PDA

View Full Version : Есе на някоя от следните теми



ovrlckd
06-23-2010, 18:29
Здравейте,трябва ми Есе на една от трите теми :

Първата тема е - "Човекът - повелител или приятел на природота" Свързана с разказа "Нежната спирала"

Втората тема е - "Кое е по-нужно на човешката цивилизация - разумът или чувствата" Свързана с разказа "В един есенен ден по шосето"

Третата тема е "Изкуството е лъжа,но тази лъжа ни учи как да постигнем истината" Свързана с разказа "Японският филм"

Липсва описателно заглавие.
kalpazanka

ovrlckd
06-23-2010, 21:26
Айде бе......

yoyosf
06-23-2010, 21:42
Е аз ако седна да пиша есетата на всички,които ги мързи да си ги напишат денонощно ще трябва да се занимавам с това.Толкова ви мързи да си напишете едно есе ... Ще седнеш за 1 час и ще го напишеш вместо да се забуташ в някое задимено кафе и да си говориш празни приказки с приятелките ти ...

Tedi4ka
06-24-2010, 06:59
Има някои въпроси, които ще останат неразгадани, например въпросът за това кой е по-силен - човекът или природата. Сякаш човекът винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи. Но тук откриваме противоречие. Та нима човекът не е част от природата? Вървейки срещу нея, ние вървим срещу себе си. А това не е ли безсмислено? Безспорно е, че човекът е най-развитият представител на живата природа. Странно е обаче,колко безразсъдно постъпва той спрямо света наоколо. А убивайки природата, не убиваме ли себе си? Или може би е по-добре, ако живеем сред пластмаса, стъкло и метал? Не ми се вярва! Човекът е част от природата и това трябва да остане така, защото тя е нашето минало, настояще и бъдеще. Кое е лицето на природата? Чрез разказа \"Нежната спирала\" от Йордан Радичков разбираме, че природата е във всяко същество и дори храст. Шипковият храст в произведението е оприличен на човек: \"Почти като човек... почти като човек!\" - човекът - символът на живота, на съзнанието, на разума. Но това не е истинският разум, защото човекът не е разумен относно света около себе си, той е нарушител на приридната хармония, а това не го прави по-силен. Така той губи и то не само света около себе си, но и своето собствено Аз. Опитва да се да избяга от реалността, а тя е, че той самият е лицето на природата. Някой би казал, че технологичният и научен погрес на човека го прави победител, но аз не смятам така, защото този начин на развитие е вид насилие върху дивото начало, което ни прави такива, каквито сме. А екологичните катастрофи? Те не са ли знак за нашата слабост, че не можем да възстановим разрушеното от нас? Защото да рушиш е по-лесно от това да създаваш. А най-лесното решение е да спрем да се опитваме да поправим нещата. Авторът на разказа сам доказва, че природата е във всеки от нас и че ако искаме а намерим нещо, трябва \"пак в себе си\" да се поровим, защото всички отговори са в нас самите. Като се замисля... разбирам, че човекът и природата винаги ще бъдат равни опоненти. Всеки от тях има своите оръжия и ги използва с пълна сила. Но човекът винаги остава завидим от природата и тя от него. И този кръговрат, тази спирала на на живота може би никога няма да се промени. Може би защото природата на човека е такава. А дали тя ще се промени някога? Не знам. Но знам, че битката продължава и човекът и природата стават все по-силни.Радичковия свят е странен,необича ен,изпълнен със знаци,които внимателният читател трябва да разчете,за да вникне в една разнолика действителност и да разбере правилно авторовите послания.Писате лят се вълнува трайно от проблемите за отношението на човека и заобикалящия го свят,за естествената сира на природата и насилието на човека над нея,за хармонията в света.Като любител на природата и ловец,Радичков познава в детайли полята,равнинит е и планините,и с опитното око на голям художник забелязва промените, които все по-често и по-трайно се виждат в околния свят и които събуждат основателната му тревога за оцеляването му.Човекът ,откъснал се от корените на вековната земя,заживял сред техниката и отчуждението на големите градове,все по-рядко се замисля за ценността на природата с нейните живителни сили и все по-неразумно и безотговорно унищожава нейните ресурси.С метафоризма на разказите си Радичков събужда размисъл за високомерието на човека към околната среда и за скритата заплаха,която таи природата- спокойна,изчакв аща,но вечно будна. Разказът \"Нежната спирала\" е представителен за Радичковото творчество.Той поставя въпросите за отношението между човека и природата и за съхраняването на вечните духовни стойности.В повествованието отношението към шипковия храст и простреляната птица се превръща в мярка за човешка нравственост. На пръв поглед в този разказ е една обикновена ловна история.Групата се връща от лов в Лудогорието.Път уването е тягостно и неприятно,защот о ги заобикаля една негостоприемна, дори враждебна природа.Това е първият сигнал за нарушена хармония между човека и заобикалящия го свят.Преобладав ащия свят създава мрачно тягостно предчувствие:\" Небето над нас бе сиво,вляво от шейната сивееше гора\"...В същото време околността е жива и одухотворена по особен начин. Радичков има необичаен поглед за видимия свят.Нетрадицио нно е движението наоколо:\"Бялата равнина леко се изтегляше и завърташе край нас,смълчаната гора се измъкваше на пръсти назад,най- близките дървета подтичваха бързо,по- далечните се движеха по-бавно и се създаваше илюзията,че гората бяга назад с хиляди крака...\" Създава се едно особено,тайнств ено,приказно усещане у читателя.Природ ата наоколо е във вечно движение.Така \"внезапно\" пред хората изниква шипковият храст.