prostonikoqq
06-25-2010, 19:36
Не знам от къде да започна ...може би от начало....никога не съм имала хубаво семейство нито детство майка ми винаги ме е пренебрегвала не си спомням да е идвала педи да си легна за лека нощ никога не съм усещала нейната любов винаги е имало проблеми вкъщи и скандали преди сигорно към 14-16 годишна възраст започнаха големите проблеми тя можеше да загуби работата си и апартамента ни започнаха още повече скандали бях виновна за всичко че искам да изляза че не помагам вкъщи за проблемите и решаването им накратко един постоянен тормоз и ...бой да биеше ме много дори когато ме изгони и си събрах багажа и излезнахме навън уж за такси да ходя при баща ми тя ме нарита и ме бутна пред една кола тя казваше махай се от вкъщи а после като тръгна ме хваща за косата и пита къде си тръгнала?бях на 15 вече и дори менстуация нямах след целият този тормоз всеки ден до късно вечер тя ми се извиняваше след мен естесвено и казваше забрави за това обещай ми това е и до ден днешен (след скандал -извинявай забрави го).Нчма да влизам в подробности твърде болезнени са ,не ми е посягала скоро но пак при скандали виждам злобният и поглед и ми говори с една ненавист и ужасно изражение да на 20 съм а не ме пуска да излизам вечер не ме пуска да преспя в приятеля си въпреки че казва че го харесва иска винаги да съм вкъщи като работя ми казва трябват ми парите ти и аз давам ли давам без да мога да кажа нищо защото това е по всеки един въпрос аз нямам гласност ако настоявам мнението си става лошо а аз не искам да почват скандалите тя дори не ми дава да излезна в 6 часа изневиделица е така изведнъж някой като ми се обади като излизам започва да ми звъни постоянно къде си кога ще се прибереш и т.н да закъснея дори с 15 мин вече е проблем а да и се обадя и да й кажа че ще се прибера с час по-късно от уговореното вече е голям проблем и започва викането измисля какви ли не оправдания като я питам добре защо не даваш ...?тя казва -не няма /да отидеш /да го направиш/да стане и точка .По всеки един възможен начин тя ме пренебрегва и като не и изнася нещо започва скандал и пак става нейното мен е страх от нея не мога да говоря с нея опитвала съм се но тя веднага извърта нещата да вика и да не ме слуша ....това е много малко от всишко което ми причинява кажете ми вие как мислите да си взимам нещата и да отивам в друг град като си зарежа поне за една година обучението или след 4 години като завърша университета да изчезна от града и от нея ... и моля поне да пишете на колко сте години ,защото като бях на 15 си мислех 4е на 18 ве4е ще съм далеч от нея но сега е друго страх ме е дали ще се оправя ако си тръгна....