crazygirl13
06-11-2010, 08:01
не знам дали ще ти помогне, но виж това
ЕСЕ
по Историческа информатика
на тема
“Световните войни – безпрецендентно насилие над човека и морала”
Изготвил: Мартин Веселинов Манасиев
ИФ, История – 1 курс, ІІІ гр., фак. номер: 24036
София
01.2005 г.
Първата и втората световни войни променят тотално живота на хората, те са резултат от безумните амбиции на управляващите кръгове в Европа. Загиват хиляди хора, разбити са съдбите на оцелелите, рухват морални ценности.
През лятото на 1914 година Европа е изправена пред голямо изпитание. Оформените два военнополитически блока – Антантата (Тройното Съглашение) от Англия, Франция и Русия и Централните сили (Троен съюз) от Италия, Австро-Унгария и Германия, чакат само искра, за да пламне световният пожар, в който трябва да се осъществят преследвани и от двете коалиции цели. Искрата пламва на 18 юни в Сараево. Сръбски националисти убиват австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Напрежението между двата блока ескалира. Месец по-късно Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Започва първият европейски конфликт, прерастнал скоро в световен. Войната продължава четири години три месеца и десет дни (от 1 август 1914 до 11 ноември 1918 година). В нея участват тридесет и осем страни с 1,5 милиарда население, от което са мобилизирани седемдесет и един милиона души. От тях са убити десет милиона, ранени са двадесет милиона души, пленените са около шест милиона. Най-голямото поражение войната нанася в морален план – последва тотално обезверяване в справедливостта.
Първата световна война е един от феномените на цивилизацията на двадесети век. В нея участват седемдесет и пет процента от населението на Земята. В армиите на Англия и Франция воюват контингенти от техните африкански и азиатски колонии. Съединените Американски Щати се включват във военните действия на страната на Антантата през април 1917 година. Военните действия се водят по суша, въздух и море в Европа, Азия и Африка. Армиите използват модерно оръжие, включително картечници, танкове, самолети, бойни отровни вещества, кораби, подводници.
Първата световна война (1914 – 1918 година) донася на България национална катастрофа през 1915 година България се включва на страната на Централните сили. Това е погрешен акт. От началото на декември 1916 година на т.нар. Южен фронт с дължина почти хиляда километра настъпва затишие и започва позиционна отбрана, която продължава до средата на септември 1918 година, тази позиционна, продължителна и изтощителна война е в интерес само на съюзниците на България, които се стремят да задържат срещу нея съглашенски сили, които иначе ще бъдат прехвърлени във Франция срещу Германия, която среща сериозни затруднения там. Постепенно родината ни е обхваната от тотална криза. Повече от шест години българските войници са на фронта. Икономиката се изтощава, държавният дълг непрекъснато расте. В средата на септември 1918 година Съглашението осъществява генерално настъпление на френско-сръбско-английско-италианско-гръцка армия на фронт с дължина двадесет и два километра. На седемнадесети септември българската армия не издържа на натиска при Добро поле. Пробивът в отбранителната линия се превръща в стихиен бунт. Това пазвалява бързо настъпление на съглашенската армия и сто хиляди български войници са пленени. На 29 септември 1918 година България подписва примирия, с което тя излиза от войната.
На 18 януари 1919 година в огледалната зала на Версайския дворец се открива конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В нея участват двадесет и седем държави. Парижката мирна конференция изработва и приема пет мирни договора. Най-важният от тях е Версайският договор с Германия. На 27 ноември 1919 година парижкото предградие Ньой е подписан мирният договор с България, чиито клаузи изправят родината ни пред втора национална катастрофа. България е принудена да изплаща репарации в размер на 2 250 000 000 златни франка, които трябва да изплаща за тридесет и седем години. Най тежки се оказват териториалните загуби на България. По силата на договора се отнема западна тракия, която се присъединява към Гърция. Освен Беломорска Тракия България губи град Струмица и прилежащия окръг, които съ присъединени към Сърбо-хърватско-словенската държава. На последната са предадени и т.нар. Западни покрайнини – Цариброд, Босилеград и няколко села от кулска околия. Цяла Добруджа е в пределите на кралска Румъния. Усилията на България за решаване на националния въпрос отново са потъпкани.
