TheLastAngel
06-17-2010, 19:59
Здравеите :)
Искам да ви попитам нещо ,но първо да си излея и аз това ,което ми е на душата.
Едното (Да го наречем А.) харесвах 2 години и на завършването на 10-ти клас можеше да се каже че го имах ... за кратко. Цяло лято живеех в една розова илюзия , че на 15 септември ще се хванем за ръчичка и ще покажем на всички, че сме заедно. Е... нито лятото ,нито на 15-ти септември някой ни видя хванати за ръчичка. А. е от друг град и рядко севиждахме , само късно вечерта, а на 15 септември единственото ,което ми каза беше "Как си ?" ... на кратко с него не се получи тогава. Не се получи и на изпращането в 12 клас ,когато ми отговори на много въпроси и аз отново бях негова , но тръгна с бившата си . Не го виня , нямам право .. той я обичаше много.
Проблема е там че неспира да ми пука за неговия най-добър приятел(Той ще е Б.), с когото бяхме винаги в конфликт. В последно време се държи много мило с мен . Не се заяжда , усмихва ми се , казва ми кога греша, дори се съгласи да пиеме кафе , макар че тогава беше в негова полза да се видим. Трябваше да му дам едни анализи. Все пак можеше каже че бърза, трябваше да си отиде на село а за малко да си изтърве автобуса . Това обаче се променя ,когато дойдат едни съученички при нас. Той вече не е толкова мил и почти не ме забелязва. Знам ,че Б. харесва еднтата , а и те започват да усещат , че отношенията ни са се променили.
Неспира да ме измъчва миълта за наего ... вече почти не спя вечер и дори плача на моменти , а това не се случва често. Искам да ви питам защото немога да кажа за това на приятелите си. Моля ви кажете ми чесно има ли списъл да говоря с него за чувствата си ?... Ако някой ми каже и как ако "да " много ще ми помогнете.
Искам да ви попитам нещо ,но първо да си излея и аз това ,което ми е на душата.
Едното (Да го наречем А.) харесвах 2 години и на завършването на 10-ти клас можеше да се каже че го имах ... за кратко. Цяло лято живеех в една розова илюзия , че на 15 септември ще се хванем за ръчичка и ще покажем на всички, че сме заедно. Е... нито лятото ,нито на 15-ти септември някой ни видя хванати за ръчичка. А. е от друг град и рядко севиждахме , само късно вечерта, а на 15 септември единственото ,което ми каза беше "Как си ?" ... на кратко с него не се получи тогава. Не се получи и на изпращането в 12 клас ,когато ми отговори на много въпроси и аз отново бях негова , но тръгна с бившата си . Не го виня , нямам право .. той я обичаше много.
Проблема е там че неспира да ми пука за неговия най-добър приятел(Той ще е Б.), с когото бяхме винаги в конфликт. В последно време се държи много мило с мен . Не се заяжда , усмихва ми се , казва ми кога греша, дори се съгласи да пиеме кафе , макар че тогава беше в негова полза да се видим. Трябваше да му дам едни анализи. Все пак можеше каже че бърза, трябваше да си отиде на село а за малко да си изтърве автобуса . Това обаче се променя ,когато дойдат едни съученички при нас. Той вече не е толкова мил и почти не ме забелязва. Знам ,че Б. харесва еднтата , а и те започват да усещат , че отношенията ни са се променили.
Неспира да ме измъчва миълта за наего ... вече почти не спя вечер и дори плача на моменти , а това не се случва често. Искам да ви питам защото немога да кажа за това на приятелите си. Моля ви кажете ми чесно има ли списъл да говоря с него за чувствата си ?... Ако някой ми каже и как ако "да " много ще ми помогнете.