SmilezZz
06-20-2010, 12:39
Не знам дали е "известно" или не..Но ето:
Повестта Гераците - трагичното разпадане на родовия свят
Повестта Гераците", която Елин Пелин започва да пише към 1903 г., се вписва в литературно-историческия сюжет разпадане на българския родов космос". Първите прояви на този проблем се появяват още във фолклора, при така наречената народна балада, в която главни сюжетни ядра са свързани с нарушаването на основните принципи за устройството на рода кръвната връзка, брачната връзка и съхраняването на родовото имущество. Появата на този вид песни са резултат от започналия разпад на традиционното патриархално устройство и трудното преживяване на кризата, съпровождаща възникването на новия тип индивидуалистична градска култура. Макар и все още проблемът за града да не е поставен изрично, все пак е налице противопоставянето между затвореното пространство на патриархалното село и широкото пространство на големия свят. В сблъсъка между тях най-често избухват кризите.
Към чисто родовите колизии се прибавят и проблемите на общественото устройство изграждането на новата национална общност, формирането на държавата, ценностният хаос в началото на свободния живот, трудната адаптация между традиционната ценностна система и повелите на новите човешки и обществени отношения. Почти няма български писател, който да не е засягал проблемите за разпадането на българския родов космос.
В повестта Гераците" на изпитание е поставен цялостният духовен и обществен живот на човек.а и неговите общности с техните специфични ценностни системи. Външни в повестта са проблемите, породени от историческото развитие на обществото при отмирането на патриархалното устройство и навлизането на новия тип индивидуалистична градска култура, а от друга страна новите икономически отношения, които се възцаряват в България още в първите години след Освобождението. Тези причини са безспорно първоосновата на кризата и последвалите конфликти, но за тях творбата говори изключително пестеливо, едва ли не ги премълчава. Източникът на новия тип култура и обществени отношения градът, просто е показан като чуждото", лошото място, извор на всички беди. В творбата градът се мярка мимоходом чрез слуховете за Павел или чрез неговите постъпки, чрез писмото на Павловата държанка.
Всъщност и селото не е подробно описано в повестта. За него се казват също мимоходом, че къщата на Гераците е на лично място, че селяните ги одумват, че се събират да пият в кръчмата на Гераците. От всички обикалящи наоколо хора, които гледат и коментират случващото се в дома на Гераците, само двама са назовани с имената им дядо Матей Маргалака и Ило Търсиопашката, като първият по-скоро принадлежи към дома им, отколкото на селото. Цялата драма сякаш е затворена в оградения двор с неговото допълнение особеното пространство на кръчмата, където в повечето случаи се осъществява срещата между Гераците и общността на селяните. Това навежда на мисълта, че Елин Пелин всъщност се е стремил да наблегне повече на вътрешните причини на кризата, която, макар и предизвикана от големите исторически катаклизми, си има своя вътрешна логика, свързана с ценностите на патриархалното общество и тяхното разрушаване и подмяна.
Ценностите на родовия свят са свързани с основната функция на семейството да породи и съхрани живота. Те са кръвната връзка, брачната връзка и родовото имущество, чието наследяване оформя отговорността за връзка между поколенията. В тази система отделният човек е само член на родовата общност. Важното е родът, неговото оцеляване, неговото добро име. Достойнствата на отделния човек се преценяват най-вече по това, какво той е допринесъл за просперитета на рода дали го е продължил, дали е умножил родовото имущество, дали е успял да предаде успешно отговорността за рода на следващите поколения.
Основната мъка на стареца е, че братята са забравили дълга си към рода преди всичко, и към другите хора в него. Никой не мисли за рода, а само и единствено за себе си в краткия отрязък на своя собствен земен живот. В началото на повестта накратко е разказана историята на дома поколенията, които се сменят под сянката на големия бор, донесен от светите рилски гори, ненакърненото имущество, което всяко следващо поколение е запазвало и умножавало. За пръв път сега между синовете на дядо Йордан се заговорва за делба.
Това е повратен момент в живота на патриархалното общество. Разпиляването и раздробяването на имуществото води до родов упадък и загиване. С настъпването на модерните време настъпва момент, в който родовото имущество започва да се дели. От гледна точка на отделния човек този принцип изглежда по-справедлив, но за рода той е пагубен. В повестта на Елин Пелин се говори за делбата, за дела на всекиго от братята, за подозренията и разхищенията, за кражбата на родовото съкровище и присвояването му от единия брат и т. н. И всички тези прояви на егоизъм и алчност са осъждани от гледна точка на патриархалния морал, но никой не намира начин да им противодейства. Ето го първия изключително сложен проблем на повестта.
