Ден

[semantics]

Ден

Свърши се! Поне за този ден…

Вечер.
Лягам уморен
и мускулите чувствам сякаш скъсани,
и нервите си – сякаш свършени,
отпускам в мека тишина.

Тъмно е.
Заприщил всяка светлина,
със топъл пух съм се загърнал.
Свити колене прегърнал,
отдавам се на сладък сън...

…и вън е пролет.

Сутринта разпуква се със новия ми ден.
Коя мечта ще гоня този път?

Дали да бъде първата разходка в планината,
с приятели да тичаме сред майските цветя;
дали да бъде първото нагазване в морето -
плахо да пристъпвам, а да чувствам, че летя;
или да бъде първият ми опит да направя къща
в клоните на ябълка, с килим от есенни листа;
или да бъде първата стопила се снежинка
по бузите ми румени и стоплени от любовта?

Кой страх ме спъна този път?!
Вечерта стопява се в поредния ми ден…

…и вън е зима.

Сутрин.
Ставам уморен.
Схванат кокали разпуквам сякаш камъни.
Очи разтърквам - сякаш кьорави
отдавам в болна светлина.

Пак почна се! Поредният ми ден…



Доста старо е. Пускам го, за да ме изюрка някой евентуално да драсна нещо ново, било то чрез положителна или отрицателна критика. (средата не ме кефи, впрочем (оправдавам се)).