Сираче

[janja]

Здравейте!
Искам да ви кажа какви щастливци сте... Живея в семейство от представители на къснокомунистическия български пролетариат. Майка ми ме е родила на 19 и сякаш това е предпоставка цял живот да ми напомня чрез постъпките и отношението си колко мрази живота си, такъв какъвто сама си го е направила, заради пубертетски комплекси. На жената не й е достатъчно да осакати собствения си живот, но и успешно се справя с моя и този на сестра ми. Критики, вечно недоволство и сумтене - това е средство за изразяване на безконечната й майчина любов. "Не винете родителите си, тях никой не ги е учил да бъдат такива!" - съветват психолозите, а научили ли са се да бяха ХОРА питам аз.. Кой да обвиня за смазаното си самочувствие като човек?! Навреме разбрах проблема и успях да се абстрахирам, но не знам какво я чака сестра ми. С безкрайното си безразличие скъпата ми майчица може да убие всяка следа от възторг и ентусиазъм. Единственото време, през което се засичаме вкъщи е прекарвано възможно най-приятно, според нейните думи пред ПС-то . Сега е заслепена от най-милото си чедо - някаква градинка от репички в някакъв сайт. Трансът продължава, докато с удоволствие не се намеся аз и деликатно напомня за късния час и не се сдърпаме. Най- голямата болка е когато не успее да си купи зарзават от виртуалната бакалия. Всъщност греша, сърцето й (и не само) се къса поискам ли си мизерните джобни..Защо да и пука, че дъщеря й от 5 дена е на хляб и сирене (буквално).. Правих опити за провеждане на разговори, уви, каквито и да са не се получават..говоря на гърба й докато тормози клавиатурата.. 8-) С баща ми не си говорим и слава богу. "Аз плащам сметките, другото не ме засяга." - гордо заявява, обръщайки се и захърквайки като 99% от времето.
Добре че съм кротка и я има котката , за да не си говоря сама.
Не обичам семейството си, не го мразя, ЗАСИСИМА съм от него.. Откъсна ли се от семейната хралупа, тези хора си остават чужденци за мен, както досега. Чужда съм сред свои. ИМАМ РОДИТЕЛИ, А СЪМ СИРАК.

Радвайте се на вашите, говорете им, обичайте ги. Нека да се карате, това ви показва колко много им пука, и на тях и на вас...
Не се съмосъжалявам, нито пък искам да ме съжалявате вие, нито желая съвети, просто искам да напомня на някои хора, че имат нещо прекрасно :-)

[danibebi]

Аз немога да проумея как може да има такива родители,за Бога. :( Незнам и аз как да те успокоя,просто не намирам думи. :( По принцип обичта на родителите е най-силна,но за жалост,не винаги е така.Това което ще ти пожелая е късмет за в бъдеще.Много късмет.. :-)

[mimsssssss]

Мога да те успокоя, че не си единствената. В 99% от времето си пък моя баща е биел някого. Я майка ми, я мен, я кучето, я сам себе си. Сериозно говоря. В другият 1% процент е сядал да се донапие та да може после да продължи, едва ли не го беше страх да изтрезнее и да види кво прави.

Добре че поне съм случила на майка, слава богу наистина. Сега вече от две години с баща ми не си говорим, не сме се виждали повече от година. И така. Мога да ти кажа да се оттърваш колкото може по скоро. С приказки не става... или поне при мен не стана.

Не е нужно да се обвиняваш за семейството си. Никой ен може да си избере родителите. Можеш да избереш как да живееш и да се поучиш какъв родител да бъдеш.

Ако имаш някакво питане по конкретен въпрос - давай :)

[WaterLilly]

А ти осъзнаваш ли каква късметлийка си, че ще си различна от другите и това винаги ще ти е като отрезвител, т.е. няма да станеш кифла или някаква лигла, а когато имаш деца, ще си страхотна майка? Макар че е на скъпа цена... Пък и винаги можеше да е по-зле. Бъди благодарна, че не са пияници и не те бият. :)

[changess]

И все пак ги има. :)

[BlackRose7]

Наистина много тъжно. Дано за напред сама да се оправиш някак си и да си създадеш добро семейство. :)

[stelSs21]

Много често децата стават като росителите си. Дано ти не бъдеш като тях и след време да имаш едно страхотно семейство. :-)

[gia_sena_mono]

Често, да не кажа винаги, не оценяваме това, което имаме. Само в трудни моменти разбираме, че има кой да ни подкрепя и помага.

[BladeOfMySoul]

Кой да обвиня за смазаното си самочувствие като човек?! - Ами себе си. Ти си тази която си се поддала, ти си тази която си си го смачкала сама. Знам, знам, че вашите са причината, но те са външния фактор който ти нанася травма, може би дори без осъзнавайки го, но от теб зависи дали крепостта вътре в теб ще падне.

Осъзнавам, че това се постига трудно, особено от дете, но веднъж направила го, след това закоравяваш и си по-подготвена за летвите, които ще прескачаш.

