Ryapoff
06-26-2010, 08:09
Моето... бившото момиче
Тя. А преди беше Тя и Той, не телевизионната версия, битовата. Онези Тя и Той, които бяха обикновени хора, но които ги беше журнал любовният пламък и връщане назад нямаше. Те бяха едно цяло, имаха чувството, че са направени един за друг. Да, ама не. Каквато и любов да е, винаги може да се развали. Красивите цветя, милите думи, сладките целувки, всичко изглежда перфектно. Но на един казан с мен и една лъжица ... му стига. Както си беше перфектно всичко, така и стана буря. Но нека малко да подредим събитията, че така ще се получи смес от изречения с обща тема, а искам да е история, хубава или не, вие ще прецените.
Началото. Обратното на края. Запознаха се в училище, банално място за запознанства и още по-банално за пламването на любовната искра. Но беше така, запознаха се в училище. Не в часовете, на кръжок. Първият път, когато той и обърна внимание, беше прегърнал съученичка(на шега, въпреки нейните мисли), а бъдещата му любов определи него и съученичката му като влюбени гълъбчета. Тогава двете момичета се засмяха. Той забеляза смеха й. Красив, звънлив, чист момически, с наченки на женски, смях. Продължи да си решава с едната ръка задачата по геометрия, а с другата да си играе с русите кичури на момичето до себе си. С една дума, не й обърна чак толкова внимание.
Влюбването. Или как едно момче полудя по едно момиче. С времето той започна да седи сам и все по-често да заговаря момичето с красивия смях, между, а в последствие и по време на решаването на задачи по математика. Все пак какво е една точна наука пред любовта. Това момиче започна да му харесва все повече и повече, започна да чака с нетърпение свършването на понеделничните часове, за да я види отново, да се полюбува на къдравите й кестеняви коси, на лицето й, на всичко нейно. Не, не й се кефеше. Чувството, което изпитваше, беше в пъти по-различно от всички чувства към момичета, които бе имал до сега. Преди просто си харесваше някое момиче, вярно, имаше съученички, които преди бе харесвал наистина много, но не, никоя не бе харесвал толкова. В това момиче имаше нещо специално, не беше като другите красавици. Беше красива, без да ползва грим, като красотата и не се натрапваше. Беше от тази красота, каквато имат цветята, красота, която кара стаята, в която са поставени, да изгрее. Такава беше красотата й. Един пловдивски пластичен хирург казва, че красотата е симетрия. Прав е. Много! Но не симетрия като на някои фолк-певици, крака като на добре тренирана кобила и гърди като гуми на трактор. Не, истинска, натурална и симетрична красота. И така, всеки ден и час му се струваше като ненужен пълнеж на времето между два следучилищни урока по математика. А всички други момичета - просто ученички, те дори не бяха Нейна конкуренция в съзнанието му. Те бледнееха. Пред нея всяка и всичко бледнееше. Да, тя беше единственото нещо, което го интересува. И ето, че вече комуникираха доста по-често. Първо започна да я заговаря на междучасията, после и взе и скайпа. Там си говориха дълго всяка вечер. Седеше до малките часове на нощта пред компютъра, а понякога и осъмваше на стола. Заедно с нея. Не чувстваше умора, защото за него това бе дори по-ценно от съня – в него той щеше да я сънува, как я целува а после я съблича... и звънва будилника обикновено, а тук имаше пряк контакт с нея, е вярно, не я целуваше, нито други благинки правеха, но пак беше по-добре от сън. От сън спомен няма все пак. Та така де, тя вече бе обсебила съзнанието му. Не, не по начина, по който те обсебва една секта например, а по сладкия начин, по който те обсебва дадено приятно занимание. Започваш само за него да мислиш, всичко което правиш, започваш да свързваш с него. По този начин. И той започна да се пита дали и тя чувства същото към него. Да, можеше да я попита, но ако отговорът беше отрицателен? Какво щеше да направи? Щеше да изгуби смисъла да живее, а тогава... Не му се мислеше какво щеше да направи. Това го спираше да я попита. А тя очакваше този въпрос не по-малко от него. И една вечер, под въздействието на приятни емоции, той реши да зададе мъчителния въпрос. Започна да й говори сериозно по скайп, по който тя се държеше като на живо, не слагаше друга маска, и зададе въпроса. Дори по написаното от него си личеше, колко се е чудил дали да го напише. Но страховете му не се оправдаха, отговорът беше положителен. Ама много положителен, тя мислеше същото като него. И така, те се влюбиха.