В повестта се говори, че разривът настъпва на границата между предишните патриархални поколения и последното, което възприема нова, индивидуалистична нагласа към себе си и към света. Дядо Йордан Герака е описан като типично патриархален човек, който зачита родовите закони и се придържа строго към принципите на патриархалния морал. Когато свадите вече се появяват, той изповядва пред Павел: Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. (...) А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат? Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът. Той е отворил в душите им бакалница и търгува с доброто и злото." Вече не родът е върховната ценност, а отделният човек своещината". От гледна точка на патриархалния морал стремежите на синовете са непонятни.
Родовото имущество в класическия патриархален бит е земята тя е основата на благополучието, тя храни поколенията, на нея те се осланят за продължението на рода. Но при Гераците царството на баба Марга е домът, на синовете полето, а на дядо Йор дан кръчмата. Именно Йордан Герака е човекът, който стои на границата. По душа и разбирания той действително принадлежи с цялото си сърце на патриархалния морал, но като начин за изграждане на икономическото и общественото си битие се приближава по-скоро към нормите на новото.
В първия абзац става дума за любовта, почитта и уважението, което селяните изпитват към стария Герак: Той имаше меко и добро сърце. И макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и почитаха." Но къщата на Гераците и селото сякаш са разделени с рязка граница къщата е оградена като кале" от всички страни и единственото място, където влиза в съприкосновение със селото, е кръчмата, която стоеше като глава и камък на големия зидан пръстен, който обграждаше двора". През този единствен проход тече връзката между дома на Гераците и селото.
В света на патриархалните отношения родовото име е нещо много важно то трябва да се пази чисто и неопетнено, понятията за чест и достойнство са изключително важни. В противен случай на рода му излиза лошо име" и цялостният му живот силно се затруднява. В повестта се говори, че името на Гераците предизвиква уважение. Но Герак означава ястреб, което говори за хищнически черти в родовия характер.
Трудно може да се постави ясна граница между доброто старо патриархално време" и лошите модерни времена". И все пак в чисто художествената логика на повествованието кризата си има начало смъртта на баба Марга. Но напролет баба Марга се помина съвсем ненадейно. Заедно с нея от къщата на Гераците изчезна добрият и строгият дух, който държеше всичко в ред.
Старият Герак се стреми да удържа наследените принципи на родовия морал, но със смъртта на майката се прекъсва матримониалната връзка между отделните членове на рода и остава единствено и само въпросът за бащинията". И тук вече стигаме до другия много двусмислен проблем в повестта въпроса за характера на родовото имущество и неговата връзка с разразилата се морална криза.
В патриархалното общество най-важните части на родовото имущество са домът и земята. Те са изобразени в Гераците" домът, заграден като кале", високият бор, донесен от светите рилски гори и стърчащ като стожер насред двора, който символизира силата и дълговечността на народа. Земята, мека като душа", е изхранила и трябва да изхрани още много поколения. Но основният проблем в повестта не е свързан с тези най-важни ценности на родовото имущество, а с парите. С анонимната сила на парите, които се оказват ябълката на раздора. Парите, златото са ценност, която е универсална и с която може да се купи всичко необходимо за човешкия живот. Обаче те сами по себе си не са ценност, която може да служи непосредствено на житейските нужди. Земята пък трябва да се обработва, тя изисква труд, докато парите крият силата си в самите себе си. Земята не мо же да се открадне, докато парите могат да се откраднат в тъмна доба без много шум. Привлекателността на парите се крие в лесното им придобиване (нормалният случай за печелене на пари чрез труд е равнозначен на обработването на земята, докато хората най-вече се блазнят от придобиването на готови" пари наследство, кражба, печалба от лотария и хазарт и пр.).
В Гераците" парите също имат двояка природа. От една страна, те са съкровището на рода, което старецът е закопал в земята. Но, от друга страна, те са онова, което предизвиква раздора. В символичния ред на ценностите, утвърждавани от повестта, земята се свързва преди всичко с положителни категории: майка, чест, братство, душа, добро, ред; докато парите преди всичко с отрицателни: дявол, безчестие, делба, бездушие, зло, хаос. Главната причина за кризата не е в самите пари, а в това, че всеки от братята се стреми да ги пипне, за да задоволи с тях своите егоистични потребности всеки според разбиранията.