Необичаен с многобройните си червени плодове на фона на бялата равнина,този храст поразява ловците,събужда недоумение,упла ха,странни усещания,размис ъл,вглъбяване в собствената душа.Шипковия храст е едновременно обикновен,тради ционен,заплашит елен, тайнствен.Безми слено и безотговорно конярят го удря с камшика си.В този момент шипковият храст като че придобива друга ,свъхестествена сила и особено значение.Той трябва да се защити-оживява и излъчва скрита заплаха.Храстът оживява ,за да се запази от ненужното насилие.Човекът изведнъж разбира ,че природата може да бъде гостоприемна,та ка и недружелюбна,ко гато я обидиш и нараниш..Храстъ т таи скрита неподозирана сила.Той гледа хората с хиляди червени очи,а човекът изтръпва под този проницателен поглед.\"Туй ще е някой вампир\"- това си мисли един от ловците.Обвинит елния поглед на шипката като че събужда чувство за вина у хората.Те не могат да се скрият ,не могат да забравят тази вина,защото храстът отново и отново се явява ,непрекъснато е пред погледа на хората,независи мо от разстоянието.До края на разказа шипковият храст ще стои сред бялата пустош и ще гледа хората обвинително,ще дразни тяхната съвест и ще напомня за тяхното лекомислие и безотговорност. Този тайнствен храст \"почти като човек\",събужда \"натрапчив спомен\" за друг подобен шипков храст\"загледан също тъй втренчено със стотиците си червени лъскави очи\".\"Срещата\" на Методи Андонов,известн а творческа личност,с този обикновен, традиционен за нашата природа храст,който се превръща в неговото въображение в тайнствен обект,криещ необикновени,тр удно уловими послания,е въведена в ретроспекция.Ка кво точно търси нетрадиционното му творческо въображение- силата и неразгадаемостт а на природата или господството на човека над нея;особените знаци,които дават обикновените неща,или заплахата,която крие обидената,наран ена,разгневена природа? Като чме ли шипковия храст кара човека да се вгледа навътре в себе си,да търси своите истини за нещата от живота.\"В съдбовния поглед\" на Методи Андонов се открива желанието на човека да вникне в тайните на природата ,да усети нейния пулс,да разгадае неразгаданите истини,да избяга от отчуждението иградската суматоха,да стане част от тази природа,да разбере живота. В характерния си стил Радичков не дава готови отговори на големите въпроси, а само ги поставя по един ненатрапчив начин;читателят сам трябва да достигне да интересуващите го истини.Всеки човек има своя шипков храст,който го гледа,преценява ,осъжда,одобряв а,играе ралята на коректив на съзнанието и поведението му. Човекът и природата се дебнат и изучават,дават си взаимно уроци,държат съзнаните си будно и нащрек:\" Втренчени един в друг\".. Остава тревожният въпрос за хармонията и нейното съхраняване,за съжителството на човека и заобикалящиа го сват.\"Ако поисках да намеря нещо,трябваше пак в себе си да се рове\"-тези думи на автора отвеждат към стремежа за себепознание,ко ето е най-ценния човешки опит.Трябва да се опази нравствеността ,да се съхранят моралните ценности в съвремието.Това е идеята ,която носи и третата среща ,разказана от Радичков- срещата с ятото диви гълъби,които \"се зараждат\" в \"сивото небе\" .Лекомислено ,без никакъв смисъл ,без нужда човекът убива една от птиците.Неволно ставаме свидетели на последния полет на гълъба .Полета към смъртта.Нарушен а е хармонията в природата,но човекът откъснал се от своите естествени корени,не разбира и не усеща това.Хората са свикнали да се изживяват като господари на природата и да вземат от нея това,което пожелаят.Капкит е аленееща се кръв ,които описват спирали в снега ,изведнъж се превръщат в символи- знаци,които природата дава на човешкото съзнание.Те са безсловестно обвинение при което разказвачът и другите ловци остават безмълвни.Хорат а усещат,че стават свидетели на нещо необичайно-на предупрежденият а ,които природата отправя чрез смъртта на птицата.Дали ще разчетат правилно знаците,дали ще се всушат в тревожния глас на земята-това зависи от запазването на хармонията и света като цяло: \"Всеки случай никой не посмя да пристъпи напред,за да разкъса или да понатъпче аленеещите нежни спирали на птицата\" Хората са изправени пред нещо необикновено ,но съдбоносно,коет о не разбират напълно.Гората като че ли е още по-недружелюбно сива,изчезналия шипков хаст застава на своя пост,червените капки кръв ярка се открояват върху девствено белия сняг,всички знаци-символи на предупреждаваща та природа се събират заедно. Тревога будят нежните спирали на убитата птица,която е оставила\"своето последно четмо и писмо върху бялата равнина\" .Авторът задава първия и последен директен въпрос в разказа:\"Може би тази фраза съдържа проклятие;може би съдържа някакво завещание към другите птици;а може би е само отпечатък на един внезапен финал?\" Човечеството трябва да се научи да чете знаците на природата,ако иска земята да бъде негова майка и в бъдеще.Авторът ни кара да отправим поглед навътре в себе си,да търсим истината,като отстояваме значимото и стойностното.Бе зразличието и лекомислието са събудили неговата тревога:\" постепенно започнах да чувам,че освен звърчетата звъни и откънтява тихо и нещо друга в душата ми,подобие някакво на небесна червена сълза,на шепот от стреснат шипков храст, и че душата ми започва да чертае и да усуква неясни,но нежни кръгове и спирали...\" Дали природата ни проклина или предупреждава; дали ни поучава или ни кара да учим нейния език,за да се върнем към корените си,които са дълбоко в нейната същност,и да се чувстваме не като владетели, а като частица от нея-струва си да се замислим върху това.

ovrlckd
06-24-2010, 09:30
Мерси