Влюбени, какви други? Започнаха да прекарват все по-голяма част от междучасията заедно, седяха заедно на уроците, излизаха заедно. Перфектно. Нали знаете онези розови сънища, в които всичко е перфектно, няма нищо лошо и всеки мисли за любов или каквото там обича? В такъв сън се бе превърнал животът и на двамата. Мислеха един за друг, пасваха си идеално като характери, имаха съвсем незначителни различия, на които дори не обръщаха внимание. С една дума – перфектната любов. Любов. Красива. Пълноценна. Имаха и от онези караници, които правят една връзка истинска. Нали знаете, скарате се и после секс за сдобряване. Същото без секса, възрастта им не бе от най-подходящите, макар да имаха съученички, минали по няколко батковци, те не мислеха секса на 14 за нещо нормално. Единственото различие, което двамата изгладиха с компромиси, беше чалгата. Той слушаше чалга, Тя-не. Е, тя започна да слуша по малко, а той започна да слуша и от нейните стилове музика. Не бяша лоши. R&B. Звучеше като марка слипове, но беше нелоша музика. И така, те бяха на върха на щастието, на гребена на вълната също е много добра метафора. Защото и кофти сърфист може да яхне гребена на вълната, а после да падне много лошо, така да се каже, да си счупи сърфа. И с тях се случи същото, но за това по-нататък. Вече май изчерпах темата за кулминацията на любовта.
Интриги, другата страна на медала. Мдаа, пак ще цитирам оня с щастието, прав е. Всички научиха, то не беше и тайна това, което се случваше между тях. Но не всички ти мислят доброто, това трябва да е много ясно на всеки. Първоначално интригите не бяха толкова много и всичко продължаваше да върви розово и красиво, те заебаваха интригантите. Но интригантите не ги заебаваха, продължаваха, а и се умножаваха. Ставаха все повече. Като гъбички. Е, хлябът има и кора, вярно, обаче кората ставаше все по-дебела и твърда, хлябът започваше да става по-труден за ядене. А първоначално връзката им можеше да се определи като еклер. Сочен, френски еклер. Със заливка от швейцарски шоколад. Вкусотия. Обаче много хора се намериха, които нямаха еклер, всъщност нищо нямаха, и по тъпата българска логика, дето не сакат на тех да им е добре, а на вуте да му е зле, взеха да впрягат всичките си сили, за да попречат на връзката им. Тъпанари. Вече и учителите знаеха за връзката им. Което не му беше проблем, нито на нея. Обаче него го уважаваха съучениците и никой не го базикаше. А нея класът й беше съставен предимно от лицемерни момичета, които искаха да са й приятелки заради изгода, и педали, неможещи да си намерят момиче, искащи да попречат на нея да е щастлива. Ебати комплексарите. На 8-ми март Той и подари роза. Кармъзъ.
Късането. ‘Що завърших с розата? Тя беше началото на края. Целият клас я подиграваше, всички интригантки скалъпиха всякакви глупости за Него, на които тя накрая повярва. Не мислеше, че някой може да лъже толкова. Един негов съученик беше интригантка от мъжки пол. Направи така, че вече да не се познават, а с момичето му нямаше шанс. Глупак. Но за раздялата им помогна. Тя промени държанието си към него и естественият завършек на любовта им беше да скъсат. Обаче тя не се решаваше, той направи крачката. Скъсаха. Така беше по-добре, но това не му попречи след време да се запита дали късането е бил правилният избор. Дали са можели да останат заедно още малко. Тя му липсваше, вече нямаше училище и нямаше интригантки, но вече беше късно да започнат отново. Жалко.
Тя. А преди беше Тя и Той, не телевизионната версия, битовата. Онези Тя и Той, които бяха обикновени хора, но които ги беше журнал любовният пламък и връщане назад нямаше. Те бяха едно цяло, имаха чувството, че са направени един за друг. Да, ама не. Каквато и любов да е, винаги може да се развали. Красивите цветя, милите думи, сладките целувки, всичко изглежда перфектно. Но на един казан с мен и една лъжица ... му стига. Както си беше перфектно всичко, така и стана буря. Но нека малко да подредим събитията, че така ще се получи смес от изречения с обща тема, а искам да е история, хубава или не, вие ще прецените.
Началото. Обратното на края. Запознаха се в училище, банално място за запознанства и още по-банално за пламването на любовната искра. Но беше така, запознаха се в училище. Не в часовете, на кръжок. Първият път, когато той и обърна внимание, беше прегърнал съученичка(на шега, въпреки нейните мисли), а бъдещата му любов определи него и съученичката му като влюбени гълъбчета. Тогава двете момичета се засмяха. Той забеляза смеха й. Красив, звънлив, чист момически, с наченки на женски, смях. Продължи да си решава с едната ръка задачата по геометрия, а с другата да си играе с русите кичури на момичето до себе си. С една дума, не й обърна чак толкова внимание.
Влюбването. Или как едно момче полудя по едно момиче. С времето той започна да седи сам и все по-често да заговаря момичето с красивия смях, между, а в последствие и по време на решаването на задачи по математика. Все пак какво е една точна наука пред любовта. Това момиче започна да му харесва все повече и повече, започна да чака с нетърпение свършването на понеделничните часове, за да я види отново, да се полюбува на къдравите й кестеняви коси, на лицето й, на всичко нейно. Не, не й се кефеше. Чувството, което изпитваше, беше в пъти по-различно от всички чувства към момичета, които бе имал до сега. Преди просто си харесваше някое момиче, вярно, имаше съученички, които преди бе харесвал наистина много, но не, никоя не бе харесвал толкова. В това момиче имаше нещо специално, не беше като другите красавици. Беше красива, без да ползва грим, като красотата и не се натрапваше. Беше от тази красота, каквато имат цветята, красота, която кара стаята, в която са поставени, да изгрее. Такава беше красотата й. Един пловдивски пластичен хирург казва, че красотата е симетрия. Прав е. Много! Но не симетрия като на някои фолк-певици, крака като на добре тренирана кобила и гърди като гуми на трактор. Не, истинска, натурална и симетрична красота. И така, всеки ден и час му се струваше като ненужен пълнеж на времето между два следучилищни урока по математика. А всички други момичета - просто ученички, те дори не бяха Нейна конкуренция в съзнанието му. Те бледнееха. Пред нея всяка и всичко бледнееше. Да, тя беше единственото нещо, което го интересува. И ето, че вече комуникираха доста по-често. Първо започна да я заговаря на междучасията, после и взе и скайпа. Там си говориха дълго всяка вечер. Седеше до малките часове на нощта пред компютъра, а понякога и осъмваше на стола. Заедно с нея. Не чувстваше умора, защото за него това бе дори по-ценно от съня – в него той щеше да я сънува, как я целува а после я съблича... и звънва будилника обикновено, а тук имаше пряк контакт с нея, е вярно, не я целуваше, нито други благинки правеха, но пак беше по-добре от сън. От сън спомен няма все пак. Та така де, тя вече бе обсебила съзнанието му. Не, не по начина, по който те обсебва една секта например, а по сладкия начин, по който те обсебва дадено приятно занимание. Започваш само за него да мислиш, всичко което правиш, започваш да свързваш с него. По този начин. И той започна да се пита дали и тя чувства същото към него. Да, можеше да я попита, но ако отговорът беше отрицателен? Какво щеше да направи? Щеше да изгуби смисъла да живее, а тогава... Не му се мислеше какво щеше да направи. Това го спираше да я попита. А тя очакваше този въпрос не по-малко от него. И една вечер, под въздействието на приятни емоции, той реши да зададе мъчителния въпрос. Започна да й говори сериозно по скайп, по който тя се държеше като на живо, не слагаше друга маска, и зададе въпроса. Дори по написаното от него си личеше, колко се е чудил дали да го напише. Но страховете му не се оправдаха, отговорът беше положителен. Ама много положителен, тя мислеше същото като него. И така, те се влюбиха.
