sashto22
06-18-2010, 05:35
Не съм предполагала, че някога ще изпадна в ситуация да обичам толкова силно и да ме отритват с всеки ден, да плача неутешимо..до пресъхване ,а на него да не му пука че се топя със всеки изминал ден,да тъгувам..да сасипвам живота си ....да умирам с всеки ден...и след всеки негов отказ да имам нужда да плача....да палча...но да съм пресъхнала от сълзи и просто да не мога да пролея още една...Плаче ми се и в момента...не мога да си простя как така силният ми дух падна в бездънна яма..и сега в тялото ми живее призрак..които не може да чувства нищо друго освен болката...и паренето на сълзи...за един човек когото сасипа самата мен,сасипа момичето със изкрящата усмивка,душата на компания...момичето което всички обичаха...и продължават дa обичат..Момичето което изчезна във мрака заради едно момче!