JustaLittleKid
07-02-2010, 19:38
Защо ли бързаш към смъртта?
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед.
За къде ли бързаш толкова, не зная.
Времето е цялото пред нас.
И други бързали са, а какъв е края
страхувам се дори да мисля аз.
Пътуването вече не е удоволствие,
не е удоволствие, а постоянен страх.
Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие,
нито миг за веселба и смях.
Защо ли толкова безотговорни днес са хората?
Карат бързо, без предпазния колан.
Забравят може би зарад умората,
че някой казал е „Не карай ти пиян.”
Пътуването се превърна във война,
а бойното поле е пътят.
Жертвите са прекалено много, често без вина
се случва хората животът да изгубят.
Не е честно, никак не е честно.
Загиват много… без вина.
А стрелката вече стигнала е двеста.
Защо ли бързаш? Към смъртта?
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед.
За къде ли бързаш толкова, не зная.
Времето е цялото пред нас.
И други бързали са, а какъв е края
страхувам се дори да мисля аз.
Пътуването вече не е удоволствие,
не е удоволствие, а постоянен страх.
Безкрайно дебнене и нито миг спокойствие,
нито миг за веселба и смях.
Защо ли толкова безотговорни днес са хората?
Карат бързо, без предпазния колан.
Забравят може би зарад умората,
че някой казал е „Не карай ти пиян.”
Пътуването се превърна във война,
а бойното поле е пътят.
Жертвите са прекалено много, често без вина
се случва хората животът да изгубят.
Не е честно, никак не е честно.
Загиват много… без вина.
А стрелката вече стигнала е двеста.
Защо ли бързаш? Към смъртта?