължиш напред..но колкото и да съм готова..немога просто така да минавам с високо вдигната глава по коридора в училище, и да виждам колко е щастлив а ааз...иде ми да умра...за да го оставя да бъде щастлив :lol: