PDA

View Full Version : Как се лекува разбито сърце ?



buuu
07-03-2010, 22:35
От както се разделихме с приятеля ми / ще стане месец на 7ми/ не съм писала тук.. а само като се сетя колко често писах в " Какво бихте казали на гаджето си в този момент " .. еми да казахме си всичко и ВСИЧКО приключи. Налягат ме едни мъчителни мисли ...
Но ето ме пак тука .. в 12 и половина вечерта , чудейки се как да обесня всичко което ми се върти в главата и всичко което ме разкъсва ,ама бая яко , отвътре...
Той .. той беше този на който дадах всичко което имах , този на който подарих сърцето си , този който допуснах тооолкова близо, този на който позволих да стигне го леглото ми, този който омая главата ми , този който ме обичаШЕ , и който аз ОБИЧАХ,този който през първите 4 месеца беше СЕБЕ СИ , ЕДИНСТВЕНИЯ , НЕПОВТОРИМИЯ , а през следващите 2 се превърна в един от тях.. и ме нарани с детските си постъпки и безотговорни действия , Tази връзка беше по-различна..беше нещо красиво..истинско..усещах как и двамата не можехме един без друг..разделяхме се за 30 минути и вече си липсвахме..какво да кажа...беше като приказка, всеки един момент ми беше скъп, безценен.Можех с часове да стоя, да го гледам и да си мисля колко се гордея с него..и отсреща получавах нужното, дори и повече. сякаш аз бях центъра на света му..и той на моя.
Сега когато вече не е мой.. припознавам всички в него.. всичко ми напомня за него.. убива меее , където и да ида каквото и да правя , всички спомени ме преследват, когато го видя изтръпвам и ми се разбърква стомаха , а очите ми се пълнят със сълзи .. нз какво да правя вече .. Как се лекува разбито сърце? Сърце пострадало от първата любов? Няма да го забравя, не мога , а и ми изглежда невъзможно .. мъчи ме страшно мого .. още мечето ми стои на леглото и още си нося камънчето от него .. още снимките са ми в компа и още плача с глас.. Няма ги силните чувства вече, остана само празнотата, да това е чувствам се празна , всякъш с него си е отишла и част от мен ... НО ВИНАГИ в сърцето ми ще има някаква част и за него..
Просто исках да споделя.. страшно тежко ми е .. всеки ден главата ми се пръска просто , а аз не мога да направя нищо, дори нз къде да ида и какво да подхвана да върша , не ям , абе някво еднообрразие , като робот съм , едни и същи спомени .. всеки ден . Помощ :cry:

ShtrudeL
07-03-2010, 22:38
Лекува се с операция. Но мисля,че щом е разбито и за тям няма шанс.

Преживей го.

ScarletBite
07-03-2010, 22:59
Спираш да извикваш болката в съзнението си. Решаваш, че трябва да продължиш напред. Преглъщаш, поемаш въздух и вече си прекрачил границата.
Лесно е.
По-трудно е да приемеш, че хланченето няма да го върне. Да приемеш вътре в себе си, искам да кажа. Да приемеш, че всичко е зад гърба ти и повече няма да имаш общо с този човек. Защото в момента ти свързваш мислите си с миналото. И може би вярваш някъде дълбоко в себе си, че вкопчвайки се в спомена, съдбата ще те съжали и... Абе... типична човешка слабост. :)
Мечето и снимките ще значат нещо, докато ти вярваш, че значат нещо. Иначе са просто торба, пълна с дюнапрен, и стари файлове в компа. Това е.

А, и "After death comes life"

didi0804
07-03-2010, 23:17
Няма лек.С времето ще отшуми

GregoryHouse
07-03-2010, 23:39
С бръснарско ножче само...

Lancelot
07-03-2010, 23:42
С капчица. Лепи всичко.

Vasoto129
07-04-2010, 06:27
И аз минах през това,просто се изправяш и си казваш,че всичко продължава,нишо не е загубено.Има една велика реплика-''Това което не ни убива,ни прави по-силни'',такаче просто трябва да се изправиш,ще боли,ще боли адски много,но това е...потърси утеха в приятелите си,родители някой,който те разбира и по това както си го обяснила разбирам че те е използвал само да си легне с теб.Не си заслужава да се съжаляваш и да плачеш.Изправяш се и продължаваш напред. :) :) :) УСПЕХ

valdesbg
07-04-2010, 07:02
Лекува се като му позволиш да обича отново. Без задръжки. И оставиш спомените там където им е мястото - в миналото.

Elenichkaa
07-04-2010, 07:50
Лекува се с времето.Започни да си търсиш занимавки.Лято е можеш и на работа да се хванеш,помагй повече вкъщи,излизай по-често(но не говори за него,защото така започваш да се самосъжаляваш и вместо да се забавляваш навън,започваш да се жалваш пред приятелите си).
Много боли,вярно е!Но живота е пред теб.Някой ден може и да се смееш на вълненията,който те обземат сега.Вярно е,че тъгуваш по спомените,но не е ли това тъга по онова,което си имала(мин.време),онова,коет се е променило и дори и да се върне ще е друго!

Каква е причината да скъсате?(отговори първо на себе си,после ако искаш и можеш го напиши и тук!)

mincheto
07-04-2010, 07:59
Buuu, мила времето е единственият лек.И ,аз мислих,че няма да мога да забравя бив6ият си дето ме заеба, но време се мина , и вече ми е се тая. Хич не ми пука за него.Сега имам нов по свестен.Държи net клуб,итн.и струва много повече от другият.

no0name3
07-04-2010, 10:52
мила авторке.. няма лек никой не може да ти помогне. абсолютно същата история е с мен.. става месец откакто се разделих с НЕГО след половин годишна връзка. всичко ми напомня за него спя с една плюшка която той ми подари плача на снимки и тарся любовта му.. потрай,поплачи си на воля помни хубавите моменти а ако го обичаш се опитай да си го върнеш.. само ако си заслужава и не е лайно като моя да тръгне с друга на втория ден.. ;]

MaLkaTa_LaDy
07-04-2010, 11:07
След още един месец ще започнеш да посвикваш, след друг - още повече и т.н. След година вече ще се опитваш да си спомняш, но болката ще е нищожна. И така минава много време и след 2-3-4 години той загубва своя смисъл. Загубва всякакъв смисъл, стига да си го поставиш за цел.

Paramour
07-04-2010, 11:23
Лекува се като му позволиш да обича отново. Без задръжки. И оставиш спомените там където им е мястото - в миналото.

givemereasontolive
07-04-2010, 11:30
Лекува се като му позволиш да обича отново. Без задръжки. И оставиш спомените там където им е мястото - в миналото.

Напълно съм съгласна.
Излез,може вече да ти става банално от тези наши думи,но това е решението-излез,разнообрази ежедневието си,смей се,забавлявай се.

Болката никога не спира.Спира да ти пука,че те боли. (:

BiGBaDWolF
07-04-2010, 11:33
Много много гадно...Само времето може да те оправи...Успех дано го забравиш по бързо :)

yoo97
07-04-2010, 13:28
съгласна съм с BigBadWolf
има само едно друго нещо,но ...
... да си намериш друг и да се опиташ да го забравиш ... :shock:

FancyGirl
07-04-2010, 15:32
50мл варена кайсиева ракиица на 80C
салата краставици и домати но да са ГМО + малко краве сирене но без мляко да е обезателно
компания на добри приятели (познати, използвачи)
+ подправка за вкус време и други забавления отвличащи вниманието ти.

п.п няма точна рецепта, трябва да чакаш, да си силна да продължиш макар и без него, да отвориш сърцето си, да живееш всеки ден и да се радваш на всеки миг, дори и да не можеш времето ще те научи, той е най-коварното същество но и най-полезното.

И имам нещо много любимо, което в твоя случай в същото.
Само, че при теб се отнася за него. Успех

Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла
Или да се усмихнеш, затова, че си я имал!
Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне
Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!
Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видищ,
Но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!
Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера,
Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!
Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко,
Или да направиш това, което тя винаги е искала:
да се усмихваш, да отвориш очи и да продължиш напред!
Дейвид Харкинс

buuu
07-04-2010, 15:35
мила авторке.. няма лек никой не може да ти помогне. абсолютно същата история е с мен.. става месец откакто се разделих с НЕГО след половин годишна връзка. всичко ми напомня за него спя с една плюшка която той ми подари плача на снимки и тарся любовта му.. потрай,поплачи си на воля помни хубавите моменти а ако го обичаш се опитай да си го върнеш.. само ако си заслужава и не е лайно като моя да тръгне с друга на втория ден.. ;]