Първата световна война променя коренно Европа. Рухват империите Германия, Русия и Австро-Унгария. Създават се нови държави: Унгария, Австрия, Чехословакия, Сърбо-Хърватско-Словенско кралство, Полша. Възникват нови идеологии и се изграждат нови диктатури с тоталитарен характер като “диктатурата на пролетариата” след Октомврийската революция в Русия, националсоциализма в Германия, фашизма в Италия, етатизма в Турция. В победените страни намират почва идеите на реваншизма.
Според мен, войната разрушава мирното ежедневие на милиони хора и техните възгледи за класическа добродетел, т.е. за чавечност, великодушие и широта на мисълта. Победителите са изтошени, но не и удовлетворени. Победените са разочаровани и решени на втори удар, те изпадат в следвоенна криза, срината икономиката им, загубват най-жизнената част от трудоспособното население. Жертвите се изчисляват на десет милиона убити, над двадесет милиона ранени, около десет милиона загинали от глад и болести. Тези факти са потресаващи, доказателство за човешката агресия и нещастията, които тя причинява.
Европейските реалности през тридесетте години на двадесети век сочат път към ревизия на Версайската система, наложена през 1919 година след идването на власт на Адолф Хитлер през 1933 година Германия първо отхвърля една след друга ограничителните клаузи на този грабителски договор, без да се колебае да използва сила при необходимост. Въвежда задължителна военна повинност, окупира демилитаризираната Рейнска област, извършва аншлуса на Австрия, разделя и почти окупира Чехословакия. След Мюнхенската спогодба през 1938 година Англия и Франция, които имат претенции за втори световен център в зреещия конфликт и се приемат като защитници на демокрацията, се надяват, че с различни отстъпки по най-несправедливите клаузи на установената Версайска система ще запазят световния мир. Третият политически център – СССР, никога не се е отказвал от загубените след Първата световна война територии. Нещо повече – стреми се към изграждането на световна социалистическа система под съветско ръководство.
В раннната утрин на 1 септември 1939 година германските войски нахлуват в полска територия. Германският Вермахт сломява съпротивата на полските въоръжени сили само за седемнадесет дни. На 3 септември същата година Великобритания и Франция обявяват война на Германия. Започва Втората световна война.
На 9 април 1940 година немски десантчици завземат столицата на Дания, немски войски завладяват Норвегия; на 9 май 1940година Германия напада Белгия, Вермахтът я завзема заедно с Люксембург и Холандия. Пътят към Франция е открит. Бързото движение на немските сили поставя под заплаха оттеглящите се над триста и четиредесет хиляди британски и френски войници и офицери.
Хитлеровата агресия изправя света под ново изпитание. Отново злото разрушава макар и малкото съградено след “Първата война”. Човешката агресия изплува на повърхността и като приливна вълна помита маяците на нормалните отношения между народите. “Фюрерът” не се спира пред нищо, започва масирани бомбандировки (сто педесет и седем денонощия) над Англия. Фашистка италия нахлува в Гърция. В началото на април 1940 година Вермахтът светкавично завладява Югославия. Италиански войски нахлуват в Кения, Сомалия, Судан, Египет. Япония също развива своята експанзия към Индокитайския полуостров. На 22 юни 1941 година нацистката агресия се прехвърля срещу СССР. Тази експанзия предизвиква големи разрушения в европейските територии на СССР. През септември 1941 година е обсадена Москва. На 5 декември същата година три фронта на съветската армия минават в контранастъпление, започва легендарната битка под Москва. Хитлеристките армии са отхвърлени на сто-двеста и педесет километра на запад.
На 7 декември 1941 година военноморските и военновъздушните сили на Япония нападат главната американска база в Тихия океан на Хавайските острови – Пърл Харбър. Хиляди войници са избити, повече от сто и осемдесет самолета са унищожени, деветнадесет малки и големи кораба са разрушени. Открит е Тихоокеанския фронт на Втората световна война.
През 1943 – 1944 година се осъществява прелом в хода на войната. Съветските войски с много усилия успяват да освободят териториите си, окупирани от Хитлер, след това се предвижват през Румъния, България, Югославия, Унгария. След тежки сражения съветските армии овладяват Полша и значителна част от Чехословакия. Американските военновъздушни и военноморски сили съвместно с другите съюзници разгромяват Япония в Тихия океан.
