Sne
06-18-2010, 11:38
Пиша повече за да споделя отколкото за да искам съвет, защото зная, че е може да се направи нищо по въпроса..
Преди две години скъсах с момчето което и до ден днешен обичам ии вероятно винаги ще обичам, но знаете каква е първата истинска любов та няма да я обяснявам.. От тогава не съм изпитвала нищо към никой друг, опитах да се привържа/да съм с друг, но просто не ставаше.. Сякаш за две години никой не можа да съживи сърцето ми, а бях с едно момче повече от година.. не знам просто..
Миналата седмица бях на рожден ден и се запознах с.. него.. Колкото и странно да прозвучи беше все едно през тези две години съм чакала само него и го усетих в мига в който го видях.. Говорихме си цяла вечер, после цяла нощ.. на следващия ден също бяхме заедно.. Нищо не е станало, а за някви си 24 часа се привързах към този човек.. а по думите му и той.. Каза ми, че никога не е изпитвал подобно нещо и го описа по същия начин по който го описвах сама пред себе си.. Помислих си, че двете години чакане и мъка са си заслужавали в крайна сметка..
Е да, ама не.. Има си приятелка.. Тя живее в чужбина и не смята да идва тук, пък той не иска да замина и така.. Заедно са от три години, не са се виждали от 8 месеца, а и преди това не са се виждали много често понеже тя е там от 5 години.. Когато говорихме за нея ми каза, че много я уважава и не иска да я нарани (каза уважа, не обича) .. Поиска ми време без дори да съм му казала нещо.. Бог ми е свидетел, че никога не бих го накарала да я остави и все пак решението си е негово.. Проблема е, че е много странен.. Някак на моменти е, в един миг е толкова мил и усещам това което усетих когато се запознахме, в други моменти е някак си студен и не знам какво да мисля.. Чудя се дали не си губя времето.. въпреки, че ако имам дори малка надежда се чувствам добре..
Преди две години скъсах с момчето което и до ден днешен обичам ии вероятно винаги ще обичам, но знаете каква е първата истинска любов та няма да я обяснявам.. От тогава не съм изпитвала нищо към никой друг, опитах да се привържа/да съм с друг, но просто не ставаше.. Сякаш за две години никой не можа да съживи сърцето ми, а бях с едно момче повече от година.. не знам просто..
Миналата седмица бях на рожден ден и се запознах с.. него.. Колкото и странно да прозвучи беше все едно през тези две години съм чакала само него и го усетих в мига в който го видях.. Говорихме си цяла вечер, после цяла нощ.. на следващия ден също бяхме заедно.. Нищо не е станало, а за някви си 24 часа се привързах към този човек.. а по думите му и той.. Каза ми, че никога не е изпитвал подобно нещо и го описа по същия начин по който го описвах сама пред себе си.. Помислих си, че двете години чакане и мъка са си заслужавали в крайна сметка..
Е да, ама не.. Има си приятелка.. Тя живее в чужбина и не смята да идва тук, пък той не иска да замина и така.. Заедно са от три години, не са се виждали от 8 месеца, а и преди това не са се виждали много често понеже тя е там от 5 години.. Когато говорихме за нея ми каза, че много я уважава и не иска да я нарани (каза уважа, не обича) .. Поиска ми време без дори да съм му казала нещо.. Бог ми е свидетел, че никога не бих го накарала да я остави и все пак решението си е негово.. Проблема е, че е много странен.. Някак на моменти е, в един миг е толкова мил и усещам това което усетих когато се запознахме, в други моменти е някак си студен и не знам какво да мисля.. Чудя се дали не си губя времето.. въпреки, че ако имам дори малка надежда се чувствам добре..