няма смъсул да си го връщам.. няма смисъл да се боря .. не мога да го накарам да е насила с мен , а и дори и да мога то ще е само за нуждите му , а аз не искам изкъствена връзка в която пак само аз ще давам.. няма смъсъл да правя каквото и да било , нямам сили , нямам му доверие , не мога да допъсна да ме нарани отново . Но се питам далки ако му го позволя , това ще ме накара после да го превъзмогна по лесно, дали ще ме направи по-силна ? Заслужава ли си пак да хабя нерви , сълзи сили и да храня празни надежди че ще се е променил ?! Този който трябва да се бори е ТОЙ , защото така и не осъзна колко много го обичах, така и неразбра че аз бях тази която тостави него на чво място .. никоя друга няма да му го позволи. А ако го направи , то значи и нея ще превърне в едно нищо. Бяхме заедно 6 месеца, съжалявам само за последните 2 , но всичко което се случи през тях убива това, което ме кара да се усмихна през 4те месеца преди това. Няма да мога да го забравя, просто след време ще претръпна пределно ясно ми е.. но все още немога бе хора , как бих могла да забравя всичкокоето бяхме и всичко което можехме да бъдем ? Насълзяват ми се очите. Той пропиля всичко.. взе даденото му от мен и си поигра с него, поигра си с всичкото ми АЗ, и ме захвърли.. ей така като някаква кукла , с която вече не му се играе... Жалкото е ,че така и не разбрах причините поради които се разделихме, и жалкото беше че като го попитах дали съм му омръзнала , той ми отговори -не . Знам че още ме обича и че винаги ще ме помни , това донякъде ми дава още сили. На 16 години е .. живей му се , още не е готов за сериозна връзна и не може да ми осигъри такава, прекалено не узрял е още ,че да разбира и осъзнава какво прави. Компанията му го превърна в типичния курвар..офф мн е вярна поговорната ,че с кавито се събереш , такъв ставаш ! Движише се с някви 20 годишни и нагоре .. хах , и понеже баща муе починал когато ебил на 12, няма от кой друг да взима пример. Не слуша брат си /24 г/ нито майка си.. а те толкова мн ме уважаваха и ми имаха доверие . Хората още говорят за нас.. приятелите му още питат кво е станало.. всички ни се радваха .. сега като ме питат просто задминавам и се правя че не чувам , понеже пак ми се пълнят очите... Но и това ще мине , просто редом с хубавите , трябва да се сетя и за лощите моменти , понеже именно те трябва да ми отворят очите и да ми дадът сили да премина напред . Но боли... защото обичах истиснки .

zority7
07-04-2010, 16:07
само ти можеш да си помогнеш,никой друг,знам че те боли всички сме преживяли раздяла като твоята ,но каквото е било било продалжи на пред не се връщай в спомените защото повече ще те боли :)

SisinkaS
07-04-2010, 16:11
Лекува се .. с приятели, с купони, забавлявай се, не мисли за това! Света не свършва! Знам че ти е тежко, но ще мине, ще го забравиш няма как да е иначе :wink:

sheilsis
07-04-2010, 17:09
Имам абсолютно същия проблем като теб авторке :/ той ме заряза, след 1 месец тръгна с друга и е влюбен в нея...забрави ме...след всичко, което каза и направи.... след всички думи, всички прекарани мигове, целувки, прегръдки, усмивки, погледи любовни...сякаш всичко изчезна и се изпари за него..а аз дадох всичко от себе си за тази връзка..абсолютно всичко и това е проблема
Сега се чувствам празна, куха, сякаш светът и животът е свършил, защото той е с друга и на друга казва колко я е обичал..а до скоро това бях аз
Разбитото сърце не знам как се лекува, може би му трябва време или нова любов :( надявам се да мине, но ме е страх, че няма :( боли от любовта много боли :(

krem4et0
07-04-2010, 17:20
Лекува се с време, лекува се с приятелска/родителска подкрепа, лекува се с нова любов. Последното е най-сигурния лек, но и за него трябва време. И това ще мине.

