Лично

[SolemnityOfDeath]

Лично

Нощите в този живот
са като неизмита чаша
със стелещ се вътре прах
изправяш се на мръсен плот
вдишваш и издишваш -
из трахеята - боляща каша
а навън - крах след крах.

После - мислиш.

За Англия и за мечтите
за сенките на спомените
които изяждат те
всеки миг и всеки ден
за това как всъщност не си
а си постоянно в плен
на нечии други копнежи.

После - дишаш.

Трябва да го правиш
натискат те - оттук, оттам
спазмите да си набавиш
дори да няма искрица
дори да не трепва плам
и да те лъжат, че си нужен
а всъщност друг да е там.

И решаваш 'ще пътувам'.

Не знаеш накъде
само да няма прах
само да няма крах
да няма чужди мечти
пронизващи те като сачми
да няма този ужасяващ плен.

За да достигнеш последния бряг
и там, изоставен и бос
на края световен да се усмихнеш.
'Само да ме няма мен.'

[Rolisten]

бригада ?

[SolemnityOfDeath]

В смисъл?
Не съм бил на бригада ако това имаш предвид, но Англия си има доста намесено общо...за жалост, май.