Най-големият син, Божан, наследява от баща си трудолюбието и стръвта към имота и успеха. За него работата е свещенодействие, но и необяснима страст: Божан сега бе в стихията си. Съблечен по риза, с голяма като паралия сламена шапка на главата си, той се хвърляше да връзва снопите, като върху скъпоценна плячка. Той работеше бързо, неуморно, кат че на състезание. Той повдигаше всеки вързан сноп, както скъперникът повдига торба със злато, и после ги редеше на кръстци със свещенодействие,, като че ли градеше жертвеници." В характера на Божан се сблъскват две стихии любовта към земята и любовта към парите. Желанието му е да заграби по-голямата част от имота на Гераците, но той не знае нищо друго, освен само да трупа. Той става дотам подозрителен и стиснат, че гони дори врабците и просяците, които до този момент патриархалният морал е възприемал като божии" същества. Но ето че този, който носи името на Бога Божан, гони с псувни и проклятия именно божиите същества. В него надделява алчността и той постепенно се превръща в скъперник, за когото не съществува нищо друго, освен парите. Божан не се интересува от семейството, не намира време да отиде дори на погребението на снаха си Елка.
Петър, средният син, е наследил от баща си милозливостта и доброто сърце. Но не и неговата отговорност и последователност в преследването на целите. Петър е слаб и безволев, нему всичко му пречи. Земята, която за стария Герак е топла и мека като душа, за Петър е само тегоба, само земя, широка и корава земя, с която трябва да се бори". А той не иска да се бори, затова се и застоява по кръчмите, работи с нежелание, мечтае за парите на стареца, но дори не е способен и да ги открадне. Готов е да съчувства и да помогне, но помощта му за малкото сираче Захаринчо се изразява в това, да го заведе в града, където да му намери работа като чираче. Може би, за да не му пречи детето на село, както му пречи големият бор, символът на рода. Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му. Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта." За Петър родовият космос рухва, защото у него няма достатъчно силна отговорност към нито една от неговите ценности.
Най-малкият син Павел наследява от баща си неговата виталност и жажда за живот. Ненапразно старият Герак най-много се надява на малкия си син, защото в него той вижда себеподобен. Нему се решава да сподели и изстраданите си размисли за лошотията на хората, увлечени от своещината" и търговията на дявола с доброто и злото. Но твърде често жаждата за живота се изражда в мерак за евтини наслади и безметежно животуване с държавната служба, държанката и лесните пари. В повестта за тази негова метаморфоза е обвинен градът лошото място, откъдето тръгват всички беди. Не е мястото тук да доказваме, че за тази метаморфоза не градът е виновен, защото и на града Павел не е по-малко чужд, отколкото на селото. Павел се отчуждава от жена си и си намира държанка. Това разпадане на брачната връзка по един символичен начин е показано чрез мотива за срамната болест", която Павел предава на жена си. Дядо Маргалак успява да спаси Елка от самоубийство грях пред Бога, защото Бог защитава живота, но не успява да я спаси от смъртта вследствие на срама. Разрушаването на брачната връзка е нарушаване на принципа на живота, защото животът се поражда в нея. Затова и смъртта на Елка има дълбок символичен смисъл.
Това е най-яркият, но не и единствен случай на разрушаването на връзките в рода издевателствата на Божаница и Петровица над Елка, трудното детство на Йовка, която припада при вида на семейните свади, изоставянето на малкия Захаринчо и отлъчването му от къщата, символичното отцеубийство, каквото представлява открадването на парите, разпадането на дома и превръщането му в бунище: Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недоправени плевници, сайванти, купи със сено. Навсякъде личаха локви и боклуци. Пред стълбите у Петровица имаше мръсен трап, помийник, в който се валяха свине." Повестта косвено доказва, че на рушаването на родовия закон води към нарушаване на основните човешки закони и превръщането на хората в свине.
Дядо Йордан, Елка, Захаринчо, Йовка са напълно безпомощни и затова лесни жертви на развихрилия се егоизъм. Но и скъперникът Божан, и безволевият пияница Петър, и лумпенът Павел са жертви на разпадналите се родови и човешки връзки.
Гераците" въвежда в сърцевината на една криза на прехода от патриархално към модерно общество с различните им ценностни системи. От друга страна обаче, повестта упорито ни държи единствено в двора на Гераците и не желае да постави тяхната драма на по-широк обществен фон, както по-късно ще постъпят Георги Караславов в Снаха", Димитър Димов в Тютюн", Ивайло Петров в Хайка за вълци". Това оставя читателя в рамките на разпадащия се родов космос , той проследява резултатите от разкъсаните родови връзки, изграждали в продължение на хилядолетия една морална система, която рухва само за няколко години. А проблемите на Гераците не са само имуществени или семейни, те са преди всичко проблеми на морала и ценностния свят на българина. Трудна е адаптацията на човека към променящите се условия на живот, невъзможно му е да си изгради адекватна ценностна система, основана на трайни и в същото време актуални принципи.
*****
http://download.pomagalo.com/494246/geracite+razpadaneto+na+patriarhalnoto+semeiistvo/?search=