Fascinating
07-04-2010, 17:43
Просто се постарай да не мислиш за него , а в случаите когато това стане , просто си помисли , че не е единствен на този свят , бъди по-оптимистична , сигурен съм , че не е съвършен и ще намериш нещо , което определено ще обичаш по-силно ! :P

WaterLilly
07-04-2010, 18:04
Шоколад?

woshata
07-04-2010, 18:14
Ей, я се стягай ! Винаги след раздяла боли, била съм ама в АБСОЛЮТНО същата ситуация като теб преди година, мн се тръшках, не виждах надежда, исках само него, плаках много, спомените изплуваха, лягах и ставах с тях.. НО това не помага.. бъди силна, мисли за друго, излизай с приятели.. зареждай се с хубави емоции, не е толкова трудно, ще ти е гадно.. може би още малко или много, но пък не е края на света. Както ти казах и аз бях така преди.. а сега ? Сега съм адски влюбена в едно прекрасно момче и вярвам, че и ти след време ще откриеш човек, който наистина ще те заслужава и всичко ще е наред. Знам че сега може би си мислиш "Амаа не, аз искам само него", но след време сама ще се убедиш в думите ми : ) Айде успех !

strave
07-04-2010, 18:16
Лекува се като му позволиш да обича отново. Без задръжки. И оставиш спомените там където им е мястото - в миналото. Точно.Потърси нов и няма да сгрешиш.Емоции от всякакъв вид и преживявания са от полза.

fenasf
07-04-2010, 18:26
Занимавай се с нещо, което няма да ти напомня за него :)

xdennyx
07-04-2010, 19:49
Въпреки всички хубави съвети,които и дадохте,пак няма да го преодолее.Но само за сега.И аз съм преживяла същото нещо..Мислих си,че никога няма да го забравя,всяка нощ плачех,мислейки за всички хубави моменти.Чудех се как да върна времето,но няма смисъл.Това го разбрах много скоро.Просто си дай малко време и се опитай да си намериш друг,който да те заслужава и да не те кара да плачеш. :wink:

valdesbg
07-04-2010, 19:55
Въпреки всички хубави съвети,които и дадохте,пак няма да го преодолее.

Тя ще си седи вечно на тоя крайъгълен камък, ако зависи от нея. Не за друго а защото не иска да продължи напред. Живее в миналото.

А в тоя случай - няма какво да направим ние, хората от настоящето, нали? (:

buuu
07-04-2010, 21:05
чувствам се празна, куха от вътре :cry: той продължава и се занимава с някви кyрви а аз стоя на едно място и тъпча :(

strave
07-04-2010, 21:12
чувствам се празна, куха от вътре :cry: той продължава и се занимава с някви кyрви а аз стоя на едно място и тъпча :(Не стой в това да си припомняш минали моменти има някакъв сантимент,но те с нищо не ти помагат да се справиш с това което те измъчва.Забряваш миналото и продължаваш напред иначе мненията ти като това ще нараснат.

descarada
07-05-2010, 05:42
Като чета тази тема,все едно виждам себе си преди една година,имах чувството,че целия свят свършва,че едва ли не повече абсолютно никой и нищо няма значение,самосъжалявах се,обвинявах се,но нищо не можех да променя,докато изведнъж не се осъзнах и си казах-добре на него не му пука изобщо за мен,а защо аз трябва да страдам,да се измъчвам и да се затварям и отблъсквам другите хора от себе си.И сега по същото време вече отново съм щастлива с друг човек,наистина времето лекува.Ако ти самата не приемеш промяната и всячески отблъскваш настоящето за сметка на купчинка стари спомени,няма кой да ти помогне,замисли се,че може би това е било за сметка на нещо по-добро.

CherryS
07-05-2010, 05:48
не знам мила, трябва да не мислиш за това.
излизай с приятели и такам. . .
не знам иначе :(

пп: на мене оше не ми е минало и нали знаеш, че когато едно сърце е било разбито веднъж, няма начин да ти го разбият отново, защото това ще ти остане за цял живот. :(

NewenaShakur
07-05-2010, 16:32
ами със времето се лекува как да се лекува.. ;]

maggie111
07-08-2010, 19:39
ВРЕМЕТО ЛЕКУВА!!!!! :) Опитай се да го преживееш...може да е трудно,но животът продължава :)

umri
07-08-2010, 20:34
Едно шише ракия ща опрай.

mincheto
07-09-2010, 12:28
Buuu,мила не стой затворена у вас постоянно,това още повече ще пр**бе психиката ти,особено ,ако не си със силен характер.

mynichka
07-09-2010, 16:29
С времето всичко минава :)

ilia_92
07-09-2010, 16:40
Пряк отговор на зададения въпрос - С трансплантация

guinessgirl
07-09-2010, 16:42
не драматизирай толкова.