Влюбени, какви други? Започнаха да прекарват все по-голяма част от междучасията заедно, седяха заедно на уроците, излизаха заедно. Перфектно. Нали знаете онези розови сънища, в които всичко е перфектно, няма нищо лошо и всеки мисли за любов или каквото там обича? В такъв сън се бе превърнал животът и на двамата. Мислеха един за друг, пасваха си идеално като характери, имаха съвсем незначителни различия, на които дори не обръщаха внимание. С една дума – перфектната любов. Любов. Красива. Пълноценна. Имаха и от онези караници, които правят една връзка истинска. Нали знаете, скарате се и после секс за сдобряване. Същото без секса, възрастта им не бе от най-подходящите, макар да имаха съученички, минали по няколко батковци, те не мислеха секса на 14 за нещо нормално. Единственото различие, което двамата изгладиха с компромиси, беше чалгата. Той слушаше чалга, Тя-не. Е, тя започна да слуша по малко, а той започна да слуша и от нейните стилове музика. Не бяша лоши. R&B. Звучеше като марка слипове, но беше нелоша музика. И така, те бяха на върха на щастието, на гребена на вълната също е много добра метафора. Защото и кофти сърфист може да яхне гребена на вълната, а после да падне много лошо, така да се каже, да си счупи сърфа. И с тях се случи същото, но за това по-нататък. Вече май изчерпах темата за кулминацията на любовта.
Интриги, другата страна на медала. Мдаа, пак ще цитирам оня с щастието, прав е. Всички научиха, то не беше и тайна това, което се случваше между тях. Но не всички ти мислят доброто, това трябва да е много ясно на всеки. Първоначално интригите не бяха толкова много и всичко продължаваше да върви розово и красиво, те заебаваха интригантите. Но интригантите не ги заебаваха, продължаваха, а и се умножаваха. Ставаха все повече. Като гъбички. Е, хлябът има и кора, вярно, обаче кората ставаше все по-дебела и твърда, хлябът започваше да става по-труден за ядене. А първоначално връзката им можеше да се определи като еклер. Сочен, френски еклер. Със заливка от швейцарски шоколад. Вкусотия. Обаче много хора се намериха, които нямаха еклер, всъщност нищо нямаха, и по тъпата българска логика, дето не сакат на тех да им е добре, а на вуте да му е зле, взеха да впрягат всичките си сили, за да попречат на връзката им. Тъпанари. Вече и учителите знаеха за връзката им. Което не му беше проблем, нито на нея. Обаче него го уважаваха съучениците и никой не го базикаше. А нея класът й беше съставен предимно от лицемерни момичета, които искаха да са й приятелки заради изгода, и педали, неможещи да си намерят момиче, искащи да попречат на нея да е щастлива. Ебати комплексарите. На 8-ми март Той и подари роза. Кармъзъ.
Късането. ‘Що завърших с розата? Тя беше началото на края. Целият клас я подиграваше, всички интригантки скалъпиха всякакви глупости за Него, на които тя накрая повярва. Не мислеше, че някой може да лъже толкова. Един негов съученик беше интригантка от мъжки пол. Направи така, че вече да не се познават, а с момичето му нямаше шанс. Глупак. Но за раздялата им помогна. Тя промени държанието си към него и естественият завършек на любовта им беше да скъсат. Обаче тя не се решаваше, той направи крачката. Скъсаха. Така беше по-добре, но това не му попречи след време да се запита дали късането е бил правилният избор. Дали са можели да останат заедно още малко. Тя му липсваше, вече нямаше училище и нямаше интригантки, но вече беше късно да започнат отново. Жалко.