outofthisworld
06-19-2010, 01:30
Търсиш ли не тътсиш смисъла в живота си,нещо,което да те накара да продължиш напред,за което да живееш,страдаш и копнееш.Осъзнаваш,че всичко,което си имал,всъщност вече го няма.Питаш се къде точно сбърка,къде ледът се пропука,какво не можа да докажеш.Знаеше,че това е последното момиче което искаше да обичаш,за теб друга нямаше...Въпреки,че никога не каза „Обичам те” ,ти не спираше да го показваш и доказваш.Сега осъзнаваш,че нещо не е както преди,нещо ти липсва...Липсва ти човека до теб с които можеше да прекараш дни наред вкъщи,двамата, без да правите нищо,далеч от деиствителния живот,който ти се струва толкова измислен...Болката ставаше все по-голяма,а ти знаеше,че няма как да я спреш,защото това беше последният шанс, който ти беше даден и ти го пропиля.Опитваш се да събереш мислите си,за да решиш какво да направиш оттук нататък,но не можеш...Не можеш, защото мисълта за Нея е постоянно в главата ти,лицето й е още пред очите ти.Гледаш надолу към безкрайната бездна,но и там няма решение...Успяваш някак си да събереш мислите си,качваш се в колата си и се връщаш обратно,с надеждата да ти бъде даден наистина последен шанс,за който си готов на всичко...