и аз тва се питам от почти 2 години,ама сигурно след още 2 ше ми е минало 8-)

Madn3s5
07-09-2010, 20:48
Любов с любов се забравя. :)

Whoopdedoo
07-09-2010, 20:51
Мога да ти разбия челюстта, ще притъпи болката от сърцето. :twisted:

justonegirlwithonehope
07-09-2010, 20:58
Много гадно, помня темите ти за това как мислите да работите заедно в слънчев бряг през лятото, за това колко много го обичаш и всичките ти мили мнения свързани с него.Наистина е много жалко, че сте се разделили.И моето мнение приключи миналия месец на 7ми и бях изпаднала в неописуема депресия, но събрах сили и продължих напред.Само времето ще ти помогне, нищо друго според мен, а същевременно с това се опитай да продължиш напред, било то сама или с някого.Късмет ти пожелавам и дано скоро не усещаш тази празнота вътре в теб. :(

shmurkam
07-10-2010, 07:57
Със златна карта и бутилка Джони. (помага)

Nakadah
07-10-2010, 08:01
Алкохол

GossipGirl89
07-10-2010, 08:12
Трудно се преживява разочарованието от първата любов. И аз съм минала по този път и напълно те разбирам и знам как се чувстваш в момента. Не ти се яде, не ти се спи, не ти се прави нищо и ако има как би стояла цял ден в леглото, гушнала мечето му и обляна в сълзи... Спомените се връщат и те нараняват с всеки изминал ден все повече и повече и имаш чувството, че без него живота ти няма смисъл... НО всичко ще се оправи, бъди сигурна! Трудно е и изисква време, но със сигурност ще отмине! Намери си някакво странично занимание, с което да си отвличаш вниманието и да не мислиш за него, макар че не помага особено... но все пак опитай. Излизай повече и по-често с пирятели, гледай да се забавляваш, дори и на сила...

Преди време една наша съфорумка много ми помогна с един нейн пост.
Не знам дали все още влиза във форума, но ще си позволя да й цитирам мнението, дано няма нищо против :)

"Но искам и аз да ти кажа нещо. Ако ще те успокои - преодолявала съм момче година и 6 месеца (точно година и половина) и то без дори да сме имали нещо, така че - не си рекордьорка, и по-зле от тебе има. За всяка раздяла ми трябват около 12 месеца, много зле е работата.
Пробвай пък с психолога, може наистина да ти олекне.
Но и ти самата се старай повече - сигурна съм че трябва още да се потрудиш - що за слаба воля наистина? Помогни си сама, помогни си КАЧЕСТВЕНО! Не си мисли че всичко си опитала, изстискай се на макс и без "Не мога" - тук е по-скоро "Не искам" и ми намирисва на упорито вкопчване в една идея (да бъдете отново заедно, да сте щастливи, същевременно колко нещастна си ти и колко отвратително е всичко).. Минала съм и да не кажа, минавам през това. Изгради си чувство за реалност. Не се вкарвай във филми и в болезнени идеи че ТРЯБВА да сте заедно, че животът е много гаден, и т.н. Минало и това е..
Е, не съм аз най-точният човек който да го казва, но наскоро осъзнах че човек и да съжалява, и да не съжалява, трябва да изхвърли някои хора от живота си. Аз например - до вчера яко страдах за един от най-невероятните ми бивши приятели (на фона на келеметата - най-невероятния!<33). Ама ме полъха едно чуство, такова хладничко - казах си: "И кво? Наистина го няма. Cъжалявам че го няма и че го изгубих. Но като съжалявам и се тръшкам к'во? Да не би да се върне, минаха месеци вече. Да го беше направил досега..."
Приемай ги философски нещата - няма да е твой, ми няма да е твой. Не спичай! Гледай само напред. САМО И САМО НАПРЕД. Просто няма смисъл да се връщаш 20 нива назад. А ако тръгнеш с него пак, какво? (има ли някакъв шанс изобщо? Confused) Само се връщаш миналото. Връщаш се назад, един вид си изоставаш в развитието. Бъди силна и преодолей това препяствие - неговата липса. ВИЖ че можеш и без него. УБЕДИ СЕ В ТОВА.
Продължавай, стискай зъби и нека основното ти мото е "Нека не съм жалка!".
Знам че е трудно, момиче. Безумно трудно е.
Едва се държиш на крака, не ти се яде, не ти се пие. Би дала всичко да си седиш само в леглото, изобщо не ти се става и в мозъка ти се въртят мисли: "От нищо няма смисъл.." И едва ли не, той е спасението.. Ма недей така бе! Недей! Банални неща ще ти кажа - ама 1во - не е единственият, и 2ро - времето лекува, но и ти трябва да се потрудиш. Просто стига с тва "Не мога" - не мисли за него и толкова. Примири се с фактa че няма да бъде с теб, ОСЪЗНАЙ тази простичка реалност, убий последната надежда че някога нещо ще стане отново и си ти. Винаги съм мислела че осъзнаването и ПРИЕМАНЕТО на един проблем/факт, е крачка към преодоляването му.
И яж, момичееее! Храни се, движи се, спортувай...
Горе-долу експертно мисля че след още няколко разбивания на сърцето ще осъзнаеш че да живееш като мърша не ти прави чест. Мисията ти в тоя живот е да оцелееш, не да се жалваш и да изглеждаш жалко. Ти си красива, виж се в огледалото. Ама като си усмихната си по-хубава, а не изпита от плач, с тъжни очи и нещастно изражение...
Я от утре стани, насила се усмихни или пък наистина се усмихни на нещо весело! Направи си нещо вкусно за хапване. Не си и помисляй да ти мине през главата някоя песимистична мисъл. Не се влачи като мъртъв човек - така само си подсилваш депресията. Опитвай се физически да се поддържаш добре, за да се чустваш добре и психически.
Ей, най- ме е яд красиви момичета да се влачат като мърши, слабички, с нещастни изпити лица, "не ми се ядеее, не ми се пиеее, o0o, за него мисляяяя".
Айде бе, мацка, да не е последния? Я продължи напред.