В тази обстановка държавните ръководители на САЩ, СССР и Великобритания провеждат конференция на най-високо равнище в Ялта на Кримския полуостров (4 – 11 февруари 1945 година). Те приемат решения за съвместни военни действия и за безусловната капитулация на Германия. Рузвелт, Сталин и Чърчил решават да разделят Германия на окупационни зони, за да изградят координирана администрация и система на окупационен контрол. В Ялта се приема декларация ня освободена Европа.
В началото на 1945 година съветските войски разгромяват германските и унгарските сили в Будапеща, влизат въвъ Виена и се насочват към Южна Германия. На 16 април същата година те започват щурма на Берлин. На 2 май 1945 година градът е напълно овладян. На 8 срещу 9 май 1945 година представителите на германското командване в присъствието на командващите Руските сили от антихитлеристката коалиция подписват акт за безусловна капитулация на Германия, 9 май е ден на победата.
От 9 юли до 2 август 1945 година държавните ръководители на САЩ, СССР и Великобритания провеждат Постдамската конференция. В нея участват Сталин, новият президент на САЩ – Хари Труман, У. Чърчил, а след изворите във Великобритания и новият министър-председател К. Атли. Конференцията приема протокол за всички обсъждани решени проблеми, който получава названието Постдамско споразумение. Те утвърждават принципите на отношенията с победена Германия. На 2 септември 1945 година на борда на американския линеен кораб “Мисури” се подписва акт за безусловната капитулация на Япония. С този акт завършва Втората световна война.
Цели шест години милиони хора очакват грохота на оръдията и бомбите да замлъкне, да погледнат небето с неговата синева и спокойствие, да настъпи спокоен и по-добър живот.
Краят на войната поражда големи надежди за мирен труд и промени, които да гарантират световния мир и социалния прогрес на общества и нации. Преживелите ужасите на Световната война мъже и жине имат готовност да работят за мирното бъдеще на своите деца, за опазването на мира, за защита на хуманността и демокрацията, на човешките права и свободи. Тези морални ценности намират място в преамбюла на устава на ООН (Организация на Обединените Нации). Много държави дават доверието си на политически лидери с демократични програми, мобилизират силите си за възстановяване на икономиката и за реформи, които да изведат държавите от следвоенната криза. В колониалния и зависим свят започва национално освободително движение, което цели политическа независимост на подвластните на европейските метрополии нации и общности.
Велико постижение на демократичните сили в света е приемането на първата Всеобща декларация за правата на човека (1948 година) на общото събрание на ООН. Тя провъзгласява неотменимите и неприкосновени права на всички слоеве на големия човешки род.
Победените Германия и Япония са лишени от възможността сами да управляват и използват своя икономически потенциал. Победителите имат сериозни проблеми с възстановяване на националното стопанство. Франция намира изход в създаване на значителен държавен сектор в промишлеността и банковото дело и в планирането. Във Великобритания преходът включва частична национализация и държавно регулиране. САЩ са попедител с мощна икономика, те използват най-ефективно последните открития на науката и техниката и развиват третата национална революция. Материалните щети от нацистката агресия в СССР се изчисляват на 679 милиарда рубли и над двадесет и седем милиона загинали. След войната се извършва възстановяване на разрушената икономика. Източноевропейските държави посрещат края на войната с големи надежди за възстановяване на традициите на държавността (Чехия, Полша, Албания, Югославия), за обновяване на политическата система (Румъния, Унгария, България, Словакия, Хърватско) и за демократизация на обществения живот. Програмите на различните национални центрове се залага собствен път на развитие. Ръководителите на СССР обаче организират груба намеса във вътрешните работи на тези страни. В хода на промените в Източна Европа се утвърждават републикански форми на управление, т.нар. народни демокрации. Те запазват многопартийните системи и традиционните принципи на парламентаризма и плурализма. През 1943 година се създава съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), който осигурява развитието на двустранните търговски и икономически връзки.