Та есенцията, която искам да изведа е, донт гив а фък за ситуацията, щото всяко нещо си има както лоша, така и добра страна, и от теб зависи, един ден като излезеш от семейството, дали ще бъде с повече плюсове или минуси.

[mArMaLaDkA]

^ Много хубава лекция. Сега прочети наново целия пост на момичето.

Авторке, доста интересно си представила нещата и си успяла да намериш комичното и в най-трагичното, което определено си е талант. Поздравления за силата ти и за това, че си успяла сама да се възпиташ и да станеш човек, въпреки заобикалящата те среда! :)

[Wrathchild]

BladeOfMySoul, ти осъзнаваш ли какво е да си отритнат от най-близкия ти човек? Как да имаш съзнание на човек, заслужаващ обич и подкрепа, след като собствената ти майка се държи с теб, все едно си никой? От къде да го извади това самочувствие... Говориш глупости, по-добре замълчи.
janja, отношенията със сестра ти как са?

[mincheto]

Наистина е кофти.Ако бях на твое място заставам пред нея ,гася пц-то и ,и напомням, че има деца + 1 сериозен разговор.

[Callisto]

Навремето живеех при баба ми и тя е точно като твоята майка. Тази жена тъпчеше всеки и всеки от семейството се оставяше да го стъпчат и позволяваха да тъпче и останалите, но само аз не го позволявах и после само ми разправят "Млъкни, знаеш я, няма смисъл"...няма смисъл, ама сега за мен мълчи. :D
Като изключим това съм имала уникалнот семейство или най-вече баща. Никога не ме е удрял, никога не ми е крещял, никога не ме е обвинявал в нещо, винаги ме е защитавал и се е грижил за мен. Разговарял е с мен винаги, когато имам нужда и го обичам адски много. Никога не забравям да му го кажа. За жалост той има рак и както се случва обикновенно най-добрите хора си отиват първи, а гадините остават до последно. :(


Иначето и майка ми преди се държеше като твоята. Тотално ме беше заедбала, заради любовника си(един мазен евреин). Понеже тя винаги ми крещи и се опитва да се оправдава и ме прекъсва един ден реших да проведа разговор с нея по скайп(доста едностранен разговор, понеже основната идея я написах като 1 коментар) и и четох едно конско, че не се е усетила как е загърбила всички, изгубила е приятелите си, детето си...толкова хубаво я накарах да проумее нещата, че накрая се разрева и слава богу осъзна грешката си

[BladeOfMySoul]

Аха, осъзнавам и знам какво е. :)

[ameli]

Историята ти не е хубава, наистина, но ти имаш нещо, което много други хора нямат!

Децата, които са напълно изоставени,
-нямат собствен дом (а ти имаш),
-не познават родителите си (за разлика от теб),
-нямат какво да ядат (дори хляб и сирене),
-нямат приятели (предполагам дори и котката ти е такъв),
-нямат образование (ти ходиш на училище)
-дори да имат някаква цел в живота, трудно ще я постигнат.. и още, и още.. Ти трябва да се бориш и да бъдеш силна, само така ще успееш :-)

[GossipGirl89]

Много гадна история, наистина, но пък да ти кажа аз се възхищавам на хора като теб. Преди години имах една съученичка, която беше горе-долу по същия начин, с някои разлики. Родителите й бяха разведени и тя живееше ту при майка си, ту при баща си. От двете родителски тела бащинското беше по-доброто, защото се грижеше по-добре за еня и за брат й, който имаше някакво заболяване. Майка й беше абсолютен боклук. Постоянно ходеше по различни мъже и само раждаше деца от този и от онзи... Хващаше си с някого за година-година и половина най-много, колкото да му роди едно дете и след това си дигаше чукалата нанякъде като изоставяше децата си... Накрая изчезна нанякъде, а съученичката ми заживя за постоянно с баща си. В днешно време работи, учи и се издържа сама. Н е е постигнала кой знае какво за годините си, но пък като се има предвид, че общо взето цял живот сама се е бутала навсякъде - и това е много. И й се възхищавам за смелостта и силата да продължи да се бори. Вярвам че един ден ще създаде прекрасно хармонично семейство и ще даде на децата си всичко онова, от което тя самата е била лишавана :)

И при теб ще стане така, сигурна съм. Лошото винаги е за сметка на доброто. Не си случила на добри родители, но това ще ти помогне да се изградиш по-добре като човек и да се научиш да цениш живота и това, което ти поднася :)

[ivyy]

Всеки ден чувам за такива родители,за които децата са просто поредните непознати,които им пречат да си живеят живота.Наистина не знам как живееш с родителите си.Ако бях на твое място нямаше да мога да ги изтърпя.Радвам се,че моите родители не са такива.Поздравчвам те за волята,която притежаваш :) Само помни:каквото и да става в живота и пред колкото и тръдности да се изправиш си помисли за всичко,което изживяваш в момента и нека това ти помогне. :-)

[sladka__droga]

Писането на КИРИЛИЦА е задължително
амк933

[didi0804]

Не мога да проумея какви "родители" има :-o Мога да ти пожелая само да си много,много силна за да се откъснеш от тази среда(както и сестра ти).Успех