Никoй не е незаменим. Всеки е заменим."

Поста й съм си го запазила във файл на компютъра и тези нейни думи до ден днешен ми помагат като се сдухам заради момче. Дано и на теб помогнат! И не забравяй - най-важното е да вярваш, че всичко ще се оправи!

Tedchy
07-10-2010, 09:49
Мажи го с първак и люта чушка.

jghgh
07-10-2010, 11:15
GossipGirl89, това е мой пост преди година.
Много се радвам, че си го запазила. :) Благодаря ти, въпреки че като прочетох темата на момичето, не знам дали ще й помогне. Истинската любов наранява по-дълбоко и тъгата се 'застоява' по-дълго в сърцата ни.
Явно тогава съм си вярвала малко повече, въпреки че за много неща съм съгласна все още - като например, че от мъка човек не трябва да се запуска, и че е повече от задължително да се "побутва" сам, а да не оставя всичко на времето.

Авторка: много добре разбирам как се чувстваш - тъгата е вътре в теб. След истинска силна любов и подобна раздяла светът наистина става празен и всичко ни се струва безсмислено.
За тази една година се убедих (откакто съм писала мнението), че наистина някои неща искат време. Болката ще мине за X време, ако си била истински влюбена, а ти си била. Винаги е по-добре да се побутнеш, да съкратиш времето и да плюеш на миналото - какви грешки си правила, какво е щяло да бъде, ако.. и т.н. В крайна сметка каквото е направено, е направено. Ако няма какво да се подобри, няма и смисъл от жалене.
Какво можеш да направиш в случая, и можеш ли изобщо нещо?
Можеш ли да си го върнеш, можеш ли с магическа пръчка да направиш така, че сърцето му пак да те обичА (в сег.време) и да не е "като останалите"? Можеш ли?
Не можеш.
Можеш ли да върнеш твои/негови грешки назад и пр. Не.
Винаги е много тъжно и сдухващо, но нещата стоят по точно този начин. Свикваш с болката и гледаш да се разсейваш.


И отделно съвет за любителите на сериали и сложни връзки и взаимоотношения (от рода на - винаги има драма, винаги има раздели и събирания) - никога не се връщайте към връзки, които вече са приключили. Все още гледам на това като на забавяне на развитието на една личност. Щом нещо е приключило,има за какво и така е трябвало да стане - имал си отношения с партньора, научил си нещо от него и връзката ви и толкова!, а не да дъвчете още и още, да се връщате обратно един при друг при изхабени отношения. Все едно се връщате година или месец назад, вместо да изберете по-трудния, но доста по-мъдър път.
А, и още нещо - след повторно събиране раздялата е още по-ужасна, само казвам.

Не се изкушавай да си го връщаш, ако няма никакъв смисъл!

GossipGirl89
07-10-2010, 12:40
jghgh, да постът е твой и се надявам, че няма проблеми, че съм го цитирала :) Щях да напиша и ника отдолу ама просто го бяха забравила :( Много ми помогна тогава и до ден днешен също ми помага в по-кофти моменти :) Благодаря!