България се включва във Втората световна война на 1 март 1941 година на страната на Тристранния пакт (Германия, Италия, Японя) с надеждата, че може да бъде постигнато национално обединение, като бъдат премахнати ограничителните клаузи на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 година). България освобождава Македония, Тракия и Поморавието, в тези територии са създадени граждански военни области. Бежанците от България се завръщат по родните си места. Оформя се област под пряко германско управление (Вардарска Македония) и Гръцка марионетна държава с център Ксанти (Егейска Тракия). Югозападна Македония остава в зоната на италианска окупация. Но след като Германия напада СССР, България започва вътрешна съпротива – насочена срещу собственото правителство. Съпротивата е в интерес на чужди сили (не започва на 1 март, когато България се включва във войната, а на 24 юни, два дни след като Германия напада СССР). Оформят се бойни, съботажни групи, разгръща се партизанско движение. От лятото на 1943 година България изпада в политическа криза. Една от предпоставките е смъртта на цар Борис ІІІ (август 1943 година). Съпротивата се активизира, създават се военни структури, осъществява се подготовка за овладяване на властта. На 7 септември 1944 година Червената армия навлиза в България, на 9 септември Отечественият фронт завзема властта. Новосъздаденото правителство има коалиционен характер: по четирима представители от БРП (Българска работническа партия), БЗНС (Български земеделски народен съюз), “Звено” и по двама социалдемократи и независими. Организира се народна милиция. На 17 ноември 1944 година е създаден Народен съд, две хиляди седемстотин и тридесет души са осъдени (министри, депутати от предишните правителства, както и много невинни жертви, екзекутирани по “бързата процедура”). Комунистите постепеннно овладяват цялата власт. Българската армия се реорганизира – три армии по западната граница и четвърта в посока Горна Джумая – Щип. На 28 октомври 1944 година България сключва примирие с Англия и САЩ и не е третирана като участваща в антихитлеристката коалиция, предварително е предадена в орбитата на СССР. На 10 февруари 1947 година в Париж е сключен мирния договор с България. Страната ни запазва границите си от 1 януари 1941 година, т.е. и Южна Добруджа. Задължава се да изплати – четирдесет и пет милиона долара на Гърция и двадесет и пет милиона долара на Югославия. На България не се признава статут на воюваща държава. В договора има и други тежки клаузи, но третата национална катастрофа е избегната. Създава се нова политическа система – народна демокрация, която не е плод на оригиналното ни развитие. Това е съветски модел, който се налага във всички източноевропейски страни, в които влиза Червената армия на СССР. Целтае да се създадат условия за изграждане на социализъм. Тази идея обаче се окозво илюзия.
Годините на Втората световна война са гранични между две епохи на България. Едната се характеризира с превратности, с борби между демократични традиции и диктатури и с установяване на личен монархически режим. Втората е наложена принудително отвън и се характеризира с тоталитарна (комунистическа диктатура). Започва период на остри и безпощадни политически борби, на крайна конфронтация в българското общество.
Краят на Втората световна война обаче се оказва начало на друга – на Студената война: Европа се “свива” до Западна Европа, а единството и се свежда най-вече до общ пазар, т.е. до чисто икономическо измерение. Що се отнася до границите вътре в пределите на Европа, през този период те имат не просто геотрафски, а и политически, и идеологически хапактер. Нещо повече, подобна граница минава през една и съща европейска държава – Германия, поразява един и същ град, който за дълго е разделен на източна и на западна част.
Световните войни са безпрецедентно насили над чавека и морала. Резултат от тази агресия са хилядите невинни жертви, голяма част от света е арена на военни действия, разрушен е трудът на обикновените хора, тяхното бъдеще е погубено. Войната унищожава всичко, борбата за оцеляване се превръща в основен стремеж. Глобалните конфликти променят коренно развитието на човешката цивилизация. Дали тази агресия ще има край? Този въпрос е актуален и днес. В началото на двадесети и първи век тероризмът се превръща в глобален проблем, взимащ своите невинни жертви. Атентатите от 11 септември 2001 година в Ню Йорк, САЩ поставиха началото на нов международен конфликт. Религиозният фанатизъм поражда сблъсъци, чието значение прераства в световен мащаб. Напрежението ескалира в Близкия Изток – атентатите на терористите в Израел и Палестина, войната в Ирак. Човешката агресия отново се събуди.
Световните конфликти са глобален исторически проблем. В голяма степен от тях зависи по нататъшното развитие на човечеството. Съперничеството между народите винаги е съществувало, но когато то прераства в разрушителни войни, означава че моралните ценности и добродетели на човечеството са пренебрегнати, а всъщност те са в основата на щастието на цялата Земя и само те могат да ни спрат от пътя на самоунищожението.